Всички удоволствия

29.

Пропуснах погребението на Орт, но останалият свят беше там. Във „Вашингтон Поуст“ поместиха снимка на първите две редици от присъстващите в катедралата. Разбира се, най-отпред бяха Хари, Аманда и Бони (Хари изглеждаше съсипан, Аманда — елегантна, а Бони — слисана), до тях стояха президентът и вицепрезидентът със съпругите си. На втория ред бяха скупчени бивши президенти и държавни секретари, дошли да отдадат последна почит на „този велик американец, който така трагично ни бе отнет“ (по думите на вицепрезидента).

Официалната версия гласеше, че Орт е убит от палестински терористи. Звучеше правдоподобно, пък и обясняваше кланицата в „Слийпи Харбър“. Трупът на Елтън не бе открит в имението; кой знае как той се появи няколко дни по-късно на една уличка в Бруклин — загадка, която, с божията воля, може никога да не бъде разрешена.

Смъртта на Орт даде добро извинение на Хари, за да отложи обявяването на кандидатурата си с няколко месеца. Беше късметлия — всичко се подреждаше по най-добрия начин за него. Другите кандидати продължаваха да се самоунищожават, а голямото внимание бе отделено именно нему, макар да не се беше включил в борбата. Едно от престижните списания публикува огромна и ласкава статия, придружена със снимки на Хари, Аманда и Бони, описани като „задружно семейство“.

Хари ми се обади в деня след погребението на Орт и попита дали може да ме види.

— Ела сам — отвърнах аз.

Линда веднага ми вдигна скандал и съобщи, че ако види Хари Прескът, ще го убие. Беше ми писнало от убийства, затова срещата протече на четири очи.

Седнахме край камината в кабинета ми. Беше с джинси, карирана риза и ботуши, изглеждаше подмладен и жизнен, сякаш смъртта на Орт беше смъкнала тежък товар от плещите му.

— Ще обявя кандидатурата си по-другата седмица — започна той. — Тогава е най-добре. Няма да е като гръм от ясно небе, но ще свърши работа. Партията е разцепена и отчаяно търси лидер.

Когато не казах нищо, той добави:

— Все още искам да си в екипа ми.

— Пиша книга.

Хари отпи от бирата си, преди да продължи.

— Грейди, операция „Изгрев“ умря заедно с Орт. Той ме притискаше за нея… Не мислиш, че щях да го направя, ако станех президент, нали? Бога ми, този човек беше луд. Но сега имам възможност да извърша велики дела. Разоръжаване? Моментът е идеален. — Той спря, после продължи по-тихо: — Имам нужда от теб.

Трогателни думи, но търпението ми почваше да се изчерпва.

— Хари, нека ти поосвежа паметта. Онази вечер Орт направи всичко възможно, за да убие мен и дъщеря ми, защото бяхме разбрали за дивашкия ви план, а ти дори не вдигна ръка да го спреш. Окей, може би планът е мъртъв. Може би вече нямаш желание да ни убиваш. Макар че не съм съвсем сигурен.

— Исусе, Грейди, нима…

— Млъкни и ме чуй! Написал съм всичко, което знам. Дал съм запечатани екземпляри на двама репортери и те ще ги отворят в случай, че умра или изчезна. Докато се радвам на добро здраве, ти оставаш велик американец. Но ако нещо ми се случи, ще ти се наложи да даваш доста обяснения, независимо дали си кандидат за президент или продавач на велосипеди. Разбра ли ме?

Дявол да го вземе, той се разсмя. Смя се дълго и накрая каза:

— Нищо не си разбрал. Никой не е искал да те убие. Искахме да говорим с теб, за бога. А ти се втурна да бягаш и да стреляш по хората. Виж, ти наистина си голям писател, но понякога въображението ти прекалено се развихря.

Той продължи да се хили, довърши бирата си и стана.

— Е, доста си напрегнат, имаш нужда от почивка, това е ясно. Но по-късно, когато се оправиш, ела да ме видиш. Винаги ще пазя едно място за теб.

Тръгна си усмихнат и имаше защо. Какъв по-добър вариант от това аз доброволно да държа устата си затворена? Линда побесня, когато й разказах за срещата ни. Тя искаше да го убие или, ако не се получеше, веднага да се обадя във ФБР. Вярата й в правосъдието бе по-силна от моята. А какво всъщност знаех аз? Касетата бе унищожена, Орт и Елтън бяха мъртви, а хората на Хари щяха да ме изкарат умопобъркан.

Освен това разследваното щеше да опре и до смъртта на Елтън и отново хората на Хари щяха да пуснат мълвата, че той за последен път е бил видян в една лодка с мен и Пени. Не можех да прекарам дъщеря си през този ад и Хари добре го знаеше. Дори да кажех, че аз съм застрелял Елтън, това щеше да подкопае доверието в моята история. В най-лошия случай можех и да бъда осъден за убийство. Трудно е да се изправиш срещу щатски сенатор, който е на крачка от Белия дом. Разполагах с налудничава история за мъртъв мултимилионер, арабски петролни полета и Трета световна война, но пък Хари държеше на своя страна общественото мнение и добър екип от способни съветници. Ако разкажех на света своята версия, съществуваше сериозна възможност да свърша в затвора, а Хари да получи доживотен президентски мандат.

Въпросът обаче беше дали операция „Изгрев“ наистина умря с Орт и Елтън. Тоест, казваше ли истината Хари? Вярно е, че седмица след стрелбата във вестниците се появиха репортажи за оставките на зам.-шефа на израелското разузнаване и министъра на отбраната. Бях разказал на Ури всичко, което знаех, и предположих, че той си е разчистил сметките с фракцията, която се опитваше да въвлече Израел в плана „Изгрев“.

Но какъв бе случаят с руснаците? Орт имаше някаква спогодба с тях и дали Хари щеше да продължи в същия дух? Ами ЦРУ? Сега ми се струваше, че цялата история с автобиографията на Елтън и заплахите от Управлението са били план за дистанцирането му от тях и създаването на сигурно прикритие, за да може да се отдаде на операция „Изгрев“. Хари очевидно бе прикритието на Орт, но дали Орт не беше прикритието на Елтън — дали ЦРУ, или отделни негови лидери не стояха зад целия план? Ако това беше така, историята не умираше с Елтън.

Имаше доста неща около ролята на Елтън, които така и не разбрах. Мисля, че той се беше разтревожил от появата ми в операцията и се опитваше всячески да ме разкара. Най-сетне обаче бе решил, че Орт и неговият наемник Алегро здраво са оплели конците, и се появи, за да се заеме с мен персонално.

Но дали плановете все още лежаха някъде из сейфовете на ЦРУ? Ако беше така, щяха да се намерят достатъчно патриоти, които да желаят смъртта ми — в името на световния мир, разбира се. Това, което казах на Хари за запечатаните пликове, бе самата истина. Но тя едва ли беше достатъчна застраховка! И какво значение имаха моите думи? Ако един ден в Близкия изток избухнеше война, последвана от американо-съветска окупация на петролните полета, едва ли някой щеше да обърне внимание на изявленията на някакъв писател, че всичко това е част от грандиозен заговор.

Върнах се към собствения си живот. Пени започна втория си семестър, има си сериозен приятел, така че вече не получаваме ежедневните бюлетини от фронта. Често се интересувам за здравето на младежа. Преди да се върне в колежа, аз я предупредих да забрави касетата и приключенията в „Слийпи Харбър“. Убедих и Линда, поне така мисля. И мирът се върна в нашия малък свят — снегът през зимата, цветовете през пролетта, истинското щастие.

Онзи ден Пени се обади с новини за Бони. Тя успяла да убеди родителите си (като не забравяме, че наследи от Орт двайсет милиона, макар и с условието да ги ползва чак когато стане на двайсет и една години) и живеела с Марио във „Вилидж“. Посещава художествено училище, а той работи в семейния ресторант и ходи на лекции в Нюйоркския университет. Пени каза, че Бони искала да вечеряме заедно следващия път, когато попадна в Ню Йорк, но мисля, че това ще стане чак след няколко години.

Хари в крайна сметка се кандидатира и шансовете му са добри. Партията е в обичайната си безтегловност и доста хора смятат, че той ще бъде избран за основен кандидат още при първото гласуване. Онази вечер гледах интервю на Барбара Уолтърс с него и внезапно разбрах, че този богат, елегантен, добре информиран и вдъхващ доверие мъж има всички шансове да бъде следващият ни президент.

Появата му на екрана наистина бе очарователна. Той седеше, говореше, усмихваше се, шегуваше се със себе си и изглеждаше дяволски загрижен за всички нас. Направо караше зрителя да се чувства добре. Бог да ми е на помощ, но след като знаех толкова неща за него, успях да гледам интервюто сериозно само десет минути и после се захилих като умопобъркан.

Докато го гледах, ми мина през ума, че подобно на Рут (в осветения й със свещи апартамент) и на мен самия (застанал пред старата си пишеща машина) Хари също беше в бизнеса на удоволствията, макар и в мащаб, който нито аз, нито Рут можехме да си представим. Тя боравеше с тела, аз — с думи, Хари — с мечти. А мечтите са най-великото удоволствие. Той се появява в домовете ни, рони сладки думи и ни разказва как мечтите ни могат да станат реалност, как ще живеем в мир, дарени със справедливост, равенство и невиждани възможности. Точно от това имаме нужда — не от работа или от подадена ръка, а от топлата обвивка на собствените ни илюзии. Хари я доставя, ето защо ще стане президент.

И докато го гледах, започнах да разбирам, че въпросът не бе дали мога да го спра — защото още мислех за това — а дали искам да го спра?

Познавам лично доста от останалите кандидати в надпреварата и дори знаейки за операция „Изгрев“, не бих могъл да кажа, че те са по-добри от Хари. Звучи ли ви цинично? Е, вероятно това е от възрастта и кампаниите, които има зад гърба си.

Появяваш се във Вашингтон млад и изпълнен с големи надежди, но след време разбираш, че политиката е избор между по-малки злини. И нищо повече. Никой не е разбирал това по-добре от тези сурови, умни мъже, които са създали държавата ни. Хари е, поне за мен, позната величина — познато зло, ако предпочитате — и ако спечели вътрешнопартийно, почти сигурно бих го сметнал за по-малко зло от кандидата на другата партия, който и да е той.

Тъкмо затова няма да правя опит да го спирам. Може би след вътрешните избори ще се кача на самолета му и ще поупражнявам реториката си, докато обикаляме страната в предизборната кампания. Майстор съм на тези неща — все пак разликата между художествената литература и писането на политически речи не е чак толкова голяма.

Може би ако съм там, до него, ще успявам да го държа под око и да го направлявам в правилната посока. Поне така мисля.

Разумен ли съм? Или циничен? Не знам. Но обичам политиката и ако Хари стигне до Белия дом, бих могъл да направя нещо добро за света.

Бог знае, че светът има нужда от нещо такова.

Дявол да го вземе, все пак съм в бизнеса на удоволствията.