Всички удоволствия

4.

Поръчах пица и вино, после се втренчих в Бони. Тя се опита да се усмихне, но това не развесели никой от двамата. Сетне заговори толкова тихо, че едва я чух.

— Срещам се с мъже.

На свой ред промърморих:

— Е, доколкото ми е известно, това е нормално.

— За пари.

Бавно загрявам, но в крайна сметка разбрах.

— Искаш да кажеш…

Тя кимна.

— … че правиш секс за пари?

— Моника е нещо като „мадам“. Глупаво звучи, но е така. Когато тези богаташи дойдат в града — не само американци, но и араби, италианци, японци и всякакви други — те се обаждат на Моника и тя намира момичета… да ги забавляват. Плащат й петстотин долара за обичайна среща, а момичето взема половината. Не е толкова трудно да направиш хиляда — две хиляди долара седмично.

Тя отпи от виното и ме погледна изпод дългите си, красиви мигли. Може би се опитваше да предугади реакцията ми. Опитвах се да изглеждам хладнокръвен, но отвътре не ми беше спокойно. В първия миг се почувствах така, сякаш момиченцето, което бях друсал на коленете си, е убито. Но не беше. Тя седеше срещу мен, красива и безпомощна, и чакаше отговора ми.

Сетих се за поне дузина въпроси, но се спрях на най-стария и баналния:

— Как започна всичко?

Тя се отпусна. Очевидно на нея повече й се искаше да разкаже тази история, отколкото на мен да я чуя.

— Грейди… Нали нямаш нищо против да ти викам Грейди?

— Не.

— Най-малко един милион пъти съм казвала на Пени каква щастливка е с такъв баща. Всичките й приятелки бяха влюбени в теб и в мисис Малой. Ти винаги си бил така добър.

Комплиментът ме трогна, но не го казах. Когато тя извади цигара от чантичката си, протегнах се напред и я запалих.

Тя издуха дима.

— Как започнах ли? Предполагам, че колелото се завъртя доста отдавна, когато осъзнах, че не съм нито гений като баща си, нито кралица на обществото като майка си. Бях си просто аз. Те обаче трудно можеха да го приемат. Докато ходех на училище, не ме оставяха на мира: „Какво става с оценките ти?“, „Какво се случи с онзи тест?“, „Как въобще смяташ да постъпиш в свестен колеж?“, „Какво смяташ да правиш с живота си?“. И други подобни дрънканици. В крайна сметка татко с титанични усилия успя да ме вкара в Принстън, но там беше пълно с добре тренирани, прилежни дечица, тъй че не издържах, върнах се у дома и казах, че не се получава. Може би трябваше да постъпя в някое училище по изкуствата.

Тя дръпна от цигарата си два-три пъти. Забелязах, че една двойка в ъгъла на ресторанта внимателно ни наблюдаваше.

— Наистина бих искала да рисувам, Грейди. Това е единственото, което мога да правя добре. През годината, когато бях във Фокскрофт, имах един много готин учител по рисуване, който ми помагаше и твърдеше, че от мен може да излезе нещо. Винаги съм искала да правя именно това, а не да се занимавам с науки, езици и всички онези неща, които не разбирам… Но когато се опитах да го обясня на родителите си, те пощуряха. Как съм могла да бъда толкова неблагодарна? Всъщност най-много викаше майка ми. „Няма да видиш и цент повече от нас“, каза тя. „Окей, отвърнах, не ви искам парите.“ Тя винаги споменаваше парите, сякаш искаше да ме изнуди. Не можех да издържам. Трябваше да се откажа от тези пари или никога нямаше да съм свободна. Затова просто си излязох и тръгнах към Ню Йорк на стоп. Запознах се с един симпатяга и бързо си намерих работа като сервитьорка. Беше забавно, макар че живеех в една дупка с още десетина като мен. Тогава срещнах Анет.

Пицата ни пристигна. Беше с възможно най-тънката и незабележима плънка. Отхапах едно парче и попитах:

— Анет ли?

— Точно така. Тя имаше приятен апартамент и ме покани да се преместя при нея. Беше наистина много готина — видя я тази вечер, онази с тениската — и всичко беше чудесно. Но след известно време ме обзе любопитството. Анет не работеше, а винаги имаше пари и се обличаше добре. Освен това ме черпеше, когато се хранехме заедно. Накрая я попитах каква е тайната й и тя ми разказа за Моника.

Бони отчупи от пицата, а аз я подканих да продължи.

— Моника уреждаше срещи на Анет. Всеки път взимаше по двеста и петдесет плюс някой и друг бакшиш. Попита ме дали искам да се срещна с Моника.

Тя отпи от виното си.

— Страхотна пица, какво ще кажеш?

— И така, ти се срещна с Моника?

— Бях любопитна. Един следобед отидохме до нейния апартамент, а Моника ме прегърна и каза: „О, тя е идеална! Мъжете много ще я харесат, много е естествена!“. Предполагам, че се стремеше да звучи подкупващо. Пихме, после може би опитахме малко кокаин, вече главата ми беше размътена, а после Моника ме помоли да й се обадя в събота, защото щели да се появят някакви японци. Казах й, че ще си помисля… Честно казано, мислех си, че звучи като шестица от тотото. Искам да кажа, че съм на осемнайсет, сексът не е кой знае какво, а сервитьорството направо ме съсипваше. Струва ми се, че бях доста алчна. Мечтаех да наема собствен апартамент, да се запиша в художествено училище и сама да отговарям за себе си. Бях разбрала какво е да си без пукнат цент, а хиляда долара седмично звучаха невероятно.

— Значи отиде в събота вечерта?

— Онзи японец, предполагам, че беше към петдесетте, беше толкова учтив, че чак ми стана смешно. Преди това бях пила малко и всичко свърши за двайсетина минути. После той се поклони и каза „Благодаря ви“, а пък аз се прибрах вкъщи с триста и петдесет долара. Фасулска работа. Чувствах се като актриса, която току-що е изиграла добра роля. Когато си тръгнах, минах през един бар, свалих най-готиното момче и като го заведох вкъщи, забравих всичко за мистър Хирошима или който и да беше.

Понякога обичам да се самозаблуждавам, че съм много мъдър и нищо не може да ме стресне, но в момента бях шокиран от това тъжно дете. Тя изглеждаше дяволски невинна и красива.

— Бони, колко пъти си го правила?

Тя потръпна и сведе очи.

— Не чак толкова много. Не колкото Моника би искала от мен. Само колкото да си покрия наема и джобните пари.

Избутах пицата настрани и поръчах на сервитьорката бренди.

— Бони, не ми казвай, че го правиш само защото имаш нужда от пари. Веднага мога да ти напиша чек за каквато сума пожелаеш. Мисля, че не знаеш защо го правиш. Искаш да нараниш родителите си? Искаш те да разберат? Сигурно си представяш как би се почувствал баща ти.

— Не, не искам да ги разстроя, честно. Просто искам да съм самостоятелна. Майка ми е такава кучка, а баща ми, господи, той наистина е сладък, но е толкова далеч от реалността. Вероятно си мисли, че все още съм девствена. Истината е, че Моника е най-добрата ми приятелка тук и…

— Господи! — изкрещях. — Тая кучка продава тялото ти и прибира половината от спечеленото. Това не е приятел.

— Не, не разбираш.

Двойката в ъгъла отново ни наблюдаваше. Промърморих нещо грубо в тяхна посока, а после снижих глас.

— Бони, нима не си представяш какво би могло да се случи? Могат да те арестуват. Можеш да пипнеш СПИН, за бога! Някой луд идиот може да те пребие или убие. Можеш да се замесиш в такива неща, за които дори нямаш представа. Господи, повярвай ми, далеч по-добре е да се потиш като сервитьорка или пък да живееш със семейството си. Трябва да спреш, преди да е станало твърде късно.

Тя погълна последното парче от своята пица и се пресегна към моята.

— Знам — въздъхна тя. — Наистина искам да спра. Именно затова казах на Пени, че искам да говоря с теб. Защото си писател и мой приятел, а и толкова готин мъж. Мислех си, че това е идеалното решение, разбираш ли, ако ти и аз, заедно… бихме могли, нали разбираш, да направим толкова много пари, ако…

Тя ми се усмихна лъчезарно. За пореден път се почувствах объркан.

— Да направим какво, Бони?

Тя пак се усмихна.

— Да напишем книга.