Вуду

62.

Заместник-началник Хари Числит се измъкна от задната седалка на необозначения Краун Вик, бързо прекоси тротоара и отиде при личния си помощник, инспектор Минерва, който наблюдаваше тълпата през бинокъла си. Тълпа, помисли си Числит, беше малко преувеличено: имаше двеста, най-много двеста и петдесет души, пръснати из бейзболното игрище на входа на парка — размахваха плакати и скандираха. Изглеждаха като онези типове, които прегръщаха дърветата последния път, когато се бяха събрали. Докато гледаше, надигна се одобрителен вик, който замря почти толкова внезапно, както бе започнал.

— Виждаш ли онзи тип с брадата? — попита той. — Филмовия режисьор, онзи, който ги събра последният път?

Минерва сканира игрището с бинокъла си.

— Не.

— Контролните и нападателните позиции?

— Имаме екипи на всички места в игрището.

— Това е главното. — Числит чу да се издига друг нерешителен възглас. Протестиращите звучаха много по-апатично от миналия път. И без онзи говорител, който ги възпламеняваше, тази работа без съмнение скоро щеше да претърпи фиаско. А и да не претърпеше, той бе подготвен.

— Сър. — Той се обърна и за своя изненада видя до себе си жена с капитански нашивки на яката. Беше дребна и тъмнокоса и отвърна на погледа му с хладна самоувереност, която той мигновено намери за дразнеща и леко заплашителна. Тя не беше част от неговия състав, но я познаваше: Лора Хейуърд. Най-младият капитан жена в службите. И гадже на лейтенант Д’Агоста — или, ако слуховете бяха верни, — бивше гадже. Нито едно от качествата й не печелеше симпатията му.

— Да, капитане? — каза той сдържано.

— Бях на брифинга ви по-рано. Опитах се да се срещна с вас след това, но излязохте преди да ви настигна.

— Да?

— С цялото ми уважение, сър, предвид плана, който описахте, не съм сигурна, че имате достатъчно войска, за да контролирате тази тълпа.

— Войска? Тълпа? Погледнете сама, капитане. — Числит махна с ръка към бейзболното игрище. — Не виждате ли колко са демонстрантите? Ще подвият опашка и ще хукнат само един от полицаите да каже „бум“.

Инспектор Минерва, който слушаше, се усмихна.

— Изобщо не вярвам в това. Може да дойдат още.

— И откъде точно ще дойдат, според вас?

— Има няколко сборни пункта в този квартал, където биха могли да се съберат — отвърна Хейуърд. — И лично аз забелязах доста групи — което не е характерно, особено за есенна вечер след работен ден.

— Точно поради тази причина сме разположили постове на предни позиции. Това ни дава гъвкавостта, от която се нуждаем, за да действаме бързо. — Той се опитваше да сдържа нотката на раздразнение в гласа си.

— Видях вашата диаграма, сър. Тези предни позиции се състоят само от по половин дузина полицаи всяка. Ако линията ви се пропука, протестиращите може да нахлуят право във Вилата. И ако Нора Кели е вътре и я държат за заложница — което изглежда напълно възможно — тъмничарите й може да се паникьосат. И животът й да се окаже в опасност.

Това беше точно лайняната линия на разсъждение, която Д’Агоста бе избълвал. Може би точно той й го бе втълпил.

— Отчитам загрижеността ви — отвърна той, без да се опитва да крие сарказма в тона си, — макар да отбелязвам за протокола, че един съдия по-рано днес изрази становище, че няма абсолютно никакви доказателства, че Нора Кели е там, и отказа да издаде заповед за претърсване на Вилата. А сега ще бъдете ли така любезна да ми кажете какво правите тук, капитане? Последния път, когато проверих, Инууд Хил Парк не беше във вашата юрисдикция.

Хейуърд не отговори. Той забеляза, че тя вече не гледа към него, а по-скоро някъде зад него.

Той се обърна. От изток се приближаваше друга група протестиращи. Не носеха плакати, но изглеждаха делово, крачеха бързо и много спокойно към бейзболното игрище, стеснявайки редиците си, докато приближаваха. Беше разнородна група.

— Дай ми този бинокъл — каза той на Минерва.

Сканирайки групата през бинокъла, той видя начело закръгления мъж, който последния път водеше протеста. За миг, докато гледаше решителното изражение върху лицето му и студените черти на демонстрантите, Числит усети да го бодва безпокойство.

Но то отмина така бързо, както се бе появило. Какво променяха още сто или двеста души? Той имаше достатъчно хора, за да се справи с четиристотин протестиращи — че и с повече. Освен това планът му за сдържаност беше шедьовър на икономия и гъвкавост.

Той върна бинокъла на Минерва.

— Предай съобщението — произнесе той с най-смелия си тон, игнорирайки Хейуърд. — Започваме финалното разгръщане сега. Кажи на предните постове да бъдат готови.

— Да, сър — отвърна Минерва и извади радиостанцията си.