Ямайски марони

Глава CIЗАЛАВЯНЕТО НА ЛОВЦИТЕ НА ХОРА

Негърът, макар и навярно най-нисък по чин, заговори пръв.

— Стой, не мърдай! — закани се той и зашари нагоре-надолу с мускета си, прицелен в първия ловец на роби. Не мърдай, ти испански лешояд! Нито фут извън врата, докато не виждаме какво сте вършили вътре. Ако шавнеш, цяла унция олово ще дупчи кожа ваша. Кротувай!

— Предайте се! — подкани Кюбина с твърд, заповеднически глас и заплашително движение, които, ако и да не бяха така внушителни като тези на Куокоу, бяха не по-малко красноречиви. — Пуснете ножовете си и се предайте веднага! Съпротивата ще ви коства живота!

— Хайде, испански приятели — намеси се и Хърбърт. — Знаем се, нали? Съветвам ви да изпълните заповедта. Ако сте невинни, обещавам ви, че нищо зло не ще ви се случи… Аха, пазете петите си! — продължи той рязко, когато забеляза, че испанците се оглеждат през рамо, сякаш възнамеряват да побягнат през задната страна на колибата. — Не правете и опит да ни се изплъзнете. Ще ви пипнем, колкото и бързоноги да сте. Пушката ми има две цеви и всяка една е годна да улучи по една птица. Щом покажете гърбовете си, ще ги насоля, както им се полага, обещавам ви.

— Caray! — изсъска по-възрастният от ловците на хора. — Какво искате от нас?

— Ай — присъедини се вторият престъпник с тон на невинен упрек, — какво сме сторили, за да вдигате такава врява.

— Какво търсехте вътре? — рече капитанът на мароните. — Ето кое желаем да знаем и сме решили да го узнаем.

— Няма нищо за узнаване — отвърна Андрес с престорена чистосърдечност. — Поне нищо особено. Отивахме за Савана — аз и другарят ми тук…

— Стига брътвеж — изкрещя Куокоу, който изгуби търпение и доближи дулото на мускета си до ребрата на единия от испанците. — Чувате ли капитан да каже на вас да оставите шишове ваши и да предавате вас. Веднага да пускате тях, инак сегичка ще запушвам уста ваша.

Под въздействието на заканата Андрес пусна с неохота своето мачете на земята. Неговият по-възрастен и старши събрат последва примера му.

— Сега, гълъбчета — продължи черният лейтенант, без да сваля огромната си пушка от гърдите на испанеца, — ако не искате да отваряте на нас излишна работа, ще кротувате, докато не връзваме вас. Бързо на земя и да не мърдате, докато приготвя въже и колци.

Ловците на хора разбраха отлично заповедта и виждайки, че всяка съпротива е безсмислена, седнаха на земята, точно на местата, където бяха застанали. Куокоу прибра двете саби и ги постави на недостъпно за досегашните им собственици разстояние. Сетне повери тежкия си мускет на Кюбина, който заедно с Хърбърт остана да пази пленниците. Негърът се насочи към близките дървета и скоро се върна, като влачеше след себе си дълго пълзящо растение, прилично на въже, а в ръка носеше няколко пръта, дълги по три фута приблизително. Той извърши приготовленията за поразително кратко време, сякаш прескочи до намиращ се в съседство склад. Междувременно Кюбина и Хърбърт продължаваха да държат пушките си насочени към двамата ловци на негри, защото бе очевидно, че злодеите желаеха да се измъкнат, и тъй като нощта се бе вече спуснала, навярно щяха да се опитат да побягнат в тъмнината при първия удобен случай.

Тяхната охрана бе решила да не им дава подобна възможност, защото, при все че Хърбърт и Кюбина не виждаха какво има в колибата и не знаеха що за гледка ги очаква, имаха основание да предполагат, че нехранимайковците са подготвяли или са извършили някакво злодеяние. По пътя преследвачите бяха срещнали пътници, които им разказаха подробности върху тайнственото движение и начина на пътуване на негодниците.

Вързаният за дървото кон, оседлан и стегнат за път, бе едно от най-тревожните обстоятелства. На тримата другари не бе известно чие е животното, ала щом го зърнаха, сърцата им се свиха от предчувствие, че пристигат много късно.

Припряността, с която испанците гледаха да се измъкнат от хижата, когато спасителите ги пресрещнаха на изхода, не бе добро знамение. Сега Хърбърт и двамата марони очакваха да намерят в колибата човешки труп, може би повече от един, защото не виждаха никъде и слугата Плуто.

Куокоу, свикнал да борави с всякакъв вид въжета, особено разнообразните жилави стебла, с които са преплетени ямайските лесове, чевръсто завърза испанците китка за китка и глезен за глезен така стегнато, както би се справил най-опитният тъмничар. Дългото упражнение при лова на избягали роби го правеше изкусен в една област, която всъщност представляваше част от професионалната подготовка на всеки марон.

Спасителите влязоха в хижата, където цареше мрак, черен като смъртта. Те останаха известно време неподвижни, мъчейки се да свикнат с окръжаващата ги тъмнина. Всички мълчаха и бе толкова тихо, че се чуваше дишането на тримата прави и двамата завързани на земята мъже. Най-после новодошлите успяха да различат в ъгъла неясното очертание на човек, изтегнат на нисък нар.

Не без трепет Куокоу се приближи, наведе се над лежащия и го докосна предпазливо.

— Човек! — прошепна той. — Заспал или мъртъв!

— Мъртъв! — извика негърът след миг, когато при опипването пръстите му попаднаха на леденото чело. — Мъртъв и изстинал вече.

Кюбина и Хърбърт пристъпиха напред, наклониха се над трупа и провериха Куокоувото твърдение.

Чие тяло лежеше на одъра? Можеше да не бъде трупът на Лофтъс Воуан? Кой знае дали не бе на черния прислужник Плуто?

Не, не беше трупът на негър. И без светлина можеше да се установи това обстоятелство. Достатъчно бе да се опипат косите, за да се заключи, че на нара има проснат бял мъртвец.

— Хвани един кокуйо73! — заповяда капитанът на своя лейтенант.

Куокоу излезе навън. Ниско край гората играеха бледожълти искри, приличащи на млечен път от звезди в движение. Те бяха lampyridae или обикновени светулки. Негърът не се интересуваше от тях. От време на време мракът се прорязваше от пламъчета със златистозелен цвят. Те се излъчваха от едрия бръмбар кокуйо.

Маронът свали старата си шапка и я заизползува като мрежа за ловене на насекоми. След няколко замахвания той успя да улови един кокуйо.

Куокоу се върна в хижата и доближи бръмбара до лицето на починалия. Зеленозлатистата светлина, която насекомото излъчваше от две подобни на очи плочици на гръдните членчета, не задоволи марона. Той бе достатъчно добре запознат с живота в гората, за да получи по-ярка и силна светлина. Той разтвори с пръсти крилцата и изви назад с палец коремчето, за да разкрие овалното огнище от оранжева светлина, която се вижда само когато насекомото лети. Фосфорната лампичка освети един кръг от около цял ярд. В средата на кръга бе лицето на мъртвеца и светлината на бръмбара бе достатъчно силна, за да могат да се различат сгърчените черти на кустоса Воуан.