Ямайски марони

Глава LIIIСЪДИЯ И МАРОН

— Е, момко — поде кустосът вежливо, — вие сте, струва ми се, един от мароните в Трелоуни?

— Да, ваша милост — потвърди открито Кюбина.

— Капитан на града, нали?

— Само на няколко домочадия, ваша милост. Нашето селище е малко.

— И как ви беше името?

— Кюбина.

— Аха, чувал съм го — рече съдията. — Мисля — добави той с многозначителна усмивка, — че тук, в плантацията, имаме едно момиче, което ви познава.

Младежът поруменя и отговори утвърдително със заекване.

— Не е зле — каза насърчително г. Воуан. — Стига да нямате лоши помисли. Господин Тръсти ми предаде, че желаете да поговорите с мене. За това ли дойдохте?

— За кое, ваша милост? — запита маронът, малко изненадан от неочаквания въпрос.

— За любимата си?

— За любимата ми, ваша милост!

— Да, за Йола. Нали тя ви е избраницата?

— Вижте, господин Воуан — призна момъкът, — не отричам, че помежду ни има нещо, но точно сега не идвам по тази работа, макар че, щом съм тук, можем да побеседваме и по тоя въпрос, ако благоволи ваша милост.

— Отлично, капитан Кюбина, готов съм да ви изслушам. Почвайте.

— Добре тогава, ваша милост. Вярно е, че искам да купя Йола.

— Какво! Да купите любимата си?

— Точно така, ваша милост. Естествено, когато тя стане моя, аз ще й даря свободата.

— Искате да кажете, че ще замените веригите, които тя сега носи, с брачните, ха-ха! Нали, Кюбина?

Кустосът се разсмя на собствената си находчивост.

— Нещо подобно, ваша милост. Не бих правил такова предложение и за мене не би имало смисъл да притежавам момичето, ако не го харесвах.

— Значи харесвате го?

— Да, ваша милост, така е. Не че тя не обича младата си господарка, която я притежава сега, но нали знаете, ваша милост, нали знаете…

— Има някой, когото тя обича повече от господарката си, и тоя някой сте вие, любезни Кюбина?

— Да, ваша милост. Нали знаете, тая обич е друга и…

— Вярно, вярно — прекъсна събеседника си плантаторът, като че желае да ускори края на разговора, поне на Тази тема. — Добре, капитан Кюбина — добави той, — да допуснем, че се съглася да се разделя с Йола, колко бихте Ми предложили за нея. Имайте предвид, че не съм се съгласил още, защото в края на краищата момичето принадлежи на дъщеря ми и тя трябва да каже думата си по тоя въпрос.

— Ах! — възкликна влюбеният с глас, изразяващ прочувствено доверие. — Госпожица Воуан е добра и великодушна. Казвали са ми го много пъти. Сигурен съм, че тя не ще се противопостави никога на щастието на Йола.

— О, вие смятате, че ще ощастливите Йола?

— Надявам се, ваша милост — наведе скромно очи маронът.

— Всъщност — поде плантаторът — въпросът е делови. Дъщеря ми и да склони да се раздели с Йола, не ще го стори за по-малко от пазарната цена на момичето, която в случая е висока. Колко допускате, че ми предложиха за нея?

— Чух, че ви предложили двеста фунта, ваша милост.

— Точно толкова. И аз отказах.

— Може би, г. Воуан, не бихте отказали на другиго, на мене например.

— Хм, не зная. Но в състояние ли сте да ми предложите толкова пари?

— Сега точно не, ваша милост. Съжалявам, но трябва да призная, че не мога. Бях спестил стотина фунта, като смятах, че ще стигнат, когато научих, за мое огорчение, че съм събрал само половината. Но ако ваша милост се съгласи да изчака, мисля, че ще смогна за месец-два да донатъкмя и останалите сто, пък тогава…

— Тогава, драги капитане, ще поговорим за продажбата на Йола. Междувременно мога да ви обещая, че не ще я продам на другиго. Доволен ли сте?

— О, благодаря ви, ваша милост. Много трогателно от ваша страна, господин Воуан. Ще ви бъда вечно признателен. Докато Йола…

— Йола е на достатъчно сигурно място в ръцете на дъщеря ми. А сега, млади ми приятелю, казахте, че не точно по тая работа сте дошли. Я да чуя какво ви води тогава.

При този въпрос кустосът седна, за да може да изслуша по-внимателно какво ще му разкажат.

— Да, ваша милост — съгласи се Кюбина, — дойдох при вас за съвет относно един спор между мене и г. Джесурън, който има чифлик в съседство с вас.

Вниманието на г. Воуан се удвои.

— Какъв спор? — запита той направо, от страх да не би заобикалките да отдалечат събеседника му от първоначалното изявление.

— Една долна история, ваша милост! Не бих се осмелил да ви безпокоя, ако не беше заради оня клет младеж, който е бил лишен от правото си и излезе, ни повече, ни по-малко, брат на Йола. Все пак всичко е съвсем невероятно и ако старият евреин не беше извършил наистина тая гадост, човек не би повярвал.

— Каква гадост? Обяснете ми, приятелю.

— Прието, ваша милост. Стига да имате търпение да ме изслушате, ще ви разкажа цялата случка от начало до край, поне докъдето е стигнала, защото тя още не е свършила.

— Добре, почвайте! — заповяда плантаторът. — Ще слушам внимателно. Не се страхувайте, капитан Кюбина — добави той насърчително. — Разправете всичко, каквото знаете, всички обстоятелства. Ако се стигне до съд, обещавам ви, че ще отсъдя справедливо.

Кустосът каза изтрития съдийски израз по навик и се нагласи да слуша най-съсредоточено.

— Не ще премълча нищо, ваша милост, без да се плаша от последиците. Ще ви разправя всичко, поне онуй, което научих.

След горното уверение маронът разказа с подробности обстоятелствата, при които бе пленил избягалия роб, странната среща между брат и сестра, които се бяха познали тутакси. Сетне описа разкритията на младежа, че е африкански принц, тръгнал да дири сестра си, за която докарал откуп; как капитан Джоулър го поверил на Джесурън; как евреинът се отнесъл с принца и го измамил, как после го жигосал и ограбил; как момъкът избягал от чифлика и бил пленен от Кюбина — подробност, описана още в началото, и накрая как маронът отказал да предаде беглеца въпреки неколкократните покани и заплашвания от страна на търговеца на роби.

— Ето — извика Лофтъс Воуан, ставайки от стола, очарован от малко драматично предадения разказ на посетителя, — казвам ви, една мелодрама, на която липсва само едно действие, за да завърши. Бога ми, ще ми се да се намеся преди да е приключила. Охо! — възкликна той, осенен внезапно от някаква мисъл. — Сега си обяснявам защо старият негодник искаше да купи момичето, макар и да не виждам за какво му беше притрябвало. И то ще се изясни без съмнение.

Сетне кустосът се обърна отново към Кюбина.

— Двайсет и четири мандингоанци, казвате! Двайсет и четири принадлежели на принца?

— Да, ваша милост. Двайсет редовни роби и четири други, които били личната му свита. Имало повече роби, но те били законна собственост на корабния капитан, загдето ги превозил.

— И всички били отведени в чифлика на евреина?

— Всички заедно с другите. Всъщност Джесурън закупил целия товар. Между робите имало няколко коромантийци и един от моите хора разговарял с тях, та научил доста неща, които потвърждават думите на момъка.

— Ех, жалко, че черните езици не могат да се развързват в съда. Техните думи нямат тежест. Но аз ще помисля какво следва да се предприеме.

— Помена ли вашият принц името на капитана, който го е довел тук? — запита кустосът след кратко размишление.

— О, да, ваша милост. Казва се Джоулър. Той търгувал с Гамбия, където живее бащата на фулаха. Младежът го познава добре.

— Май че зная нещо и за него, за тоя Джоулър. Иска ми се да сложа ръка на него и за друго. Истински нехранимайко! Но в края на краищата и да го пипнем, ползата ще бъде малка. Положително двамата са си плюли в устата и ще поддържат едно и също. Хм, откъде да намерим бял свидетел? — продължи съдията, говорейки по-скоро на себе си, отколкото на своя посетител. — Опасявам се, че тук ще възникне непреодолимо затруднение. Чакай, казахте, че Рейвънър, Джесуръновият управител, присъствувал на разтоварването на робите?

— Да, ваша милост. Тоя негодник е участвувал дейно във всички безобразия. Той смъкнал дрехите на принца и скъпоценностите му.

— И скъпоценностите му?

— Crambo! Момъкът имал доста ценни неща. Джоулър задържал повечето от плячката на борда на кораба.

— Грабеж, господи, пладнешки грабеж! Добре, капитан Кюбина — продължи плантаторът, придавайки по-делови оттенък на тона си, — обещавам ви, че на евреина няма да му се размине. Още не зная какъв ход ще вземе всичко. Подобни дела не са леки. Ще срещнем затруднения със свидетелите, още повече че самият Джесурън е съдия. Въпреки всичко правосъдието ще възтържествува, дори той да е най-високопоставената личност на острова. Точно сега обаче не може да се предприеме нищо. Окръжният съд ще заседава в Савана чак след месец и едва тогава ще можем да се занимаем със случая. А дотогава ни думичка на никого — ни сричка от онуй, което знаете!

— Обещавам ви, ваша милост.

— Трябва да задържите фулаха при себе си. Не го предавайте на никаква цена. Ще се погрижа да не пострадате, загдето отказвате да го върнете. Като имам предвид как стоят нещата, не очаквам евреинът да стигне до крайности с вас. Едва ли би седнал да хвърля камъни в рядка кал, тъй че няма от какво да се плашите много. А сега, млади момко — промени тона си плантаторът, за да покаже колко приятелски е разположен към оня, който му съобщи такава благодарна вест, — ако всичко мине благополучно, леко ще донатъкмите стоте фунта за откупа на любимата си. Помнете го добре!

— Благодаря ви, знатни кустосе — поклони се изящно Кюбина. — Ще разчитам на обещанието ви.

— Можете. Приберете се спокойно у дома си и чакайте, докато пратя да ви повикат. Утре ще се видя с адвоката си. Може скоро да ни потрябвате.

Лофтъс Воуан се срещна с адвоката си още на следния ден, защото именно по тази работа той отиде в Монтего Бей в деня, в който Смиджи пропадна злополучно в гнилия дънер.