Ямайски марони

Глава LXVIIIТАЙНСТВЕНАТА ПОДБУДА

Първоначалната подбуда, която караше магьосника да подготвя смъртта на кустоса Воуан, бе достатъчно силна и едва ли се нуждаеше от новия подтик. Както видяхме, Чакра търсеше кръвна разплата. Това бе лесно и просто разбираема.

Не така лесно обаче можеше да се отгатне какво караше евреина да постъпва по този начин. Той беше укрил тайната си от всички и не бе я поверил дори и на негъра. Досега подбудите на Джесурън изглеждаха загадъчни, но вече се налага да ги разкрием. Тяхното обяснение ще покаже, че те бяха напълно естествени — напълно естествени за характера на този престъпен и жесток човек.

Едва ли е нужно да се изтъква, че Джейкъб Джесурън не бе типичен представител на своята раса, нито на коя да е раса. Той бе немски евреин по рождение, но произходът му съвсем не го заставяше да става търговец на роби или крадец на роби. Християните имат не по-малък дял в тази срамна търговия и наравно с израилтяни и мохамедани носят отговорност за чудовищни престъпления. Следователно не защото беше евреин, чифликчията стана търговец на човешко месо и кръв, изобщо нечестен човек, но защото бе именно Джейкъб Джесурън, а не представител на някоя раса или нация.

Без повече да разискваме върху общите му несъвършенства, нека се върнем към темата за подбудата или подбудите, които то тласкаха да принесе съседа си Воуан в жертва — кръвна жертва, защото разговорът му с Чакра доказа, че този е основният подтик на действията на евреина.

Най-напред той бе запознат с домашната история на плантатора, поне с оная част от нея, която се знаеше, след като кустосът влезе във владение на Гостоприемната планина. На търговеца на роби бяха известни и подробности из живота на Лофтъс Воуан като управител на Монтагювия замък, но едва след като стана близък съсед на чифликчията, последният надникна по-отблизо в частните работи на плантатора.

Джесурън бе събрал сведения по разни пътища: чрез личен досег в обществото, който никога не бе се отличавал със сърдечност, посредством текущи делови отношения и най-вече — особено по отношение на тайните, които засягаха най-скритите страници от историята на г. Воуан — с помощта на магьосника Чакра.

Независимо от своята изключителна уродливост коромантиецът бе надарен е рядък, макар и неуравновесен ум. Той бе в течение на всичко, което се бе случило в плантацията в продължение на четиридесет години. Както вече поменахме, негърът знаеше премного и неговото опасно всезнание го отведе на Дяволската канара.

Евреинът бе прибягвал неведнъж до услугите на магьосника и ако сега Чакра го подпомагаше отново в тъмните му замисли, това не бе първото съучастие в подобно гадно и мерзко начинание. Тайното им съдружие произлизаше отколе.

Посветеността на чифликчията в работите на Лофтъс Воуан обхващаше редица факти, които не бяха известни дори на жреца на Оуби. Един от тях бе, че в Англия плантаторът има брат и един-единствен племенник.

Братът бе художник без състояние и почти без име. А и до други подробности се бе добрал Джесурън, например, че гордият кустос нехае за английските си сродници и дори не поддържа писмена връзка с тях.

Каква полза имаше търговецът на роби от тези сведения, които той събираше така усърдно.

Както бе всеизвестно, Лофтъс Воуан не бе се оженил за квартеронката Куошеба. Това обстоятелство не би имало особено значение, ако тя беше бяла жена или поне „квинтеронка“ — или както в Ямайка ги наричат „mustee“ — „мелези“, а някои своенравни плагиатори от по-скорошна дата педантично ги зоват „окторонки“, едно определение за което може да се поддържа, че съществува само в романтичните мозъци на тези битпазарски книжовници.

Повтаряме, ако робинята Куошеба беше или бяла жена, или дори „мъсти“, фактът, че не е била омъжена, не би бил от особено значение, доколкото се отнася до наследствените права на рожбата й. Наистина, ако тя не бе омъжена, нейната дъщеря би се считала по законите на Ямайка, както и по законите на други страни, за извънбрачно дете, но въпреки това тя щеше да има право да наследява бащиния си недвижим имот, стига той да й бъде завещан, понеже в Ямайка не съществуваха ограничения във връзка е линията на родството по закон.

Ала както сега стояха нещата, положението на малката Куошеба бе съвсем друго. Майката бе само квартеронка и, омъжена или не, дъщерята не можеше да наследи — дори по завещание — повече от незначителната сума от 2000 фунта островни или 1500 лири стерлинги.

Самата Кейт Воуан беше „мъсти“, на която липсва още едно стъпало над робството, за да влезе в категорията на привилегированите и да добие право на облаги.

Каквото и завещание да изготвеше или каквато и завещателна мярка да предприемеше, Лофтъс Воуан не бе в състояние да направи дъщеря си наследница на недвижимите си имоти.

Той можеше да завещава имуществото си на когото пожелае, щом това трето лице е бял човек, но не направеше ли подобно завещание, неговото стопанство „Гостоприемната планина“ и всички останали имущества следваше да преминат на най-близкия му сродник — накратко казано, на неговия племенник Хърбърт.

Нима нямаше никакъв изход от това затруднение? Нямаше ли средства, е чиято помощ младата креолка би могла да запази бащинията си?

На горния въпрос вече отговорихме: такива средства имаше.

Лофтъс Воуан пи знаеше и се готвеше да ги използува. Той всеки ден се канеше да тръгне за Спаниш Таун, за да се сдобие е нарочно постановление, и всеки ден отлагаше пътуването си.

Евреинът се плашеше най-вече от изпълнението на това Воуаново намерение и за да го осуети, той се озова в храма на Оуби.

Считаме за ненужно да обясняваме причините на Джесуръновите опасения.

Ако плантаторът не сполучеше да осъществи намеренията си, племенникът му ставаше наследник на Гостоприемната планина, а Хърбъртовото сърце бе оплетено от Джудит.

Така поне си въобразяваше еврейката. Със същата увереност живееше и нейният баща.

Любовното заклинание на дъщерята бе първата стъпка към огромното наследство, а втората щеше да бъде смъртното заклинание, което готвеха Чакра и съучастникът му.