Ямайски марони

Глава LXVИЗПОВЕДТА НА СИНТИЯ

Магьосникът забеляза властта, която доби над своята посетителка, и убеден, че е задоволил любопитството й, понеже тя не изпитваше ни най-малко желание да слуша повече обяснения по въпроса, умело прехвърли разговора на по-обикновен предмет.

— Синти, ти носиш на мене кошница с ядене?

— Да, Чакра. Ей тук.

— Уха, много добре. Токачка и зарзават за лютива яхния. А пиене? Не забравяш, нали? От всичко то най-важно.

— Не забравих, Чакра. На дъно на кошница има шише ром. С голяма мъка задигам него.

— От кого измъкваш бутилка?

— От господар. От кого другиго? Той напоследък много опак. Взема ключове у себе. Не пуска цветни слуги да отиват на килер. Мисли всички крадци.

— Не се тревожи, не се тревожи, моя Синти. Чакра може би скоро ще оправи него. Уха! — възкликна негърът и измъкна от кошницата бутилката, която поднесе към светлината. — Господар пастор каже крадена вода не сладка. Предполагам краден ром да прави изключение. Да проверя.

При тези думи магьосникът извади запушалката, надигна шишето към устата си и пъхна гърлото му между огромните си челюсти. Бълбукането показа, че течността преминава през гърлото му. Едва когато отпи половин пинта от огнената течност, той отдръпна гърлото на шишето от зъбите си.

— Въф! — издаде той звук, наподобяващ грухтенето на подплашено прасе. — Въф! — повтори негърът и се плесна по корема с грамадната си лапа. — Господар пастор може да си говори за крадена вода, на Чакра давай краден ром. Ти добро момиче, Синти, Ти много добро момиче, че носиш на стари Чакра тая сладка кошница с ядене. Чакра понякога много гладен. На Чакра трябва всичко.

— Обещавам да нося още, щом успея да измъкна нещо от „Бъфа“.

— Отлично, мое момиче. А сега — промени тона си магьосникът и погледна мулатката въпросително — какво искаш от Чакра таз нощ? Имаш нещо на ум? Така ли, момиче?

Изглежда, че Синтия би предпочела да се изповяда пред оня, е чийто образ бе заета мисълта й, затова замълча, борейки се с колебанието ой.

— Защо не говориш? — запита страшният изповедник. — Ти боиш от стари Чакра? Няма нужда да казваш. Чакра знай твоя тайна. Ти любиш Кюбина, маронски капитан. Така ли?

— Така, Чакра. Нищо не ще скривам.

— Така трябва. От Чакра нищо не може да скриваш. Чакра всичко знай. Малко птиче казва на него всичко. Мда, сега да казваш по-нататък. Мислиш Кюбина не обича тебе, така ли?

— Така — съгласи се мулатката. Решителността й я изостави, за да отстъпи място на тревогата. — По-рано мислех, че той обича мене. Сега не.

— Мислиш Кюбина обича друга?

— Сигурно. Ах, зная.

— Тази друга коя?

— Йола.

— Йола! Нейно име ново. Тя на кого робиня?

— На Гостоприемна планина. Тя слугиня на господарка Кет.

— Малка Куошеба, така Чакра вика на нея — измърмори старият негър е гримаса на посветен в тайни човек. — Е, таз Йола — поде отново той — отде идва? Никога Чакра не чул това име преди.

— О, така, Чакра. Не казах на тебе. Йола купиха от евреин. Тя идва на плантация, кога ти… кога ти напусна плантация.

— Кога напускам плантация да умирам на Дяволска канара. Така ли, Синти?

— Така. Тя идва скоро след това.

— Така! И ти знайш Кюбина обича нея?

— Знам.

— А момиче?

— Как може да не обича Кюбина?

Отговорът издаде увереността на мулатката, че счита капитана на мароните за неустоим.

— Добре, тогава какво искаш да прави Чакра? Искаш да отмъстиш на Кюбина, защо тебе мами, така ли? Искаш Чакра да прави смъртно заклинание?

— О, не, не. Моля те, Чакра, не.

— Тогава любовно заклинание, така ли?

— Така. Да люби мене Кюбина, както преди. Както аз мислех, че той обича мене. Можеш ли, добри ми Чакра, да правиш Кюбина да люби мене?

— Всичко може стари Чакра. Да докаже на тебе — продължи африканският жрец е уверен вид, — Чакра ще прави любовно заклинание на Кюбина.

— О, благодаря, благодаря! — рече Синтия и протегна напред сключени ръце, говорейки с глас на гореща благодарност. — Всичко ще правя за тебе, Чакра. Ще нося всичко, какво Искаш. Ще открадна ром, ще открадна вино. Ще нося всяка нощ ядене.

— Така, Синти. Ти мило момиче. Не стига това. Трябва повече.

— Всичко, каквото ти казваш. Какво повече?

— Трябва да помагаш на заклинание. Трябва двама да правим заклинание. Заклинание иска двама да помагаме.

— Само казвай, какво да помагам. Всичко ще правя, каквото казваш, Чакра.

— Така! Тогава слушай! Чакра ще казва, какво трябва Най-напред да сядаш на одър там. Трябва доста време.

Жената се подчини и седна на бамбуковия нар. Със свито сърце заради сключената спогодба тя почна безмълвно и внимателно да следи всяко движение на уродливия магьосник.