Ямайски марони

Глава CXVIIТРУПЪТ НА БРАТОВЧЕДКАТА

Да, в храма на Оуби нямаше никой освен немите му божества, които се усмихваха подигравателно от стените.

Не бе необходимо да се влиза в кивота на коромантийския пантеон, за да се установи фактът. Въпреки това Кюбина и Хърбърт, сякаш тласкани от някакъв машинален подтик, нахлуха вътре.

Те заоглеждаха колибата изпитателно. Личеше, че тя е била заета доскоро. Запаленото кандило бе само по себе си убедително доказателство. Кой друг освен Чакра би могъл да го запали? Кандилото представляваше черупка на костенурка, в която бе поставена свинска мас. Бе запалено неотдавна, защото малко от маста бе изгоряла.

Нямаше съмнение, че магьосникът е бил в колибата заедно с пленницата си. Тази констатация не донесе нищо ново на преследвачите, защото Йола бе видяла Чакра да слиза заедно с плячката си в Дупката на призраците.

Ала защо разбойникът бе напуснал така ненадейно своето сигурно убежище? Обстоятелството, че кандилото продължаваше да гори, сочеше, че той с тръгнал внезапно. Къде можеше да отиде?

— Ах, къде? Къде? — запита като обезумял Хърбърт. Кюбина не бе в състояние на отговори. Той бе не по-малко поразен от отсъствието на коромантиеца.

Дали Чакра не беше излязъл от Дупката на призраците? Местоположението на лодката позволяваше да се прави подобно предположение. Но защо пък ще излезе? Да не би магьосникът да е забелязал пъргавата фулахка да се плъзга като сянка подире му и опасявайки се, че убежището му ще бъде открито, го е изоставил, за да отиде някъде другаде, по-далече от местопрестъплението?

Все пак защо е трябвало да напусне колибата така внезапно, че да не смогне дори да угаси кандилото, камо ли да отнесе със себе си своите потресни божества.

— Всъщност — рече си Кюбина — Чакра може би е още в Дупката на призраците. Ладията може би е била използувана от друг негов съучастник. Магьосникът навярно бе забелязал, че преследвачите прекосяват вира или бе усетил, че те се движат из гъстака, и отнасяйки пленницата със себе си, бързо се бе укрил в някое кътче между дърветата.

Внезапното напускане на колибата правеше тази догадка твърде правдоподобна.

Щом предположението споходи Кюбина, той чевръсто изскочи навън, събра хората си и им заповяда да приготвят факли и да претърсят всеки ъгъл от гората. Куокоу бе пратен обратно при лодката с нареждане да остане при нея, за да не допусне възможно бягство.

Докато мароните бяха заети да търсят амирово дърво, чиято смолиста дървесина подхождаше за факли, техният вожд, придружен от Хърбърт, заоглежда откритата поляна, дирейки следи, оставени от коромантиеца. По брега, където дърветата бяха разредени, луната разливаше обилна светлина, която помагаше на младежите.

Когато те приближиха до водопада, един предмет привлече вниманието на Кюбина и го накара да възкликне живо. Той бе нещо, което лежеше отстрани на пропастта, в която падаше водната струя. В самото корито водата се пенеше на едри бели парцали, но предметът не беше във водата, а над нея, на един от балваните, където се открояваше още по-ярко върху черния цвят на камъка.

Хърбърт също съзря белия предмет и двамата припнаха едновременно към него, за да го разгледат.

Беше женско шалче!

То носеше следи от насилие; бе омачкано и разкъсано, като че бе паднало от някого, който се е борил.

Шалчето бе непознато на приятелите, но те не се усъмниха чия собственост е. Личеше, че е принадлежало на жена с изискан вкус. Кой друг можеше да притежава този ешарп, ако не онази, която бяха тръгнали да търсят.

Кюбина изглежда обърна по-малко внимание на шалчето, отколкото на мястото, където го намериха. То бе близо до скалата, на самия ръб на коритото, в което падаше потокът.

Зад това корито, под извитите снопове падаща вода, се издаваше напреко един корниз, по който човек можеше да мине под водопада.

Кюбина го знаеше, защото, когато бе скитал по лов, бе минавал под водопада. На него му бе също известно, че по средата има голяма дупка или пещера в канарата, няколко фута над водното корито.

Понеже намериха ешарпа да лежи над корниза, който водеше за тази пещера, маронът си спомни за нея и същевременно допусна, че Чакра може би се е скрил в нея. Нямаше нищо по-вероятно от това, че коромантиецът, открил приближаващите освободители, бе избрал пещерата за свое убежище — последното място, където всеки, неподозиран; нейното съществуване, би се сетил да го дири.

Тези размишления не отнеха на Кюбина и две секунди. Както бързо узря в мисълта му предположението, така бързо той припна назад към колибата, взе факел, който един от мароните бе приготвил, и се върна пъргаво към водопада.

Сега главатарят направи знак на Хърбърт и на едйн-двама от момците си да го последват и се мушна под свода на падащата вода.

Той не бързаше, а се движеше предпазливо. В пещерата можеше да се укриват заедно с магьосника и други. Там може би бяха и неговите съучастници, за които капитанът на мароните знаеше, че са отчаяни злодеи, хора, на които животът не е мил и които биха предпочели да загинат, но не и да се оставят да бъдат заловени.

С извадено мачете в едната ръка и факел в другата Кюбина напредваше безмълвно и внимателно към входа на пещерата. Хърбърт вървеше на няколко крачки подир него, стискайки двуцевната си пушка, готов за стрелба в случай на съпротива отвътре.

С изнесен пред себе си факел Кюбина влезе пръв, макар че Хърбърт, неспокоен и нетърпелив, го следваше по петите.

Хиляди блестящи сталактити пречупиха пламъка на факела и за миг погледът на двамата младежи бе заслепен.

Скоро обаче очите им свикнаха с уморяващите отблясъци и тогава те видяха проснато на пода на пещерата едно тяло, което ги накара да нададат задружен вик. Те се погледнаха с взор, изпълнен с най-мъчително отчаяние.

Между два огромни сталагмита бе изпънато тялото на жена, облечена в бяло. Тя лежеше възнак, просната в цялата си дължина, неподвижна, явно мъртва!

Приятелите нямаха нужда да приближават факела до нейното бледо лице, за да го познаят. Не бе необходимо да се вглеждат в нейните безкръвни, неми черти. От пръв поглед Хърбърт отгатна, че това е трупът на неговата братовчедка.