Ямайски марони

Глава XCIVОСУЕТЕНО КРЪВОЖАДНО НАМЕРЕНИЕ

Джудит още нямаше определен план на действие и разчиташе, че обстоятелствата ще й подскажат какво да предприеме.

Едно нещо само бе решила определено: преди тя самата да се покаже, да остави влюбените да се срещнат на канарата.

Съгледвачката реши да потиска, докато може, жаждата си за мъст. Трябваше да види как двамата ще се срещнат, да присъствува на взаимните им нежности, да се увери в Хърбъртовата измяна и едва когато му дойдеше времето, да изскочи и да изкаже своите упреци.

Подобен план бе нахвърлила еврейката в ума си, ала всичко бе съвсем неясно и зависещо от случайността.

Неподозираща близостта на отмъстителната си съперница, младата креолка изкачи урвата и мина покрай Джудитиното скривалище. Без да знае, че е наблюдавана, тя стъпи на скалата, прекоси площадката и спря близо до противоположния край точно на мястото, където бе застанала по време на затъмнението и където се бе родил свидният спомен.

Девойката развърза лекия възел, с който се крепеше забрадката й под брадичката, хвана кърпата с две ръце, сякаш за да предпази очите си от слънцето, и впери взор в долината — не където бе разположена бащината й къща, а към долината, в която живееше все още обичният сродник. Както преди, погледът и бе прикован в чифлика — тази мрачна грамада, която въпреки тъмните сенки, които я обкръжаваха, й се струваше най-светлата на земята. Слънчевият блясък не можеше да се сравнява със сиянието на Хърбъртовата любов. Какво не би дала Кейт да можеше да живее в този зрак? Защо тя не бе щастливката, върху която да заструят лъчите на тази светлина?

— Как бих желала — прошепна младото момиче — да го зърна още веднъж преди часа, когато не ще имам повече право да го диря, защото тогава дори мисълта за среща би съставлявала престъпление. Ако успея да го срещна и поговоря с него, мисля, че ще трябва да му разкажа всичко. Макар и да не ме обича, ще ме съжали — уверена съм. Струва ми се, че болката ми ще се облекчи, ако и да не се излекува. Ах, защо точно на това място ме погледна той? За какво бе тоя взор, който никога не ще забравя? Виждам като тогава очите му, впити в моите, и нещо преминава помежду ни — една искра, която прониква до безмерните глъбини на душата. Ах, Хърбърт, защо ме погледнахте така? Ако не беше вашият взор, щях негли да се примиря. Ала сега — никога. Ах, Хърбърт! Хърбърт!

В своята горест младата креолка произнесе последните думи високо.

Джудит Джесурън дочу само името, но неговото въздействие бе страхотно, сякаш отровна стрела прониза сърцето й. Ако досега можеше да съществува съмнение за какво Кейт изкачи върха, призоваването на Хърбърт разся всички колебания. Креолката сама правеше признания.

Мигновено в ума на ревнивата жена проблесна една ужасна и зловеща мисъл. В гърдите и затрептя дързък и черен като самия ад помисъл.

Еврейката реши да премахне своята съперница, да убие Кейт Воуан.

Обстоятелствата подсказваха как да се извърши престъплението. Младата креолка бе застанала на издатината на скалата — едва на три фута от ръба й. Един лек тласък отзад бе достатъчен, за да бъде отпратена във вечността.

Осъществяването на злодеянието не бе свързано с големи опасности. Храстите отдолу щяха да скрият трупа за доста дълго време, а когато най-после той се намереше, какво заключение можеше да се очаква. Нима нещо друго освен самоубийство?

Обстоятелствата благоприятствуваха подобен извод. Дори собственият й баща щеше да го приеме като последица от принудата за брак против дъщерната воля. Използувайки случая, Кейт се бе измъкнала незабелязано от къщи, без някой да я види.

Имаше още една благоприятна подробност. Изглежда никой не знаеше, че креолката е дошла на Дяволската канара, както и никой не подозираше, че еврейката също се намира там, защото по пътя си Джудит не срещна живо същество.

Вероятно ничие човешко око не би засвидетелствувало престъплението. Дори да се забележеха от долината очертанията на действуващите лица, разстоянието беше твърде голямо, за да се различи ясно какво става горе. А и имаше само едно на хиляда вероятност случаен поглед да се насочи към върха на планината. В този час черните ратаи из нивята бяха премного погълнати от работата, за да им остане свободно време да зяпат към Дяволската канара.

Със светкавична бързина тези доводи се занизаха в главата на убийцата; всеки един вдъхна прясна сила на умисъла и тласна еврейката към неотложното му изпълнение.

Нейната ревност се бе вече превърнала в необуздана страст, завладяла цялата й душа. Джудит отдавна жадуваше за мъст и точно сега се представяше случай за разплата. Ревнивката не можеше повече да се владее. Случаят бе премного изкусителен — демоничното желание стана неудържимо.

Спотаената в скривалището съгледвачка погледна към урвата, за да види дали някой не се изкачва към върха, после погледна към Кейт, за да се увери, че тя е още обърната към долината. Сега еврейката изскочи безшумно от храстите и излезе на скалата.

Тихо, като дебнеща тигрица, която доближава до лова, Джудит се придвижи по площадката към мястото, където се намираше невинната жертва, напълно неподозираща надвисналата над главата й опасност.

Нямаше ли глас, който да предупреди девойката?

Имаше. Обади се един глас — гласът на Смиджи!

— Ехоо, миила Кейт! Какво диирите на канараата? Боже, каква гооненица му удаарих подир вас. Дууша не ми остаана, ай, ай!

Ревнивката чу подвикването и като измамена тигрица понечи да се прибере в скривалището си, но Кейт се обърна и я накара да се закове на място. С мълниеносна скорост съгледвачката промени страшната си поза и когато креолката отправи взор към нея, видя я да стои с небрежно отпуснати надолу ръце в положението на човек, който току-що се е добрал до скалата.

Девойката изгледа съперницата си с почуда, примесена с известна тревога, понеже забеляза зловещия пламък, който искреше в очите на разочарованата и възпрепятствувана убийца.

Преди двете жени да успеят да разменят слово, Смиджиевият зов отново долетя отдолу.

— Миило създаание, Кейт, етоо ме! Ей сегиичка ще бъда гооре!

Посоката, от която идваше викът, се менеше. Ясно беше, че контето вече обхожда канарата, за да излезе отзад на стръмнината.

— Прося най-горещо извинение — рече еврейката с пресилена учтивост и предизвикателен поглед. — За втори път ви се натрапвам на това чаровно място. Уверявам ви, че съвсем случайно попаднах тук и за да ви докажа, че не желая да ви преча, начаса ще се оттегля.

С тези думи дъщерята на Джейкъб Джесурън си тръгна и се изгуби от площадката, преди Кейт да успее да изрази било смайване, било негодувание.

— Госпооди — изфъфли запъхтян франтът, когато достигна върха. — Като че имахте друужка? Положително! Някой изскочи от урвата — една даама в костююм за езда.

Госпожица Джесурън беше тук.

— Ай, госпоожица Джесурън! Краййно забележително създаание. Щяла да се жеени за ооня… за вашия братовчед, разпраавят. Бога ми, ще бъде прекрасна съпрууга за ооня прйяятел, щом тя не придииря много… Ха-ха! Какво ще каажете, Кейт?

— Нямам мнение по въпроса, г. Смиджи. Моля да се прибираме.

Контето навярно забеляза, без да може да си обясни причината, че гласът на годеницата му звучи уморено.

— Ай, мноого добре. Гоотов съм да се въърнем. Но, драга ми Кейт, що за дяявол момииче сте, повярвайте ми. Искаате да ми изиграаете лоша шега като годеницата от преданието. Ай, ай! Много забаавно! Както и да ее! Имаате повече щастие от оноова злочесто същество. Видяях беелия ви ешарп между зелените дъървета и той ми покааза мяястото, дето се криеете. Ай, ай.

Смиджи и не подозираше колко много неговата годеница бе застрашена от съдба, близка до участта на хвърлилата се в пропастта изоставена годеница от народното сказание. А Кейт и не предполагаше, че дължи живота си на контето.