Ямайски марони

Глава XCIIIЕДНА СЪГЛЕДВАЧКА В ЗАСАДА

Виждали ли сте как безпомощно пада на земята горда птица, чието крило е прострелял съдбоносен куршум?

Така сърцето на Джудит Джесурън се свлече в пепелта от високомерното самочувствие, с което само преди миг бе изпълнено.

Когато еврейката зърна Кейт Воуан да изкачва планинската пътека, увереността й изчезна, задоволството й се изпари.

Каква друга работа, ако не уговорена среща, имаше младата креолка в планината? И с кого, ако не с тайнствено изгубилия се момък?

Скритото тръгване на Кейт, избраният час, когато Смиджи не препречваше пътя и, бързата походка и погледите назад, когато тя се промъкна през парка — всичко показваше, че се страхува да не бъде забелязана и проследена.

Защо ще се страхува, ако отива по някаква редна работа? Господин Смиджи нямаше права на баща, нито на съпруг. Защо тя трябва да прикрива намеренията си от него, ако те Наистина не бяха тайни и целещи точно предположената от ревнивата съгледвачка среща с Хърбърт Воуан?

Джудит бе така уверена в истинността на своята догадка, че веднага, щом видя младата креолка да крачи по стръмната пътека, притича до противоположния край на площадката, където очакваше да забележи другия партньор на свиждането.

Тя не откри никого, но това не успокои възбудата, която сега обхвана всеки неин нерв. Че момъкът не се вижда, не означаваше нищо. Кой знае дали в тоя миг той не е съвсем наблизо, ала го закрива зеленият губер на застлалата планинския склон гора.

Къде възнамеряваха двамата да се срещнат? На кое място си бяха определили среща?

Джудит не се съмняваше, че има преднамереност — ревността правеше всички въпроси излишни. Еврейката бе убедена, че всичко е било уговорено отзарана. Какво друго можеше да бъде значението на двойното послание? Най-напред да се поиска среща, сетне да се уточни мястото й. Ето кое обясняваше двойните отпечатъци на стъпките в двете противоположни посоки.

Но къде бяха решили да се срещнат тайно?

Внезапна тревога завладя съгледвачката. Ако тя ги изгуби от очи, те ще се наслаждават на срещата си спокойно, без свидетели. Това не биваше да се допуска в никакъв случай. Джудитиният дух, възбуден до крайния предел на ревността, не се плашеше от последствията. Какъвто и обрат да вземеха нещата, тя трябваше да смути срещата им.

Единствената възможност да ги проследи бе да не изпуска от поглед Кейт Воуан. Може би Хърбърт е вече там и я очаква? Той положително е там. Влюбеният винаги пръв се явява на определеното място.

Ръководена от това съображение, еврейката се върна на другия край на площадката и се завзира в планинския склон.

Тя откри, каквото диреше — снежнобялата забрадка на девойката изпъкваше сред тъмнозелената шума. Бялата точка ту се скриваше, когато Кейт минаваше под високите дървета, ту изскачаше, когато момичето излезеше на завоите на лъкатуши ата пътека.

От върха на чуката погледът обхващаше почти цялата просека, защото макар и рядко използуван, на времето пътят бе прокаран в гората с брадва и отгоре личеше сред дърветата като тясна, но забележима ивица.

С просто око или с далекоглед Джудит проследи движенията на кърпата до точката, където почваше стената на канарата. Там пътеката свиваше, за да излезе на задната й страна. Еврейката многократно оглежда пътя пред младата креолка с надежда, че ще зърне мъжки образ — Хърбърт Воуан, естествено.

Мернеше ли се нещо между дърветата — литнеше ли от някой клон птичка, подплашена от стъпките на милата девойка, сърцето на ревнивата съгледвачка се свиваше от болка. Ако и да бе сигурна в предположението си, Джудит се плашеше от началната гледка на тайната среща. Да ги види как ще се приближат един до друг, как ще се хвърлят в обятията си, как устните им ще се слеят в целувка на взаимна обич — би било непоносима агония!

Когато еврейката си представи цялата картина, гордият и дух потръпна, смали се и се снижи, напетата й женствена снага се разлюля като немощна тръстика.

До урвата Кейт се изкачи с бързи стъпки, сякаш се носеше на птичи криле, без да подозира, че движенията й са следени от съперница, най-ненавистна измежду всички.

Девойката измина многобройните завои и стигна на двайсетина разкрача от подножието на скалата, където пътеката обикаляше зад канарата. Креолката знаеше пътя и без да спира, продължи, докато се озова до една гънка, където почваше стръмнината.

Дотук Джудит бе следила непрекъснато пътничката. Кейтиното намерение да изкачи Дяволската канара, защото явно тя тръгна в това направление, изненада съгледвачката. Ала като размисли, Джудит бързо превъзмогна смайването си. Влюбените бяха избрали за своята среща върха на чуката — едно място вече осветено от предишна любовна сцена.

Когато младата креолка мина зад канарата, за да се покатери на нея, еврейката не се застоя на площадката. Ако останеше, двете съперници щяха да се срещнат неизбежно. Джудит не се плашеше от сблъскване, колкото и неприятно, колкото и ненавременно да бе то, но тя науми друго.

Тя изостави мястото не от някакво чувство на деликатност. Напротив, действията, които последваха, издадоха съвършено различна подбуда.

Точно там, където урвата извеждаше на терасата, се откриваше от едната страна надлъжна пукнатина. Нейното дъно бе само на няколко фута под равнището на върха и бе покрито с гъста растителност от вечнозелени храсти, които достигаха до самата площадка и изпълваха изцяло отвора със свежата си зеленина.

Със своя проницателен поглед Джудит Джесурън веднага забеляза удобното скривалище. Ако тя се свиеше в шумака, можеше да наблюдава, без да бъде видяна. Затулена зад гъстите храсти, тя щеше да присъствува на сцената, която навярно щеше да разкъса сърцето и, ала тя вече не се боеше от последствията.

Тя издебна сгоден момент, когато Кейт бе свела очи надолу, и прилази до страничната пропаст, където се потули зад завесата от листа. Спотаена в скривалището си, еврейката зачака съперницата й да се изкачи.

Хаосът на вълненията отне на съгледвачката способността да разсъждава спокойно. Подозрението относно Хърбъртовото вероломство — понеже не можеше да се отрече, че младежът бе проявил към своята господарка внимание или най-малко бе допуснал тя да приеме държанието му за нежност, съмнението в неговата невярност се превърна в увереност. Джудит не можеше да греши в предположението, че двамата братовчеди са си уговорили среща, такова поне беше убеждението на заслепената влюбена.

И ето, Кейт пристигаше сега на свиждането, а подир нея можеше да се очаква и Хърбърт. Чудно, че той не бе дошъл пръв. Ала това нямаше никакво значение. Момъкът не можеше да бъде далече и без съмнение щеше да се яви навреме, дори щеше да превари любимата си, докато тя смогне да се покатери на върха на скалата.

Такъв бе ходът на мислите на ревнивата съперница.

Тя се вслушваше, за да чуе дали младият англичанин не се обажда отдолу.

Тя поглеждаше уморено към пропастта, където предполагаше, че ще зърне момъка да бърза по стъпките на своята братовчедка и да се упреква, че е закъснял за любовната среща.