Златото на Кивира

11.

Калаверас Меса дремеше под нощното небе. Мрачният остров сякаш бе изникнал над океан от назъбени скали — огромния поток застинала лава Ел Малпайс в Централно Ню Мексико. Облаци бяха скрили звездите и месата лежеше абсолютно безмълвна: тъмна и необитаема. Най-близкото селище беше Кемадо — на осемдесет километра разстояние.

Някога Калаверас Меса не е била така безлюдна. През XIV в. индианците анасази се заселили сред южните скали и издълбали пещери в мекия вулканичен туф. Но мястото се оказало неподходящо и след половин хилядолетие те го изоставили. В тази отдалечена част на Ел Малпайс нямало пътища и оттогава пещерите останали непокътнати и непроучени.

Две тъмни фигури се движеха по притихналите назъбени скали и блоковете замръзнала лава, които застъпваха склоновете на месата. Бяха покрити с дебели кожуси и движенията им съчетаваха бързината и предпазливостта на вълк. Носеха тежки сребърни накити: колани от раковини, огърлици, тюркоазени дискове и стари нагръдници. Голата кожа под кожусите беше покрита с плътна боя.

Стигнаха до склона под пещерите и започнаха да се катерят между камъни и свлачища. В подножието на самата скала двамата бързо се изкачиха по изсечената пътека и хлътнаха в мрачното гърло на една от пещерите.

Едната фигура остана на входа, докато втората бързо продължи навътре. Мъжът отмести настрани един камък и се провря през тесния отвор в малкото помещение. Разнесе се тихо драсване и клечката кибрит освети индианска погребална камера. В нишите, издълбани в отсрещната стена, лежаха три мумифицирани трупа, до които като жертвоприношения бяха оставени няколко жалки натрошени гърнета. Човекът постави топка восък със забодена в нея сламка върху един висок перваз и я запали.

После се приближи до централната ниша: сив труп, увит в изтляла бизонска кожа. Мумифицираните устни бяха оголили зъбите и устата зееше в чудовищно захилена гримаса. Краката бяха свити към гърдите и коленете бяха завързани с въжета. Очите бяха две дупки, покрити с прогнила тъкан, дланите бяха свити в юмруци, ноктите бяха начупени и изгризани от плъхове.

Мъжът се наведе и с безкрайна нежност прегърна мумията, извади я от нишата и я положи върху дебелия пласт прах на земята. Бръкна под кожуха и измъкна кошничка и знахарско вързопче. Развърза вързопа, извади нещо и го вдигна към мъждукащата светлина: два тънки бронзови косъма.

Фигурата отново се обърна към мумията, бавно постави космите в устата й и ги натика дълбоко в гърлото. Разнесе се сухо пращене. После се отдръпна назад. Свещта угасна и пак настъпи пълен мрак. Чуваше се тих шум, шепот, сетне име, напевно произнасяно с бавен равен глас:

— Кели… Кели… Кели…

Изтече много време. Отново се разнесе драсване на кибрит и свещта повторно бе запалена. Фигурата бръкна в кошницата и се наведе над мумията. На слабата светлина проблесна остър като бръснач обсидианов нож. Последва ритмично стържене: камък, режещ суха чуплива плът. Скоро фигурата се изправи с малък кръгъл скалп, осеян с косми, отрязан от темето на мумията. Мъжът почтително го постави в кошницата.

И за пореден път се наведе. Разнесе се шум от пробиване. След няколко минути се чу остро изтропване. Мъжът вдигна кръгло парче черепна кост, разгледа го и го остави в кошницата при скалпа. После насочи ножа към свитите сухи юмруци, внимателно отстрани изтлялата бизонска кожа от дланите и ги погали. След това пъхна ножа между пръстите и методично ги отчупи един по един. Като стискаше всеки пръст в ръка, той отрязваше върха му и го поставяше в кошницата. После се прехвърли на пръстите на краката, отчупи ги от тялото и отряза върховете им. По земята се сипеше дъжд от прах.

На светлината на самоделната свещ кошничката се напълни с парчета от трупа. Фигурата бързо уви мумията и я върна в нишата. Светлината угасна. Мъжът взе кошницата, напусна погребалната камера и запуши отвора с камъка. Предпазливо извади от кожуха си торба от еленова кожа, развърза стегнатия възел и я отвори. Като я държеше на разстояние от себе си, той внимателно поръси до скалата тънка диря от някакво прахообразно вещество. След това грижливо завърза торбата и се върна при другаря си на входа. Двамата бързо и безшумно се спуснаха в подножието на скалите и мракът на Ел Малпайс отново ги погълна.