Златото на Кивира

60.

Беюдзин вървеше по скалното плато високо над долината на Кивира. Над него минаваше сърцето на втори, по-малък буреносен облак и беше много тъмно. Неравната скала под краката му бе хлъзгава от дъжда и индианецът напредваше с изключителна предпазливост. Старите му крака го боляха и му липсваше присъствието на коня му, завързан в долината Чилба. Пътят на жреците беше непроходим за коне.

Знаците бяха пръснати на неравномерни разстояния — ниски купчини камъни — и пътят трудно се различаваше в мрака. Беюдзин се нуждаеше от цялото си умение, за да го следва. Очите му не бяха силни като някога. А знаеше, че най-трудната отсечка тепърва предстои: опасното спускане по хребета на тесния каньон в отсрещния край на долината.

Той се уви в подгизналото си наметало. Въпреки че дядо му бе намекнал за това, никога не беше вярвал, Че Пътят на жреците може да е толкова тежък, нито толкова дълъг. След като минаваше през тайната цепнатина в долината Чилба, той прекосяваше високото плато и лъкатушеше километри сред нискорасли хвойни и стръмни дерета. Беюдзин насили умореното си тяло да се раздвижи по-бързо. Беше късно, знаеше, твърде късно. Нямаше представа какво се е случило или се случва в долината на Кивира.

Внезапно се закова на място. Във въздуха се носеше миризма: мирис на дим, мокра пепел и още нещо, от което в гърлото му заседна буца. Огледа се наоколо с широко отворени в мрака очи и изчака езиците на мълниите да го насочат. И го видя — както очакваше, в подножието на една голяма скала наблизо имаше останки от огън.

Бързо се озърна и се увери, че е сам, че съществата, които бяха запалили този огън, отдавна ги няма. После приклекна и разрови пепелта с пръсти. Извади овъглени корени, нарязани на ивици и ги разтърка с палец и показалец. Свъси вежди и нетърпеливо продължи да търси в пепелта. Едната му ръка стисна нещо и старецът ахна: венче от цвете, сиво и сбръчкано. Поднесе го към носа си. Ароматът потвърди най-страшните му опасения: под тежкия мирис на дим все още можеше да усети ухание на грамофончета.

Той се изправи и избърса длани в мокрия си панталон. Веднъж като малък в Нанкоуип бе видял нещо ужасно: един много стар човек, лош човек беше обезумял под въздействие на този опиат и се бе нахвърлял срещу всеки, който се изпречеше на пътя му. Силите му се бяха учетворили и се беше наложило да го укротяват шестима млади мъже от селото.

Ала това бе по-страшно. Много по-страшно. Онези, които следеше, бяха взели татула по древния начин, по злия начин, смесвайки го с един вид гъби, мескалов кактус и забранени насекоми. Нечестивият дух щеше да ги обладае, да даде огромна сила на крайниците им и убийствено помътняване на умовете им, да ги накара да забравят своите и чуждите болки.

Той приклекна и отправи кратка страстна молитва в мрака. После отново се изправи и още по-бързо продължи надолу по пътеката.