Златото на Кивира

31.

Нора спа зле и се събуди рано. Споменът за страшните сънища бързо потъна в забрава.

Щърбавата луна залязваше и долината тънеше в сенки. Нощта тъкмо започваше да отстъпва на утринните багри. Нора седна и чу далечен плисък на вода в потока. Огледа се наоколо. Суайър вече беше станал и се бе отправил на уморителното си ежедневно преминаване през тесния каньон, за да провери конете. Останалите от групата още спяха. В палатката на Арагон втора вечер поред бе светило до късно, но сега беше тъмна и смълчана.

Археоложката бързо се облече, пъхна фенерчето си в задния си джоб и се запъти към кухнята. Разрови въглените и хвърли вътре още вейки, за да разпали огъня. Взе емайлираното джезве на сини петна, което винаги беше наблизо, напълни го с вода й го постави на скарата.

В този момент видя от мрака на една далечна тополова горичка да се появява фигура: Слоун. Зачуди се защо не е в палатката си. „Сигурно обича да спи под звездите като мен“ — помисли си тя.

— Добре ли спа? — попита Слоун, като хвърли спалния чувал в палатката си и седна до Нора.

— Не особено — отвърна Нора и се втренчи в огъня. — А ти?

— Идеално. — Слоун проследи погледай. — Разбирам защо древните са боготворили огъня — плавно продължи тя. — Хипнотизиращ е, никога не е един и същ. И определено е по-приятно, отколкото да гледаш телевизия. Няма реклами — ухили се младата жена. За разлика от Нора, тя изглеждаше в много добро настроение.

Нора леко се усмихна и разкопча ципа на якето си, за да се погрее на топлината на огъня. Водата в джезвето кипна и то започна да се клати върху скарата. Нора се изправи, свали го от огъня, сложи смляно кафе и го разбърка с ножа си.

— Бонароти ще се гръмне, ако те види да правиш такова каубойско кафе — рече Слоун. — Ще ти разбие главата със своята кафеварка за еспресо.

— Да го чакам сутрин да стане и да направи кафе е все едно да чакам Годо — отвърна Нора.

Докато пътуваха, готвачът винаги бе ставал пръв. Но откакто се бяха разположили на лагер в Кивира и работеха с по-нормален график, Бонароти упорито отказваше да напуска палатката си сутрин, докато слънцето не огрееше върховете на скалите.

Тя остави за малко джезвето на огъня и продължи да разбърква кафето. После напълни две чаши. Вдигна се пара и изпълни ноздрите й със силен горчив аромат. Нора го вдъхна с наслада.

— Басирам се, че мога да позная за какво си мислиш — каза Слоун.

— Сигурно — отвърна Нора. Известно време продължиха да пият кафето си в мълчание. — Просто е страшно неочаквано — след малко се чу да казва тя, сякаш изобщо не бяха млъквали. — Откриваме това място, това вълшебно и чудесно място. Пълно с повече артефакти, повече информация, отколкото сме се надявали. Изведнъж като че ли най-после намираме отговори на всички въпроси. — Археоложката поклати глава. — Но всъщност се изправяме само пред нови загадки, странно смущаващи загадки. Отличен пример е онази кива, пълна с черепи. Защо черепи? Какво означава това? Какви може да са били ритуалите?

Слоун остави чашата си и въпросително я погледна.

— Не виждаш ли, че получаваме и отговорите? — тихо рече тя. — Просто не са такива, каквито сме очаквали. С научните открития винаги е така.

— Дано си права — каза Нора. — И преди съм откривала разни неща, но никога не съм се чувствала така. Инстинктивно усещам, че нещо не е наред. Още откакто за пръв път видях прохода на Арагон, пълен с ония безброй кости, нахвърляни почти като боклук.

Тя замълча, когато от мрака изплуваха две тъмни фигури. Смитбак и Холройд се присъединиха към тях до огъня. Скоро от сумрака се появи Блек и приклекна наблизо. Клоните на тополите тъкмо започваха да се различават на ранната утринна светлина.

— Сутрин тук е студено като ташаците на Ленин — обади се Смитбак. — И отгоре на всичко моят прислужник не ще да ми лъска ботушите, въпреки че нарочно ги оставям пред вратата.

— Напоследък е адски трудно да намериш добра прислуга — имитира Блек хленчещия глас на журналиста, наля си кафе и го повдигна към носа си. — Какъв варварски начин за правене на кафе! — каза той и остави чашата. — А кога ще закусваме? Защо оня италианец не се надига от леглото малко по-рано? Що за лагерен готвач е, щом не може да се събуди преди пладне?

— Не познавам друг готвач, който може да готви като най-добрите парижки готвачи, обаче с една двайсета от тяхното оборудване — отвърна Смитбак. — Така или иначе, забрави закуската. Само диваците и децата закусват.

Почти без да разговарят, те продължиха да седят около огъня, всички — освен Слоун — навъсени, обхванали в шепи чашите си с кафе. Нора се зачуди дали настроението им се дължи на откритията в града и Голямата кива. Изгряващото слънце постепенно обагряше долината и от сива я превръщаше в червена, жълта, лилава и зелена.

Зад гърба на Нора се разнесоха стъпки по пясъка и тя видя Арагон, увит в якето си заради студа. Той седна и мълчаливо си наля кафе. Изпи го изключително бързо и отново напълни чашата си с треперещи ръце.

— Пак ли гори газта до късно, Енрике? — попита археоложката.

Той сякаш не я чу. Втренчен в огъня, просто продължи да пие кафето си. Накрая насочи тъмните си очи към нея.

— Да, останах доста до късно. Надявам се, че не съм безпокоил никого.

— Не, нищо подобно — побърза да го увери Нора.

— Сигурно още работиш върху ония твои кости — рече Блек.

Арагон допи кафето си и за трети път напълни чашата си.

— Да.

— Дотук беше Нулевата археологическа травма. Откри ли нещо?

Последва дълго мълчание.

— Да — накрая повтори антропологът.

Нещо в гласа му накара другите да замълчат.

— Сподели с нас, братко — невинно каза Смитбак.

Арагон остави кафето си и заговори преднамерено бавно, сякаш предварително беше обмислил думите си.

— Още когато открих прохода, казах на Нора, че костите са погребани там много отдавна.

Последва пауза, по време на която той извади пластмасов контейнер изпод якето си, остави го на земята и внимателно отвори капака. Вътре имаше три фрагментирани кости и парче от череп.

— Най-отгоре има петдесетина-шейсет цели скелета — продължи Арагон. — Някои все още са с останки от облекло, богати накити и лични украшения. Това са били добре хранени, здрави индивиди, повечето в разцвета на силите си. Изглежда всички са умрели по едно и също време и все пак по костите няма следи от насилствена смърт.

— Тогава как го обясняваш? — попита Нора.

— Според мен случилото се е било толкова внезапно, че не е имало време за нормално погребение. Анализите ми не установиха никакви болестотворни процеси, но много вирусни и бактериологични заболявания не оставят остеологични следи. Очевидно телата просто са били замъкнати отзад и са били нахвърляни върху огромната купчина стари кости. — Изражението му се промени. — Костите отдолу са съвсем друго нещо. Това са начупени, разчленени останки от стотици, дори хиляди индивиди, натрупвани през годините. За разлика от целите скелети тези кости принадлежат на хора, очевидно умрели от насилствена смърт. От мъчителна смърт.

Той обходи групата с тъмните си очи. Тревогата на Нора се засили.

— Костите от долния слой проявяват някои необикновени особености. — Арагон избърса чело с лекьосаната си кърпа и посочи с гумирана пинцета една строшена кост в контейнера. — Първо, много дълги кости са били счупени perimortem по специален начин, като тази тук.

— Какво е „perimortem“? — попита Смитбак.

— Около времето на смъртта.

— Какво искаш да кажеш с това „по специален начин“? — обади се Блек.

— По същия начин, по който анасазите са чупили костите от елени и лосове, за да извличат костния мозък. — Антропологът отново посочи. — И ето тук, в порьозната тъкан на раменната кост, са пробили костта, за да стигнат до костния мозък.

— Почакай — прекъсна го журналистът. — Искаш да кажеш, че са извличали костния мозък, за да…

— Остави ме да довърша. Второ, по костта има микроследи. Проучих ги под микроскоп и установих, че са аналогични със следите, оставяни от каменни сечива при транжиране на животинско месо. От клане и обезкостяване, ако щете. Трето, сред костите открих десетки разбити черепи, главно детски. По теменните им части има следи, които може да са единствено от скалпиране — точно като черепа, който открихме в Руините на Пит. Нещо повече, по централната от трите костички на вътрешното ухо при детските черепи има драскотини. Когато отново проучих черепа от Руините на Пит, установих същите драскотини. Освен това открих, че много от черепите са пробити и е отстранено кръгло парче кост.

— Какви са тези драскотини? — попита Нора.

— Извънредно специфични успоредни следи, оставащи, когато главата се положи върху плосък камък и отгоре се стовари друг камък, за да се разцепи черепната кутия. Обикновено се срещат по животински черепи, чийто мозък е използван за храна.

С периферното си зрение Нора видя, че Смитбак си води бележки.

— Има още нещо — продължи Арагон. — По много кости има такива следи. — Той вдигна една по-малка кост с пинсетата и я обърна към светлината. — Погледнете счупените краища с тази лупа.

— Нора я разгледа.

— Не забелязвам нищо необичайно, освен може би слабото излъскване на счупените краища, като че ли са използвали костта, за да стържат кожи.

— Не за кожи. Това излъскване се среща само при кости, които дълго време са били варени и разбърквани в грубо керамично гърне. Както се вари супа — излишно прибави антропологът.

Той отново се пресегна за чашата си и установи, че е празна.

— Искаш да кажеш, че са готвили и яли хора, така ли? — попита Холройд.

— Разбира се, че това иска да каже — изсумтя Блек. — Обаче аз не открих човешки кости на бунището. Въпреки че беше пълно с животински кости, които очевидно са остатъци от храна.

Арагон не отговори.

Нора се извърна й плъзна поглед към каньона. Слънцето се издигаше над скалите и ги позлатяваше, докато долината оставаше в сянка като в картина на Магрит17. Ала сега красивата гледка я изпълваше само със страх.

— Трябва да спомена още нещо — тихо каза антропологът.

Нора отново се обърна към него.

— Още ли има?

Той кимна с глава към Слоун.

— Според мен цистата, която ти откри, всъщност не е гроб.

— Приличаше на жертвоприношение — чу се да казва Нора.

— Да — потвърди Арагон. — Ако се съди по следите по костите, труповете на двата индивида са били разчленени и парчетата са били варени или печени. Месото сигурно е било поставено в онези две паници, които откри Слоун. По тях имаше късчета кафява материя: несъмнено мумифицирано месо.

— Отвратително — без да престава да пише, рече Смитбак.

— Индивидите също са били скалпирани и мозъкът им е бил изваден, и направен на… как да се изразя… на компот, на пюре, подправено с червен пипер. Открих… материята, върната обратно в двата черепа.

Сякаш по някакъв зловещ знак, готвачът се появи от палатката си, педантично спусна ципа на входа и се приближи до огъня.

Блек неспокойно се разшава.

— Енрике, ти си последният човек, когото бих заподозрял в сензационни заключения. Но има десетки други начини костите да се надраскат и излъскат, освен канибализма.

— Ти използваш термина „канибализъм“ — отвърна Арагон. — Засега аз ще запазя за себе си своите заключения. Само съобщавам какво съм открил.

— Всичко, което каза, водеше към такова заключение — извика Блек. — Това е безотговорно. Анасазите са били мирен земеделски народ. Досега не са открити никакви доказателства за канибализъм.

— Не е вярно — тихо заяви Слоун и рязко се наведе напред. — Неколцина археолози предполагат, че сред древните индианци са били разпространени канибалски практики. И не само при анасазите. Например как ще обясниш случая с Ауатови?

— С Ауатови ли? — повтори Блек. — Онова село на хопите, което е било унищожено през хиляда и седемстотната година?

Слоун кимна с глава.

— След като жителите на Ауатови били покръстени от испанците, индианците от съседните селища ги избили. Костите им били намерени преди трийсет години и по тях имало същите следи, като откритите от Арагон.

— Може да са преживявали гладен период — предположи Нора. — В собствената ни култура има много примери за човекоядство от глад. Пък и във всеки случай тук сме далеч от Ауатови и тези хора нямат нищо общо с хопите, По-скоро става дума за ритуален канибализъм в огромен мащаб. Почти институционализиран. Като… — Тя млъкна и погледна антрополога.

— Като при ацтеките — довърши мисълта й той. — Доктор Блек, вие казвате, че не е възможно при анасазите да е имало канибализъм. Но не и ацтекски канибализъм. Канибализъм не за утоляване на глад, а като средство за обществен контрол и терор.

— Какво искаш да кажеш? — попита Блек. — Това е Америка, не е Мексико, Ние проучваме обект на анасазите.

— Обект на анасазите с управляваща класа? Обект на анасазите, охраняван от бог с име като Ксочитъл? Обект на анасазите, в който има царски погребални камери, пълни с цветя? Обект на анасазите, в който може би се наблюдават следи от канибализъм? — Арагон поклати глава. Освен това проучих много черепи от горния и долния пласт кости в Прохода. Краниалните разлики и вариациите в разположението на предните зъби показват, че двете групи скелети принадлежат на съвсем различно население. Отдолу роби анасази, отгоре ацтекски господари. Всички доказателства, които открих в Кивира, говорят, че към деветстотин и петдесета година група ацтеки, или по-скоро техните предшественици толтеките са нахлули в цивилизацията на анасазите и са се наложили като жреческа аристокрация. Възможно е даже тъкмо те да са причината за големите строежи в Чако и на други места.

— Никога не съм чувал нещо толкова смехотворно — заяви Блек. — Няма никакви признаци за ацтекско влияние върху анасазите, още по-малко за робство. Това противоречи на стогодишни проучвания.

— Почакай — намеси се Нора. — Да не бързаме с отхвърлянето на тази хипотеза. Досега никой не е откривал такъв град. И хипотезата обяснява много неща. Например странното местоположение на града. И ежегодните поклонения, които ти откри.

— И концентрацията на богатство — тихо, замислено прибави Слоун. — Може пък изобщо да не става въпрос за търговия с ацтеките. Това са били чужди нашественици, които са установили олигархия, наложили са властта си чрез религиозни ритуали, жертвоприношения и ритуален канибализъм.

Смитбак понечи да попита нещо и в този момент Нора чу далечен вик. Всички едновременно се обърнаха по посока на звука. Роско Суайър тичаше като обезумял откъм каньона, без да обръща внимание на шибащите го клони.

Накрая спря пред тях, целият вир-вода от ручея и силно задъхан. Нора ужасено го зяпаше. От косата му се стичаше кървава вода и по ризата му имаше розови петна.

— Какво става? — рязко попита тя.

— Конете — успя да отвърне Суайър. — Изкормени са.