Златото на Кивира

15.

Тереса Гонзалес рязко се надигна и се заслуша в мрака. Теди Беър, нейният огромен родезийски мастиф, който през лятото обикновено спеше навън, скимтеше на задната врата. Тази порода кучета бяха специално създадени да преследват и убиват лъвове в Африка. Той беше много мило куче, но и изключително добър пазач. Никога досега не го бе чувала да скимти. Съвсем наскоро го беше прибрала от ветеринарната клиника, където в продължение на две седмици се възстановяваше от някаква отвратителна инфекция. Бедното животно може би все още беше травматизирано.

Тя стана от леглото и се запъти в мрака към вратата. Кучето се втурна вътре с подвита между краката опашка.

— Какво има, Теди? — прошепна Тереса. — Добре ли си?

Той й облиза ръката и заотстъпва назад, докато напъха грамадното си тяло под кухненската маса. Тереса надникна навън и се втренчи в морето от мрак към старото ранчо „Лае Кабриляс“. Нямаше луна и изоставената къща не се виждаше. Нещо там го бе уплашило почти до смърт. Тя се заслуша. Стори й се, че чува звуци от трошене на стъкло и далечен вой на животно. Определено прекалено нисък и дрезгав, за да е койот, ала не звучеше и като куче. По-скоро като вълк, ако трябваше да е точна. Само че Теди никога не би избягал от вълк единак, даже от пума. А може би и от цяла глутница вълци.

В отговор на гърления вой се разнесе друг, малко по-близо. Кучето отново заскимтя, по-високо, и заотстъпва още по-навътре под масата. Нещо потече по пода и Тереса видя, че мастифът се е напикал от страх.

Тя се замисли, опряна с ръка на касата. Допреди две години в Ню Мексико нямаше вълци. После от Министерството на дивеча и рибата бяха пуснали няколко в пустинята Пекос. „Сигурно са слезли от планината.“

Тереса се върна в стаята си, съблече си нощницата, намъкна дънки, риза и ботуши и отвори оръжейния шкаф. Оръжията мътно лъщяха в сумрака. Тя се пресегна за любимия си уинчестър с четиридесет и седем сантиметрова цев и голям пълнител. Сигурна, лека пушка, рекламирана като отбранително оръжие с несравнима обезвреждаща мощ. Просто друг начин да се каже, че е идеална за убиване на хора. Или вълци.

Зареди пълнителя: осем патрона дванадесети калибър. Не за пръв път след нападението срещу Нора чуваше звуци от ранчото на Кели. А веднъж на връщане от Санта Фе бе видяла ниска тъмна фигура да дебне при старите пощенски кутии. Трябваше да са вълци, какво друго можеше да е? Онази вечер бяха атакували Нора в къщата. Сигурно й бяха изкарали акъла, за да й се стори, че говорят. Тереса поклати глава. Нора не беше от плашливите.

Вълците, които не се боят от хора, са опасни и Тереса не искаше да се изправя насреща им невъоръжена. Най-добре направо да реши проблема. Само да смееха от Министерството на дивеча и рибата да повдигнат въпроса. Тя си знаеше как се ръководи ранчо.

Тереса взе пушката под мишница, пъхна фенерчето в задния си джоб и се върна при кухненската врата, без да включва осветлението. На излизане чу Теди да скимти и сумти, но изобщо не понечи да я последва.

Тя излезе на задната веранда и затвори вратата след себе си. Дъските тихо заскърцаха, докато слизаше по стъпалата. Зави към кладенеца и се насочи към пътеката зад него. Тереса беше висока жена с едър кокал, ала притежаваше вродена способност да се движи безшумно като котка. При къщичката на кладенеца дълбоко си пое дъх, здраво стисна пушката и потъна в мастиленочерния мрак. Безброй пъти бе минавала оттук, за да си играе с Нора, и краката й знаеха пътя.

Скоро се спусна в дерето. Къщата на Кели се издигаше на отсрещния склон и ниският й покрив се очертаваше на фона на небето. На съвсем слабата звездна светлина се виждаше, че входната врата е отворена.

Тя зачака и наостри слух, но чу само шепота на вятъра в клоните на пиниите. Усещаше успокоителния допир на хладната стомана в ръцете си.

Провери посоката на вятъра — намираше се откъм подветрената страна, което означаваше, че вълците не могат да доловят миризмата й. Във въздуха се носеше странен мирис, който й напомняше аромата на грамофончета, ала нищо повече. Може зверовете да са я чули и да са избягали. Или още бяха в къщата.

Вдигна предпазителя и притисна фенерчето към цевта на уинчестъра. После се запъти към къщата. Огряна от вълнообразната звездна светлина, сградата странно приличаше на потънал древен храм. Тереса можеше да използва фенерчето, за да парализира за миг всеки звяр, който се появеше, и да го превърне в неподвижна мишена.

И тогава чу нещо, което не беше вълк. Спря и се заслуша. Гърлен монотонен напев, дрезгав, тих и заглъхващ като падане на изсъхнали листа.

Идваше от къщата.

Тя облиза пресъхналите си устни и дълбоко си пое дъх. Качи се на предната веранда и изчака една-две минути. Колкото можеше по-тихо направи още две крачки напред, насочи пушката към вратата и включи фенерчето.

Вътре всичко си беше като предишната седмица: бъркотия от потрошена покъщнина, прах и боклуци. Тук по-силно миришеше на цветя. Бързо плъзна лъча по ъглите и вратите. Нищо. През правоъгълника на един разбит прозорец нощният вятър леко раздвижваше лекьосаната завеси. Напевът се чувайте по-ясно и като че ли идваше отгоре.

Тереса се прокрадна до стълбището и изключи фенерчето. Явно не бяха зверове. Може би в края на краищата Нора имаше право: бяха я нападнали маскирани хора, навярно изнасилвани. Спомни си странната уплаха на Теди Беър. Може би щеше да е по-добре безшумно да се върне у дома и да повика полиция.

Не — докато ченгетата пристигнат със своите святкащи буркани и тропащи обувки, тия проклетници ще изчезнат в сенките. И Тереса щеше да остане с глождещата я мисъл кога отново ще се появят. Сигурно другия път щяха да опитат с нейната къща. Или да я издебнат навън и невъоръжена…

Пръстите й се стегнаха около приклада. Трябваше да действа сега, докато можеше. Баща й я беше научил да ловува. Имаше оръжие и знаеше как да го използва. Имаше и преимуществото на изненадата. Тя се заизкачва по стълбището. Движеше се инстинктивно, преместваше тежестта си от крак на крак с изключителна предпазливост.

Горе отново спря. Процеждащата се през прозорците на долния етаж звездна светлина бе прекалено слаба, за да се различава нещо друго, освен най-смътни силуети, но долови, че звукът идва от някогашната стая на Нора. Направи две крачки и спря да си поеме дъх. Когото и да завареше там, нямаше намерение да рискува.

Тереса се приготви, хванала пушката с две ръце и притиснала фенерчето към цевта. После с плавно бързо движение се хвърли напред, ритна вратата, насочи оръжието напред и включи фенерчето.

Трябваше й известно време, докато мозъкът й възприеме онова, което виждаха очите й — две фигури, покрити от глава до пети в тежки мокри кожуси, приклекнали в средата на помещението. Червените им очи се насочиха към светлината, немигащи, животински. Между тях лежеше човешки череп с липсваща горна част. В него имаше няколко предмета: глава от кукла, косми, момичешка барета. „Стари вещи на Нора“ — вцепенена от ужас, осъзна Тереса.

Изведнъж една от фигурите скочи на крака, движейки се по-бързо, отколкото тя бе очаквала, и се метна встрани от лъча на фенерчето. В този момент Тереса натисна спусъка. Пушката подскочи в ръцете й и оглушителният гърмеж сякаш разтърси цялата къща.

Премигна и напрегна очи, за да види нещо сред вдигналия се облак прах и дим. Нищо — само назъбена димяща дупка в стената на спалнята. И двете фигури бяха изчезнали.

Зареди нов патрон, завъртя се и обходи стаята с жълтия лъч. Дишаше тежко. Хората не изчезваха така. Съвсем сама зад светлината на фенерчето, тя внезапно се почувства ужасно уязвима. За миг й се прииска да изключи фенерчето и да потърси убежище в мрака. Ала усещаше, че само тъмнината няма да я защити от тези същества.

Тереса израсна като смело момиче, едро и силно за възрастта си. Нямаше по-големи братя, но можеше да набие всеки в класа си, момче или момиче. А сега, изправена на прага, задъхана, нащрек за каквото и да е движение, изпитваше непозната паника.

Откъсна поглед от тъмната пустота на стаята, отново се завъртя и обходи с очи коридора. В къщата цареше абсолютна тишина, освен нейното дишане. Мрачните врати на другите спални, черни на черен фон, зееха към опустошения коридор.

Трябва да сляза долу, осъзна тя. Там можеше да изключи фенерчето и да използва звездната светлина. Обърна се към стълбището и запечата разположението в ума си. После изключи фенерчето и се хвърли натам.

От една от далечните спални диагонално се стрелна черна фигура. С неволен вик Тереса се обърна и натисна спусъка. Заслепена от проблясъка на дулото, тя политна назад и се затъркаля надолу по стълбището. Пушката изтрака настрани в мрака. Тереса се изправи на колене на най-долното стъпало. Остра болка пронизваше глезена й.

В горния край на стълбището клечеше едра фигура и безмълвно се взираше в нея. Тереса се завъртя и на слабата звездна светлина затърси оръжието си. Погледът й попадна върху втората фигура, очертана на фона на кухненската врата, приближаваща се към нея с ужасяваща увереност.

Вцепенена от страх, Тереса за миг се вторачи във фигурата. После се обърна и с накуцване затича към вратата. От гърлото й се изтръгваше тихо скимтене.