38

— Трогателно — заявява хладен глас зад гърба ми.

Ангелът върви към нас с безизразно лице, в което не прозира нищо човешко. Все едно акула гледа две разплакани момичета.

— За първи път някой нахлува с взлом, вместо да се опита да избяга навън.

Зад него доставчикът влиза през двойната врата с поредните метални шкафове. Изражението му е чисто човешко: изненада, загриженост, страх.

Преди да успея да отговоря, ангелът поглежда към тавана и накланя глава. Напомня ми на куче, заслушано в далечен звук, недостъпен за човешкото ухо.

Прегръщам по-силно мършавото тяло на сестра си, сякаш е по силите ми да я защитя от всичко чудовищно. Единствено това съм способна да направя, преди да съумея да проговоря, макар и задавено.

— Защо го направихте? — прошепвам с мъка.

Зад ангела доставчикът поклаща предупредително глава. Личи неприкритото му желание да се смали и да изчезне зад шкафовете за трупове.

— Не съм длъжен да давам обяснения на маймуна — отговаря ангелът. — Остави обекта, където беше.

Обектът?

Вените ми се изпълват с гняв, ръцете ми треперят в порив да го стиснат за гърлото.

Удивително, все пак успявам да се овладея.

Гледам го презрително, но умирам да направя много повече.

Целта ми е да изведа сестра си оттук, а не да получа краткотрайно удовлетворение. Вдигам Пейдж на ръце и го приближавам, олюлявайки се.

— Тръгваме си. — Едва го изричам и осъзнавам, че просто така ми се иска.

Той оставя подложката си за писане и застава между нас и вратата.

— С чие разрешение? — Тонът му е тих и заплашителен. Напълно уверен.

Внезапно той пак накланя глава, заслушан в нещо, което не чувам. Гладката му кожа се сбръчква в навъсена физиономия.

Поемам две големи глътки въздух в опит да издишам гнева и страха от тялото си. Внимателно оставям Пейдж под една маса.

И се хвърлям към него.

Удрям го с всички сили. Без изчисления, без умисъл, без план. Само необуздан, епичен гняв.

Не е много в сравнение със силата на ангел, било то и изтърсак, но разполагам с предимството на изненадата.

Ударът ми го поваля върху близката маса за прегледи и ми е чудно как кухите му кости не се счупват.

Издърпвам ангелския меч от ножницата. Ангелите са несравнимо по-силни от хората, но на земята са уязвими. Никой добър летец не би работил в подземие без прозорци, защото няма как да преминава. Вероятността този да не излети бързо е значителна.

Преди ангелът да се окопити от падането, замахвам с меча към него, прицелена в шията му.

Поне опитах.

По-бърз е, отколкото предполагах. Хваща китката ми и я удря в ръба на масата.

Болката е пронизваща. Пръстите ми се разтварят и мечът полита. Издрънчава върху циментовия под, далеч от мен.

Ангелът се изправя бавно, а аз грабвам скалпел от един поднос. Струва ми се лек и безполезен. Преценявам шанса да победя или поне да го нараня. Малък или никакъв.

Това ме разгневява още повече.

Мятам скалпела към него. Одрасква шията му, от нея бликва кръв и изцапва бялата му престилка.

Преди да се е съвзел, вдигам стол и го запращам по него.

Той го отблъсква, все едно съм го замерила с хартиено топче.

С известно закъснение осъзнавам, че се е хвърлил към мен. Поваля ме на циментовия под и започва да ме души, изцеждайки живота ми. Освен въздуха спира и притока на кръв към мозъка ми.

Пет секунди. Само с толкова разполагам, преди главата ми да се обезкърви и да изгубя съзнание. Протягам ръце нагоре между неговите като клин и рязко ги разпервам, блъскайки предмишниците му. Очаквам да се освободя от задушаващата му хватка. Винаги се получаваше на тренировките.

Натискът обаче изобщо не отслабва. В паниката съм пренебрегнала свръхсилата му.

Събирам ръце и преплитам пръсти в последен отчаян опит. Изпъвам се и с всичка сила забивам юмруци в извивката на ръката му.

Лакътят му отскача назад.

Ала почти мигновено се връща на място.

Времето изтече.

Подобно на аматьор, инстинктивно драскам с нокти по ръцете му, но хватката около шията ми е от стомана. Пулсът ми кънти в ушите и се ускорява все повече. Главата ми се понася нанякъде.

Лицето на ангела е студено, безразлично. Пред очите ми изникват черни петна. Притеснявам се, че губя зрението си.

Гледката се замъглява.

Контурите потъмняват.

Загрузка...