Ангелско нашествие

3

Завъртам се и сменям посоката, в бързината си едва не преобръщам Пейдж. Поднасяме се и спираме зад паркиран камион за пренасяне на покъщнина. Надзъртам изотзад, неспособна да откъсна поглед.

Пет други ангели връхлитат онзи със снежнобелите криле. Съдейки по агресивните им пози, битката е на петима срещу един. Твърде тъмно е, за да видя подробности от външния им вид, но един от тях се откроява. Той е гигант, издига се над останалите. Прави ми впечатление, че има нещо различно във формата на крилете му. При кацането крилете им се прибират твърде бързо, за да ги разгледам добре и продължавам да се чудя дали неговите изобщо бяха по-особени.

Притаяваме се, а мускулите ми се вцепеняват в отказ да напуснат относително сигурното скривалище зад гумата на камиона. Засега изглежда не ни забелязват.

Една крушка изведнъж премигва и светва над премазания хибрид. Токът е дошъл, а тази улична лампа е една от малкото, които още никой не е счупил. Самотният поток светлина изглежда твърде ярък и злокобен — по-скоро засилва контраста, вместо да осветява. По улицата засияват и няколко пусти прозореца. Сега е достатъчно светло, за да видя ангелите малко по-добре.

Крилете им са с различен цвят. Онези на ангела, който се стовари върху колата, са снежнобели. Другите са със сини, зелени, ръждиво оранжеви и на тигрови ивици.

Голи са от кръста нагоре, а оформените им мускули се издуват при всяко движение. Подобно на крилете, тенът им също е различен. Кожата на снежнобелия ангел, премазал колата, е бледо карамелена. Онзи с нощните криле е блед като яйце. Останалите попадат в гамата между златисто и тъмно кафяво. Видът на ангелите предполага да са покрити с белези от бойни рани, а те всъщност имат съвършено гладка кожа, за такава кралиците на абитуриентските балове в цялата страна биха убили своите крале.

Снежният ангел се търкулва болезнено от покрива на премазаната кола. Независимо от нараняванията си, се приземява приклекнал и готов за нападение. Атлетичната му грация ми напомня за пума, която на времето видях по телевизията.

Личи си, че е страховит съперник, защото останалите го приближават предпазливо, макар да е ранен, а те имат голямо числено превъзходство. Мускулести са, но изглеждат недодялани и тромави в сравнение с него. Той има тяло на олимпийски плувец, стегнато и силно. Изглежда готов да се бие с голи ръце, въпреки че повечето му врагове са въоръжени с мечове.

Неговият меч лежи на метър от колата, където тупна, докато падаше. Подобно на другите ангелски мечове и този е къс, с шестдесетсантиметрово двустранно острие за прерязване на гърла.

Той го съзира и се извърта, за да отскочи към него, но ръждивият ангел рита оръжието. Мечът подрънква мързеливо по асфалта, далеч от своя притежател, ала разстоянието, което изминава, е удивително късо. Трябва да е тежък като олово. Все пак е достатъчно далеч, за да е ясно, че никоя молитва не би помогнала на снежния ангел да го достигне.

Настанявам се удобно, за да наблюдавам ангелската екзекуция. Изходът е безспорен. Все пак, Снежния се бие упорито. Рита тигровия ангел и успява да отблъсне двама други, но не е в състояние да смогне на петимата едновременно.

Когато четирима от тях най-накрая успяват да го притиснат към земята и на практика сядат отгоре му, Нощния гигант тръгва към него. Крачи наперено като Ангела на смъртта — може и да е той, предполагам. Добивам ясното впечатление, че това е кулминацията на няколко битки между тях. Усещам, че не се познават от вчера, заради разменените погледи и рязкото движение, с което Нощния разперва крилото на Снежния. Той кима на Тигровия и онзи вдига меча си над Снежния.

Иска ми се да затворя очи за последния удар, но не мога. Те остават като залепени.

— Трябваше да приемеш поканата ни, докато имаше възможност — Нощния опъва крилото на Снежния встрани от тялото, — въпреки че дори аз не бих ти предрекъл подобен край.

Отново кима на Тигровия. Острието изсвистява надолу и отсича крилото.

Снежния крещи в яростта си. Улицата се изпълва с ехото на гнева и агонията му.

Кръвта руква и опръсква останалите. Те едва успяват да задържат хлъзгавото му окървавено тяло на земята. Снежния се извърта и рита двама от насилниците със светкавична бързина. И единият, и другият започват да се търкалят по асфалта, превити одве. Докато другите двама ангели се мъчат да го удържат, за момент ми се струва, че ще успее да се освободи.

Ала Нощния стъпва тежко с ботуша си върху гърба на Снежния, право върху кървищата рана.

Снежния изсъсква болезнено, но не изкрещява. Останалите се възползват от възможността отново да заемат позициите си и го притискат към земята.

Нощния пуска отсеченото крило. То тупва с тъп звук върху асфалта като тяло на мъртво животно.

Изражението на Снежния е яростно. Все още има сили да се бие, те обаче го напускат бързо, заедно с кръвта, която се пропива в кожата му и сплъстява косата му.

Нощния грабва другото крило и грубо го разперва.

— Ако зависеше от мен, щях да те пусна — в гласа на Нощния звучи достатъчно възхищение, за да предположа, че говори истината. — Но всеки изпълнява поставените му заповеди. — Независимо от уважението, той не проявява никакво съжаление.

Острието на Тигровия, опряно в ставата на крилото на Снежния, улавя отражението на луната.

Свивам се в очакване на поредния кървав удар. Зад мен, от устата на Пейдж се изплъзва съвсем тих стон на състрадание.

Иззад гърба на Нощния Ръждивия мигом извръща глава. Гледа право към нас.

Застивам, все още приведена зад камиона за пренасяне. Сърцето ми пропуска един удар и започва да бие три пъти по-бързо.

Ръждивия се изправя и се отдалечава от кървавата сцена. Върви право към нас.