Хлебарките

Осемнайсета глава

Вдигна съпругата на Ауне.

— Късно е — промърмори сънено тя.

— Рано е — поправи я Хари. — Извини ме, ако не е удобно, но исках да се свържа с Одгайр, преди да тръгне за работа.

— Току-що ставаме, Хари. Един момент. Сега ти го давам.

— Хари? Слушам те.

— Нужна ми е малко помощ. Какво представляват педофилите?

Хари чу как Одгайр Ауне изсумтя и се завъртя в леглото.

— Педофилите ли? Егати началото на деня. Кратката дефиниция ги определя като хора, които изпитват сексуално привличане към малолетни.

— А малко по-подробната?

— Около педофилите витаят множество неизвестни, но ако се обадиш на сексолог, най-вероятно ще ти обърне внимание, че различаваме педофили, чиято ориентация се обуславя от вродени предпочитания, и такива, придобили наклонностите си под въздействието на социални фактори. Класическата представа за чичкото, който примамва дечица със захарен памук в парка, се вмества в първата категория. Влечението му води началото си най-често от юношеските години, без непременно да е следствие от конфликт с външната среда. Той се идентифицира с децата, нагажда поведението си към техните възрастови особености и понякога заема псевдородителска роля. Самият сексуален акт обикновено е старателно планиран. За педофила той е опит да разреши житейските си терзания. Я кажи, Хари, ще получа ли заплащане за тази консултация?

— А какви са педофилите от втората категория — с придобитото влечение към деца?

— Те сформират по-аморфна маса. Изконно са сексуално заинтересовани от зрели хора и детето често се явява заместител на човек, с когото педофилът е преживял сблъсък. Докато класическият педофил е педераст, тоест, вълнува се от малки момчета, то другият вид изпитва привличане към момиченца. В тази категория попадат и извършителите на кръвосмешения.

— Я по-добре ми обясни за мъжа със захарния памук. Как е устроен мозъкът му?

— Като твоя и моя, Хари — с някои дребни изключения.

— А именно?

— Първо, не е редно да генерализираме. Все пак говорим за хора. Второ, не съм тесен специалист в тази област.

— Знаеш повече от мен.

— Обикновено педофилите имат ниска самооценка и така наречената лабилна сексуалност. С други думи, те изпитват неувереност. Сексуалността на зрелия човек ги плаши, навява им чувство за малоценност. Само в компанията на деца чувстват, че могат да контролират ситуацията и да изживеят желанията си.

— А те са…?

— Варират в широки граници точно както сексуалните желания на всички хора. От безобидни ласки до изнасилване и убийство. Всичко е строго индивидуално.

— А природата им на какво се дължи — на средата, в която са израснали ли?

— Нерядко сексуалните престъпници сами са ставали жертва на сексуална злоупотреба в детска възраст. Същото се наблюдава и при деца, понасяли побой в семействата си. Впоследствие самите те проявяват физическа агресия към половинките си и децата си. Възпроизвеждат модела от детството си.

— Защо?

— Може да звучи тъпо, но най-вероятно защото поведенческият модел, с който са свикнали, им вдъхва спокойствие.

— Как се откриват?

— Какво имаш предвид?

— Имат ли отличителни белези?

Ауне изръмжа.

— Съжалявам, Хари, но не мисля, че се открояват по особен начин. Обикновено са мъже, често живеят сами и доста изолирано. Но въпреки нестандартната си сексуалност често се представят отлично в други житейски сфери. Можеш да ги откриеш навсякъде.

— Навсякъде, а? Колко педофили има в Норвегия според теб?

— Невъзможно е да ти отговоря. Зависи къде поставяш границата. В Испания минималната възраст за сексуални контакти е дванайсет години. Как тогава да се отнесем към хебефилите, които се възбуждат само от момичета в тийнейджърска възраст? Педофил ли е мъж, който нехае за възрастта, стига сексуалната му партньорка да има физическите белези на дете, например неокосмено тяло и нежна кожа?

— Ясно. Срещат се във всевъзможни превъплъщения, много са и са навсякъде.

— Срамът ражда старателни гримьори. Повечето имат дългогодишен тренинг в прикриването на наклонностите си. Мога да кажа единствено, че на свобода се разхождат много повече педофили, отколкото полицията е заловила за блудство.

— Десет на всеки заловен.

— Моля?

— Нищо. Благодаря ти, Одгайр. Между другото, зарязах чашката.

— Олеле. От колко дни?

— От осемдесет часа.

— И? Зор ли е?

— Ами как да ти кажа… Чудовищата се спотайват под леглото. Очаквах да е по-зле.

— Едва-що си започнал. Не забравяй, че ще се появят кофти дни.

— Друго?

Беше вечер. Таксиметровият шофьор му подаде малка цветна брошура, когато Хари помоли да го откара до Патпонг.

— Масаж, господине? Хубав масаж. Аз вас закара.

На оскъдната светлина Хари видя снимките на усмихнати тайландки — невинни като в реклама на тайландските авиолинии.

— Не, благодаря. Само ще вечерям. — Хари върна брошурата на шофьора, макар схванатият му гръб да приветстваше съблазнителната оферта.

От любопитство Хари попита какъв точно масаж се предлага и таксиджията направи известния международен знак, при който палецът и показалецът оформят колелце, а показалецът на другата ръка се пъха вътре.

Лиз му бе препоръчала „Льо Бушерон“ в Патпонг. Храната имаше прекрасен вид, но на Хари му липсваше апетит. Усмихна се извинително на сервитьорката, която отнесе почти пълната му чиния, и остави щедър бакшиш, за да покаже, че е останал доволен. После излезе сред истеричния уличен живот на Патпонг. Сой 1 беше затворен за автомобили, но пък гъмжеше от пешеходци. Човешкото стълпотворение течеше като придошла река покрай сергии и барове. От всеки отвор по стените бумтеше музика. Потни мъже и жени ловуваха по тротоарите, а миризмите на хора, отходни канали и храни се съревноваваха за надмощие. Някаква завеса се отдръпна точно докато той минаваше покрай нея и Хари зърна подиум, където момичета танцуваха по задължителните прашки и обувки на високи токове.

— Не искаме куверт. Деветдесет бата за напитките — извика някой в ухото му.

Той продължи напред, но сякаш изобщо не помръдваше, защото по протежение на цялата претъпкана улица се повтаряше едно и също.

Усети пулсиране в стомаха. Затрудняваше се да прецени дали е от музиката, дали усеща туптенето на сърцето си, или глухия грохот от трамбовъчната машина, която денонощно набиваше мантинелата на бъдещата естакадна магистрала над Силом Роуд.

Момиче в крещящочервена копринена рокля улови погледа му от един бар на открито и посочи съседния стол. Хари продължи напред. Имаше чувството, че е пиян. От друг открит бар чу рев. Там, в ъгъла, висеше телевизор и даваха футболен мач. Явно някой отбеляза гол. Двама розововрати англичани запяха Blowing bubbles11 и се чукнаха за наздраве.

— Ела насам, русокоско.

Висока, елегантна дама запърха с дългите си мигли срещу него, изпъчи твърдите си едри гърди и кръстоса крака. Впитите панталони не оставяха много на въображението.

— Тя е катой — обади се глас на норвежки.

Хари се обърна. Йенс Бреке. Дребна тайландка в тясна кожена пола се гушеше в обятията му.

— Направо невероятно наистина. Всичко си е, както трябва: извивките, бюстът, вагината. Всъщност някои мъже предпочитат катой пред истинските жени. И защо не? — Бреке оголи белите си зъби върху почернялото си детско лице. — Единственият проблем е, че изкуствено създадените вагини не се самопочистват като естествените. В деня, когато успеят да коригират този недостатък, самият аз ще обмисля дали да не се преориентирам. Вие какво мислите, полицай?

Хари хвърли поглед към високата жена, която им обърна гръб с презрително изсумтяване, когато чу думата катой.

— Ами какво… Изобщо не ми е хрумвало, че жена може да се окаже мъж.

— Нетренираното око лесно се подвежда, но адамовата ябълка ги издава. Невъзможно е да се премахне оперативно. Освен това катой обикновено са по-високи с една глава от повечето жени, обличат се малко по-предизвикателно и флиртуват малко по-агресивно. И прекаляват с труфилата. Най-често именно последното им изиграва лоша шега. Трудно уцелват мярката.

Остави изречението да увисне във въздуха, все едно беше направил намек. Хари обаче не схвана какъв именно.

— Впрочем, вие да не сте прехвърлили мярката в друг аспект, полицай? Накуцвате.

— Предоверих се на ефективността на западните комуникативни стратегии. Ще ми мине, нищо сериозно.

— Кое ще ви мине? Заблудата или контузията?

Бреке погледна Хари със същата невидима усмивка, която бе пуснал и след погребението. Сякаш искаше да увлече Хари в някаква игра. На Хари обаче никак не му беше до закачки.

— И двете, надявам се. Ще се прибирам.

— Толкова рано? — Неоновата светлина проблесна в потното чело на Бреке. — Надявам се утре да ви намеря в добра форма, полицай.

По Сурауонг Роуд Хари спря такси.

— Масаж, господине?