Хлебарките

Четирийсет и втора глава

Хилде Молнес определено белне твърде пияна, за да пие диазепам. В интерес на истината не бе в състояние да поеме нищо повече — освен вероятно още алкохол.

Йенс изобщо не забелязваше състоянието ѝ. Тичаше като подгонен заек до кухнята и обратно и носеше вода за алкохола и лед.

Хари седеше на дивана и полуразсеяно слушаше ломотенето ѝ.

— Според нея се е случило нещо ужасно — изтълкува приказките ѝ Йенс.

— Обясни ѝ, че в повече от осемдесет процента от всички подобни случаи изчезналият се прибира у дома жив и здрав — поръча Хари, все едно се налагаше думите му да бъдат преведени на нейния пиянски език.

— Вече ѝ го казах. Но тя смята, че нещо лошо е сполетяло Рюна. Усещала го инстинктивно.

— Я стига глупости!

Йенс седеше на ръба на стола и кършеше ръце. Изглеждаше напълно неспособен да предприеме каквото и да било и гледаше Хари почти умолително:

— Напоследък често се случваше двете с Рюна да се сдърпат. Та си мислех…

— … дали Рюна не е отпрашила, без да остави бележка, за да накаже майка си? Не е невъзможно.

Хилде Молнес се закашля и се размърда. Надигна бутилката с джин. Тоникът беше свършил.

— Понякога изпада в такова състояние — обясни Йенс, сякаш нея я нямаше в стаята.

Всъщност Хилде кажи-речи не беше там, установи Хари. Захърка с отворена уста. Йенс ѝ хвърли един поглед.

— Когато се запознахме, твърдеше, че пиела тоник като профилактика против малария. Съдържа хинин, нали знаеш. Но тоникът бил толкова прозаичен на вкус без джин — той се усмихна бледо и вдигна за пореден път телефонната слушалка, за да провери дали се чува сигнал „свободно“. — В случай че…

— Разбирам — увери го Хари.

Седнаха на терасата и се заслушаха в града. През боботенето на автомобилният трафик достигаше ожесточено стържене на къртачи.

— Модерната нова магистрала. В момента работят денонощно. Ще мине през квартала ей там — посочи Йенс.

— Някакъв норвежец бил намесен в проекта. Уве Клипра. Говори ли ти нещо? — Хари изгледа Йенс с крайчеца на окото си.

— Уве Клипра, да. Говори ми, и още как. Нашата фирма е главният му валутен посредник. Съветвал съм го за куп валутни сделки.

— Сериозно? Знаеш ли с какво се занимава понастоящем?

— Как само се изразяваш… „занимава се“… Изкупи сума фирми.

— Какви фирми?

— Предимно дребни предприемачески. С придобиването на поддоставчици разширява инвестиционния си ресурс, за да обсеби по-голям дял от изграждането на BERTS.

— Това разумна стратегия ли е?

Йенс се оживи, видимо облекчен от промяната на темата.

— Стига да разполага с капитал, за да финансира закупените фирми — да. И стига те да не фалират, преди да им възложат поръчките.

— Позната ли ти е компания на име „Пуридел“?

— Да — засмя се Йенс. — По поръчка на Клипра съставихме анализ на тази фирма и му препоръчахме да я купи. Въпросът по-скоро е ти откъде си чувал за нея.

— Препоръката ви не се е оказала особено далновидна, а?

— Така е… — Йенс помръкна.

— Вчера накарах колегите да проверят и се оказа, че „Пуридел“ е обявила фалит.

— Прав си, но какъв интерес имаш ти да се ровиш в делата на „Пуридел“?

— Да го кажем така: повече ме интересуват делата на Клипра. Ти имаш известна представа с какви средства разполага. Колко тежко ще му се отрази този фалит?

— Допреди известно време нямаше да е никакъв проблем — сви рамене Йенс, — но заради BERTS Клипра изтегли толкова много кредити, за да финансира покупките на фирми, че цялата работа заприлича на кула от карти. Един полъх на вятъра е достатъчен да срути начинанието му, ако ме разбираш какво имам предвид. А тогава и Клипра ще се сгромоляса.

— Значи е купил „Пуридел“ по ваша, или е по-редно да кажа по твоя, препоръка. Само две седмици по-късно фирмата фалира и сега го грози опасността всичко, което е съградил, да се сгромоляса заради съвета на един-единствен брокер. Не разбирам от анализи на фирми, но две седмици са много кратко време. Сигурно има чувството, че си му продал кола втора ръка без двигател. Навярно те е помислил за мошеник, чието място е зад решетките.

На Йенс започна да му просветва накъде бие Хари.

— И допускаш Уве Клипра да… Я стига!

— Имам теория.

— И тя гласи?

— Че Уве Клипра е убил посланика в мотела и се е погрижил подозренията да паднат върху теб.

— Това вече граничи с абсурда, Хари.

— Седни и ме изслушай, Йенс.

Йенс се смъкна обратно на стола с въздишка. Хари се наведе към масата.

— Уве Клипра е агресивен мъж, нали? От така наречените хора на действието?

— Дааа — провлече отговора си Йенс.

— Приеми, че Атле Молнес го е държал с нещо и му е поискал пари точно в момент, когато Клипра се бори да задържи главата си над водата във финансов аспект.

— Какви пари?

— Молнес, примерно, е закъсал финансово и се е сдобил с материал, представящ Клипра в крайно неблагоприятна светлина. При обичайни обстоятелства Клипра вероятно е щял без проблеми да извади сумата, но в момента се е намирал в крайно затруднено положение и натискът се е оказал твърде голям. Почувствал се е като плъх, приклещен в ъгъла. Следиш ли ми мисълта?

Йенс кимна.

— Двамата с Молнес излизат от жилището на Клипра в колата на посланика, защото Клипра настоява да направят на по-дискретно място размяната на компрометиращия материал и парите. По разбираеми причини посланикът не възразява. Когато слиза от колата пред банката си и изпраща посланика в мотела, Клипра все още едва ли е обмислял да те накисне. А го е изпратил пръв там, за да се промъкне незабелязано вътре. После обаче е започнал да разсъждава. Съзрял е възможност с един куршум да убие два заека. Знаел е, че по-рано следобед посланикът те е посетил, а ти поначало със сигурност ще попаднеш под радара на полицията. И е започнал да пресмята: многоуважаемият Бреке едва ли ще съумее да представи алиби за въпросната вечер.

— И откъде, за бога, ще му хрумне подобно предположение? — възрази Йенс.

— Ами той лично ти е възложил за следващия ден да си готов с анализа. Ползвал е посредническите ти услуги достатъчно дълго и си е създал известна представа как работиш. Вероятно дори ти се е обадил от телефонна кабина и се е уверил, че си изключил телефона, следователно никой не може да ти осигури алиби. Окрилен от благоприятното стечение на обстоятелствата в негова полза, започва все повече и повече да се опива от идеята да те накисне. Решава да отиде още по-далеч и да накара полицията да повярва в преднамерената ти лъжа.

— С видеозаписа ли?

— Клипра редовно се е консултирал с теб по финансови въпроси, се предполага. Значи те е посещавал поне няколко пъти и е запознат със системата за паркиране в офиса на „Баркли Тайланд“. Възможно е Молнес да му е споменал мимоходом, че си го придружил до подземния паркинг; следователно ти ще споменеш този факт в евентуалните си показания пред полицията, досеща се Клипра. А всеки следовател с що-годе щракащ ум ще провери алибито му на видеозаписа.

— И Уве Клипра е подкупил охранителя, а после го е убил с циановодород? Съжалявам, Хари, но ми е много трудно да си представя как Уве Клипра се пазари с чернокожо хлапе, купува опиум и после сяда в кухнята си да го „сготви“ със сенилна киселина.

Хари извади последната цигара от кутията — постара се да отложи максимално момента на паленето. Погледна часовника. Едва ли имаше основания да очакват Рюна да се обади в пет сутринта. И все пак се хвана, че непрекъснато гледа телефонът да е в полезрението му. Йенс му поднесе запалка, преди Хари да извади своята.

— Благодаря. Знаеш ли историята на Клипра, Йенс? Пристигнал е в Тайланд учил-недоучил и на практика е бягал от Норвегия заради грозни слухове, плъзнали по негов адрес.

— Да, в Норвегия не е получил официално академично звание, това го знам. Другото, за слуховете, го чувам за пръв път.

— Допускаш ли беглец, човек, изпаднал до аутсайдер в обществото, да се поддаде на скрупули и да не използва всевъзможни средства, за да си пробие път, още повече че въпросните средства са така или иначе общоприети? Над трийсет години Клипра се подвизава в една от най-корумпираните сфери, и то в страна с ширеща се корупция. Чувал ли си парчето „Не съм по-различен от другите: когато вали, и аз се мокря“?

Йенс поклати глава.

— Говоря за следното: подобно на всеки бизнесмен и Клипра играе по тарикатските правила на бизнесмените. Те само внимават да не си изцапат ръцете. Имат си хора да им вършат мръсната работа. На бас, че Клипра дори не знае от какво е умрял Джим Лав.

Хари дръпна силно от цигарата. Не му се услади, колкото беше очаквал.

— Разбирам — промърмори накрая Йенс. — Но за фалита на „Пуридел“ е налице конкретно обяснение и недоумявам защо Клипра би стоварил вината върху мен. Купихме компанията от мултинационален концерн, без да е хеджиран валутният риск, защото приходите от дъщерните фирми постъпваха в долари и компанията изплащаше дълговете си също в долари.

— Казано по-просто?

— Накратко, когато компанията се откъсна от концерна и премина в ръцете на Клипра, доларът отбеляза гигантски скок. Обезценяването на тайландския бат беше бомба със закъснител. Поисках от Клипра незабавно да пусне в продажба фючърси20, но той предпочете да изчака, защото според него прогнозите за скока на долара били силно преувеличени. При нормални колебания на валутните котировки може да се каже, че пое сериозен риск. При тогавашната обстановка обаче рискът се оказа направо пагубен. В рамките на три седмици батът се обезцени с петдесет процента спрямо долара и съответно дълговете на компанията набъбнаха двойно. Компанията фалира не за три седмици, а за три дни!

При възклицанието на Йенс Хилде Молнес подскочи и промърмори нещо в просъница. Той я погледна обезпокоен и изчака тя да се обърне настрани и пак да захърка.

— Три дни! — повтори шепнешком той и показа с палец и показалец колко кратко е това време.

— И ти смяташ, че Клипра няма логични основания да вини теб?

Йенс кимна. Хари изгаси цигарата си, оказа се пълно фиаско.

— Макар и да познавам Клипра само задочно, неговият начин на разсъждение, струва ми се, не следва общоприетата логика. Не подценявай ирационалния елемент в човешката природа, Йенс.

— Какво имаш предвид?

— Когато забиваш гвоздей и си удариш палеца, кое запращаш в стената?

— Чука?

— Чука ами. Как се чувстваш в ролята на чука, Йенс Бреке?

В пет и половина Хари звънна в управлението и след като три пъти го прехвърляха на нов човек, най-накрая попадна на полицай с приемлив английски. Той му съобщи, че от изчезналата няма ни вест, ни кост.

— Ще се появи — изрази надежда той.

— Със сигурност. Навярно си лежи в някой хотел и ще се обади след закуска.

— Моля?

— Навярно… няма значение. Благодаря за съдействието.

Йенс го изпрати до стълбите. Хари вдигна очи към небето. Нощта избледняваше.

— Когато всичко това свърши, съм намислил да те питам нещо. — Йенс си пое дъх и се усмихна безпомощно. — Хилде се съгласи да се омъжи за мен. Трябва ми кум.

Едва след няколко секунди Хари загря какво искат от него. От смайване загуби дар слово.

Йенс оглеждаше върховете на обувките си.

— Знам, звучи странно да се оженим толкова скоро след смъртта на съпруга ѝ, но си имаме причини.

— Сигурно, обаче аз…

— Познаваш ме едва отскоро? Така е, Хари, но ако не беше ти, сега нямаше да съм на свобода — вдигна глава и се усмихна. — Поне си помисли.

Хари спря такси по улицата. Над покривите на изток просветляваше. Мислеше, че смогът се разпръсква през нощта, но явно просто се спотайваше между сградите, за да подремне, а сега се вдигаше заедно със слънцето и рисуваше величествен ален изгрев. Поеха по Силом Роуд. Пилоните за магистралата хвърляха продълговати безмълвни сенки върху напръскания сякаш с кръв асфалт. Сенки като от спящи динозаври.

Хари седеше на леглото и се взираше в нощното шкафче. Чак сега му дойде на ума, че писмото от Рюна може да съдържа информация къде е заминала. Рязко дръпна чекмеджето, извади второто писмо и го отвори с ключа за апартамента. Навярно заради еднаквите пликове беше приел по презумпция, че и двете писма са от Рюна. Това писмо обаче се оказа набрано на компютър и разпечатано на лазерен принтер. Посланието беше кратко и стегнато:

Сякаш някой го стисна за гърлото. Изправи се, за да си възвърне способността да диша.

„Това не се случва — помисли си. — Не може да се случва. Не и пак.“

Знае какво знаят. По дяволите!

Някой се е разприказвал. Хари грабна телефонната слушалка, но я остави. Мисли, мисли! Уо беше оставил всичко непокътнато. Пак вдигна слушалката и разви капака на микрофонния капсул. До микрофона, чието присъствие си беше напълно в реда на нещата, беше монтирана малка черна пластина, прилична на чип. И преди беше виждал такова подслушвателно устройство — руско производство. Водеха го още по-добро и от „бръмбарите“ на ЦРУ.

Ритна нощното шкафче, то се притури с трясък, а болката в крака притъпи за миг всичко останало.