Хлебарките

Петдесет и четвърта глава

Видя как прашинките танцуват в самотна ивица светлина, процеждаща се през процеп на дървения под. Ризата се бе вкопчила в тялото му като жена, изплашена от изстрели. Потта пареше върху устните му. От зловонния пръстен под му се гадеше. Но му подадоха лула. Нечия ръка нагря иглата и натъпка в лулата топчица черна смолиста субстанция. Хари подържа лулата над пламъка на спиртника и обстановката прие по-закръглени очертания. Първото дръпване съвсем притъпи дискомфорта. След второто те се появиха: Ивар Льокен, Джим Лав и Хилде Молнес. След третото — и останалите. Един обаче липсваше. Вдиша дима в дробовете си, задържа го, докато доби усещането, че ги е изпълнил до пръсване, и най-сетне дойде и тя. Стоеше на вратата на верандата, а слънцето огряваше едната страна от лицето ѝ. Две крачки и полетя във въздуха, черна и с грациозно извито тяло. Съвсем, съвсем бавно описа мека дъга, разкъса водната повърхност с нежна целувка и потъна, а водата възстанови целостта си. Разнесе се слабо бълбукане, вълна плисна в ръба на басейна. После всичко утихна. Небето пак се отрази в зелената вода, все едно момичето изобщо не бе съществувало. Хари дръпна за последно, отпусна се на бамбуковата рогозка и затвори очи. Чу плисъците от загребвания на плувец.