Хлебарките

Деветнайсета глава

Слънцето току-що бе изгряло и грееше милостиво между ниските къщи. Нхо взе Хари от „Ривър Гардън“.

Откриха „Баркли Тайланд“, преди да стане осем. Усмихнат паркинг-служител със слушалки тип диадема и бухнала прическа ала Джими Хендрикс ги пусна в подземния паркинг. След дълго лутане Нхо най-сетне намери самотна пролука между беемветата и мерцедесите до асансьорите.

Предпочете да изчака в колата, защото наборът му от норвежки думи се изчерпваше c „takk“ — „благодаря“. (Хари му я бе преподал по време на една почивка за кафе. Лиз полу на шега беше подхвърлила, че „благодаря“ била първата дума, която светлокожите преподавали на туземците.)

Пък и на Нхо кварталът не му се нравеше. Скъпите возила привличаха автоджамбазите. Макар паркингът да беше оборудван с видеокамери, Нхо нямал доверие, така каза, на охранители, които отмерват с пръсти ритъма на неизвестно музикално парче, докато вдигат бариерата.

Хари се качи с асансьора до десетия етаж и се озова в приемната на „Баркли Тайланд“. Представи се и погледна часовника. Беше се настроил да почака, но секретарката го съпроводи обратно до асансьора, прокара служебната си карта през четеца и натисна буквата П — според обясненията ѝ обозначавало „пентхаус“. После дискретно се изхлузи, а Хари продължи да се изкачва към небето.

Вратите на асансьора се плъзнаха встрани и той видя Бреке насред златистокафяв паркет, облегнат на масивно махагоново писалище с две телефонни слушалки: едната долепена до ухото му, другата провесена на рамото му. Останалата част от кабинета беше от стъкло. Стените, таванът, ниската масичка, дори столовете.

— Ще се чуем, Том. Внимавай да не те схрускат днес. И, повтарям, стой далече от рупията.

Усмихна се извинително на Хари, хвана втората слушалка, кликна върху менящия се тикер на монитора, каза само „да“ и затвори.

— С какво се занимавате? — попита Хари.

— Работа.

— А по-конкретно?

— В момента хеджирам12 дълг на мой клиент.

— За голяма сума ли говорим? — Хари плъзна поглед над Банкок, наполовина скрит в мъглата под краката им.

— Зависи от базата за сравнение. Бих я сравнил със средностатистически норвежки общински бюджет.

Един от телефоните изжужа и Бреке натисна кончето на интеркома.

— Поеми обажданията, Шена. Зает съм — и пусна копчето, без да изчака потвърждение.

— Натоварен ден, а?

— Не четете ли вестници? — засмя се Бреке. — Паричните единици в цяла Азия се сриват главоломно. Всички ще се напикаят от страх и ще се изпотрепят от бързане да обърнат парите си в долари. През ден обявяват фалит на банки. Хората започнаха да скачат от прозорците.

— Но не и вие? — Хари несъзнателно разтърка кръста си.

— Аз ли? Аз съм брокер, от семейство лешояди. — Размаха ръце, за да наподоби хищни криле, и оголи зъби. — Стига да има екшън и хората да действат, ние винаги печелим пари, без значение от конюнктурата. Когато има шоу, всичко е наред. В момента шоуто тече денонощно.

— Значи в това раздаване вие сте крупието?

— Да! Добре казано. Ще гледам да го запомня. А другите идиоти са комарджиите.

— Идиоти?

— И още как.

— Мислех, че трейдърите са сравнителни умни момчета.

— Умни, да, но въпреки това кръгли идиоти. Това е вечният парадокс. Колкото повече поумняват, толкова повече се настървяват да спекулират на валутните пазари. А точно те би трябвало да знаят по-добре от всеки друг, че е невъзможно да излезеш на печалба от рулетката в дългосрочен план. Самият аз съм сравнително глупав, но това поне съм го проумял.

— Значи вие никога не вземате лично участие в рулетката, Бреке?

— Случва се да заложа.

— Това не ви ли приобщава към идиотите?

Бреке му поднесе кутия с пури, но Хари отказа.

— И правилно. Имат адски гаден вкус. Пуша ги само защото статусът ми ме задължава — той поклати глава и лапна една пура. — Гледали ли сте „Казино“, инспекторе? С Робърт де Ниро и Шарън Стоун.

Хари кимна.

— Спомняте ли си сцената, когато Джо Пеши разказва за някакъв тип: единственият му познат, който редовно печелел пари от хазарт? Но всъщност човекът не играе хазарт, а залага. На конни надбягвания, на баскетболни мачове и прочее. А залозите са съвсем различно нещо от рулетката. — Бреке издърпа един стъклен стол за Хари и седна срещу него. — В играта всичко опира до чист късмет, но не и в залозите. Там роля играят основно два фактора: психика и информация. По-умният печели. Вземете онзи тип от „Казино“. Посвещава цялото си време да събира информация за родословието на конете, за резултатите им, постигнати на последната тренировка, с какъв фураж се хранят, колко е тежал жокеят сутринта след ставане — цялата информация, която други нямат волята или не могат да извлекат и да осмислят. После далновидният залагащ обобщава събраните данни, изгражда си представа с каква ставка следва да се котира конят и гледа как вървят залозите. Ако някой кон получи прекалено висок коефициент, умният залага на него — независимо дали го смята за потенциален победител, или не. В дългосрочен план този човек ще излезе на печалба. А другите — на загуба.

— Толкова ли е просто?

Бреке вдигна отбранително ръка и погледна часовника.

— Знаех, че снощи един японски инвеститор от „Асахи банк“ ще ходи до Патпонг. Намерих го на Сой 4. Почерпих го и му изтръгнах ценна информация. Откарахме чак до три през нощта. После му преотстъпих гаджето си и се прибрах. Днес в шест дойдох на работа и оттогава само купувам батове. Скоро той ще пристигне в офиса си и ще ми продаде четири милиарда крони срещу батове. После пак ще ги продам.

— Като ви слушам, става въпрос за много пари, но и за донякъде недобросъвестни практики.

— Почти, Хари. Почти, но не съвсем. — Бреке се разпали, звучеше като хлапе, изгарящо от нетърпение да се изфука с новата си играчка. — Тук моралните скрупули нямат място. Ако ще играеш на върха на атаката, през цялото време трябва да дебнеш на ръба на засадата. Правилата са измислени, за да бъдат разпъвани.

— И който успее да ги разпъне максимално, печели?

— Когато Марадона отбеляза гол с ръка срещу Англия, хората го приеха като част от играта: нарушение, останало извън полезрението на съдията, не е нарушение. — Бреке вдигна пръст. — Така или иначе обаче, неминуемо ставаш подвластен на шанса. Понякога ще губиш, но ако играеш, когато късметът е на твоя страна, в дългосрочен план ще излезеш на печалба.

Бреке изгаси пурата си с гримаса.

— Днес въпросният японец определи какво да предприема, но знаеш ли кое е най-готиното? Най-големият кеф е, когато започнеш сам да диктуваш играта. Например, точно преди в САЩ да огласят последните данни за нивото на инфлацията, можеш да пуснеш слух, че по време на неофициална вечеря Грийнспан13 е поискал увеличение на лихвите. Така ще объркаш противниците си. И по този начин ще прибереш най-тлъстите си печалби. Мамка му, това е по-яко дори от секс. — Бреке се разсмя и тропна въодушевено по пода. — Валутният пазар е бащата на всички пазари, Хари. Това е Формула едно. Колкото опияняващо, толкова и животоопасно. Извратено е, знам, но страдам от маниакален стремеж към контрол и искам да съм сигурен, че когато се пребия, ще е само по моя вина.

Хари се огледа. Смахнат професор в стъклена стая.

— Ами ако ви хванат с превишена скорост?

— Докато печеля пари и не прекрачвам собствените си граници, всички ще са доволни. Благодарение на поведението си оглавявам и топ десет на най-високоплатените служители в тази фирма. Виждаш ли този кабинет? По-рано беше на мениджъра на „Баркли Тайланд“. Сигурно се чудиш защо тук се разполага нищо и никакъв посредник като мен? Защото в една посредническа фирма значение има само едно: колко печелиш. Всичко друго са подробности. Шефовете са просто лица с административни функции, зависими от нас, преките участници в пазара, за да запазят работата и заплатата си. Моят началник се премести в симпатично кабинетче на долния етаж, защото заплаших да постъпя на работа при негов конкурент и да отмъкна всичките ни клиенти, ако не ми вдигне бонуса. И ако не ми отстъпи този кабинет.

Той разкопча жилетката си и я метна над един от стъклените столове.

— Стига толкова за мен. С какво да ви съдействам, Хари?

— Интересува ме за какво сте разговаряли с посланика по телефона в деня на неговата смърт.

— Обади се, за да потвърди, че ще присъства на насрочената среща. Аз направих същото.

— После?

— Пристигна в четири следобед, точно според уговорката. Е, може да е било четири и пет. Секретарката Шена е записала точния час.

— За какво разговаряхте?

— За пари. Искаше да инвестира лични средства.

Нито мускулче по лицето му не издаваше да лъже.

— Приключихме към пет. После го изпратих до подземния паркинг.

— Оставил е колата си, където паркирахме ние?

— Ако сте паркирали в паркинга за гости, да.

— И повече не сте го видели?

— Точно така.

— Благодаря. Нямам други въпроси.

— Сериозно? Бихте толкова път за толкова кратък разпит?

— Както казах, процедурата е рутинна.

— Разбрах. Починал е от инфаркт, нали така беше? — на устните на Йенс се изписа полуусмивка.

— Така изглежда.

— Приятел съм на семейството. Никой не изпада в подробности, но аз схванах веднага. Исках само да сте наясно.

Хари стана и вратата на асансьора мигом се разтвори. Секретарката се появи с поднос с чаши и две бутилки.

— Малко вода, преди да тръгнете, Хари? Изпращат ми я със самолет от Норвегия веднъж месечно.

Бреке наля в чашите истинска минерална вода от Ларвик.

— Между другото, Хари, часът, споменат вчера от вас, е погрешен. Часът на телефонния разговор.

Бреке отвори един шкаф до стената и Хари мярна нещо като клавиатура на банкомат. Бреке въведе няколко числа.

— Разговорът е проведен в 13:13, не в 13:15. Вероятно няма голямо значение, но предположих, че не е изключено да ви трябва точен час.

— Тази информация ни я изпратиха от телекома. Защо смятате, че вашият час е по-точен?

— Точен е моят час. — Проблясък на зъби. — Това устройство записва всичките ми телефонни разговори. Струва половин милион крони и е оборудвано с часовник, настройван от сателит. Повярвай ми, сверен е до секундата.

Хари вдигна вежди.

— Кой, за бога, се бръква с половин милион за някакъв си магнетофон?

— Повече хора, отколкото предполагате. Болшинството валутни спекуланти, например. Ако между вас и ваш клиент възникне спор дали единият е казал „купи“ или „продай“ по телефона, покупка на стойност половин милион бързо си оправдава парите. Магнетофонът автоматично отпечатва дигитален времеви код върху тази специална лента.

Вдигна една ролка като стандартна аудиокасета.

— Няма начин времевият код да се манипулира и когато един разговор е записан, невъзможно е записът да бъде променен, без кодът да бъде нарушен. Човек може само да скрие лентата, но тогава ще стане ясно, че липсва запис за определен времеви отрязък. Оборудвали сме се с толкова непробиваема техника, защото разчитаме записите да послужат като доказателства при евентуален съдебен спор.

— С други думи, вие разполагате със запис на разговора си с Молнес?

— Точно така.

— Дали може…

— Секунда.

Беше странно да чуеш живия-живеничък глас на човек, когото преди малко си видял мъртъв с нож в гърба.

— Добре, тогава в четири — каза посланикът.

Звучеше беззвучно, почти тъжно. После затвори.