Хлебарките

Двайсет и четвърта глава

Заскрежените клони се протягаха разперени към бледото зимно небе над парка пред двореца. Дагфин Турхюс стоеше до прозореца и гледаше как нагоре по улица „Хокон VII“, зъзнейки, тича мъж, като се опитва да зарови глава между раменете си. Телефонът звънна. Турхюс погледна часовника: обедно време. Проследи бегача с поглед, докато онзи се изгуби до метростанцията, после вдигна слушалката и се представи. Преди гласът да стигне до него, се чу шумолене и хрущене.

— Ще ти дам един-единствен шанс, Турхюс. — Ясно, значи зарязваха официалностите. — Не се ли възползваш, ще се погрижа Външно да оваканти поста ти по-бързо, отколкото ще успееш да произнесеш „Норвежки полицай, преднамерено подведен от висш чиновник във Външно министерство“. Или „Посланик Молнес жертва на гей убийство?“. И двете звучат като прилични вестникарски заглавия, не мислиш ли?

Турхюс седна.

— Къде си, Хуле? — попита той поради липса на по-оригинална реплика.

— Току-що проведох дълъг разговор с Бярне Мьолер. Попитах го по петнайсет различни начина какво, за бога, е търсел Атле Молнес в Банкок. Онова, което съумях да разбуля досега, говори, че е бил най-неподходящият човек за поста… Не успях да спукам цирея, но поне получих потвърждение за наличието на цирей. Мьолер има нареждане да пази мълчание, досетих се. Затова ме насочи към теб. Въпросът ти е известен. Какво премълчаваш? За твое сведение седя до факс, а пред мен са номерата на „Ве Ге“, „Афтенпостен“ и „Дагбладе“.

Гласът на Турхюс отнесе зимния студ чак до Банкок:

— Никой вестник, който държи на авторитета си, няма да отпечата недоказаните твърдения на едно алкохолизирано ченге, Хуле.

— Нещата обаче се променят, ако говорим за алкохолизирано ченге със светска слава.

Турхюс не отговори.

— Впрочем, в „Сунмьоршпостен“ ще поместят случая, сигурен съм.

— Длъжен си да съблюдаваш служебната тайна — вяло му напомни Турхюс. — Иначе ще ти бъде потърсена наказателна отговорност.

Хуле се разсмя.

— Значи съм изправен пред дилемата за по-малкото зло, така ли? Ако не проверя случая въпреки наличните сведения, ще допусна служебна немарливост. Това също е престъпление. По една или друга причина нещо ми подсказва, че ще изгубя по-малко от теб, ако наруша служебната тайна.

— Каква гаранция… — подхвана Турхюс, но млъкна, прекъснат от пукането на линията. — Ало?

— Тук съм.

— Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да разгласиш информацията ми?

— Никаква. — Ехото го преповтори два пъти и сякаш придаде допълнителна категоричност на отговора.

Настъпи мълчание.

— Давам ти думата си.

— И защо да ти вярвам? — изфуча Турхюс.

— Защото нямаш друг избор.

Турхюс погледна часовника — закъсняваше за обяд. Сандвичите с ростбиф в столовата вероятно вече бяха ометени, но какво пък! И без това бе изгубил апетит.

— Това не бива да се разчува. Говоря сериозно.

— Нямам намерение да го разгласявам.

— Добре, Хуле. За кои скандали в Християндемократическата партия знаеш?

— Почти за никои.

— Дойдохме си на думата. В продължение на години тя беше малка симпатична партийка и никой не ѝ обръщаше внимание. Докато пресата ровичкаше около властовия елит на Работническата партия и около хаховците в Прогресивната, депутатите от Християндемократическата общо взето си живееха живота. Смяната на правителството обаче промени всичко. Дойде време да се реди пасиансът на новия кабинет и бързо стана ясно, че въпреки безспорния професионализъм на Атле Молнес и дългогодишния му стаж в Стуртинга изобщо не го спрягат сред кандидатите за министерски кресла. Разчепкването на личния му живот означаваше риск, който партия, в чиято политическа програма са залегнали християнски ценности, не може да си позволи да поеме. Недопустимо е да отхвърляш ръкополагането на хомосексуални свещеници и същевременно да излъчиш от партийните редици министър с хомосексуална ориентация. Според мен Молнес дори сам го е прозрял. Но когато оповестиха имената на министрите в новото правителство, мнозина реагираха. Защо Атле Молнес не участва в кабинета? След като навремето се бе оттеглил, за да отстъпи на премиера поста на партиен лидер, повечето го смятаха за втория човек в партията. Или в най-краен случай: за трети или четвърти. Озадачените надигнаха гласове и отново раздухаха слуха за неговата сексуалност, витаещ още когато Молнес оттегли кандидатурата си за водач на партията. Ще кажеш: в Стуртинга има и други депутати хомосексуалисти и това не е никаква тайна. С какво Молнес е по-скандален от тях? Работата е там, че освен идеолог на християндемократическата доктрина, Молнес е известен и като близък приятел на министър-председателя, следвали са заедно и дори са делили обща стая. Беше само въпрос на време журналистите да се докопат до тази информация. Молнес действително остана извън правителството, но въпреки това бързо започна да се превръща в лично бреме за премиера. Беше широко известно, че от самата зора на политическата си кариера премиерът и Молнес са си оказвали най-ключовата и за двамата взаимна подкрепа. Кой щеше да повярва на евентуални твърдения на премиера за пълното му неведение относно сексуалните предпочитания на Молнес през всичките тези години? Какво ще си помислят всички избиратели, подкрепили министър-председателя именно защото партията бе изразила ясна позиция към закона за еднополовото съжителство и всякакви други извращения, при условие, че самият премиер — ако използваме библейската стилистика — е отхранил змия в пазвата си? Как ще се отрази това на общественото доверие в него? Личният рейтинг на премиера дотогава беше една от най-важните гаранции за успешното бъдеще на правителството на малцинството и един скандал заплашваше да опропасти всичко. Възникна необходимостта Молнес да бъде изведен от страната максимално бързо. Посланическо място в чужбина изглеждаше най-добрият изход. Така щяха да се избегнат всички упреци към премиера, че е пренебрегнал свой съпартиец с дългогодишна и вярна служба. По онова време се свързаха с мен. Действахме експедитивно. Посланическият пост в Банкок формално погледнато не беше зает. Това назначение в дипломатическа мисия щеше да отведе Молнес достатъчно далече от страната, та журналистите да не го закачат.

Турхюс млъкна.

— Боже господи — отрони след малко Хари.

— Съгласен.

— Да си чувал съпругата му да си има любовник?

Турхюс се изсмя тихо.

— Не. Но и при най-изгодния коефициент не бих заложил пари, че няма.

— Защо?

— Първо, защото е логично семеен мъж с хомосексуални наклонности да си затваря очите пред подобни кръшкания. Второ, защото нещо в културата на Външното министерство насърчава към извънбрачни връзки. Какво ти, понякога дори се стига до нови бракове. Във Външно служителите не могат да се движат по коридорите, без да се натъкнат на бивши съпрузи, бивши любовници или настоящи партньори в кревата. Съсловието е прословуто с вътреобщностните си женитби. По-зле сме и от „Ен Ар Ко“ — продължи да се смее Турхюс.

— Любовникът на госпожа Молнес не е от Външно. Норвежец е, играе го нещо като местния Геко16. Мастит валутен спекулант. Йенс Бреке. Първоначално помислих, че движи с дъщерята, но после се оказа любовник на майката. Запознали се непосредствено след пристигането на семейството. Според дъщерята работата била по-сериозна от епизодични секс срещи. Очаква двамата скоро да се преместят в общо жилище.

— Това е ново за мен.

— При всичко случаи излиза, че съпругата има потенциален мотив. Любовникът също.

— Защото Молнес им е пречел ли?

— Тъкмо обратното. По думите на дъщерята бракът е просъществувал, защото Хилде Молнес е отказвала да се разведе. След като Молнес укротил политическите си амбиции, фиктивният брак вече е изгубил значението си, поне така предполагам. Вероятно е използвала родителските си права върху дъщерята, за да го изнудва. Нали обикновено така става? Едва ли е драпала да спаси брака си от идеалистични подбуди. Семейство Молнес притежава половин Йорща.

— Ясно.

— Помолих Мьолер да провери има ли завещание и какви семейни акции и други ценности се падат на посланика.

— Не че разбирам от разследвания, Хуле, но не усложняваш ли нещата? Възможно е просто някоя откачалка да е почукала на вратата на посланика и да го е намушкала.

— Възможно е. Принципно имаш ли нещо против тази откачалка да се окаже норвежец, Турхюс?

— Що за въпрос?

— Убийците, които убиват за кеф, не пронизват с нож жертвата си и не бягат от местопрестъплението, замитайки всички следи. Истинските психопати оставят разни дреболии, та после да си играем на стражари и апаши. В нашия случай не разполагаме с нищичко. Повярвай ми, това убийство е било старателно планирано и извършено от човек, на когото ни най-малко не му е до игрички. Искал е просто да си свърши работата и полицията да затвори случая поради липса на улики. Но кой знае дали за извършването на такова убийство не е нужна и малко лудост. А единствените откачалки, с които се запознах досега във връзка с убийството, говорят норвежки.