Операция „Звезден гост“

165

— Само секунда, генерале — бързо изричаш ти. — Може би имате интерес да ми запазите живота.

Гарсия те поглежда подозрително.

— Давам ти още минута живот, гринго. Говори.

Посочваш неподвижното тяло на Дани.

— Това е пилотът на космическия кораб. Без него едва ли ще успеете да разберете нещо… или във всеки случай ще ви бъде доста по-трудно. А аз мога да ви помогна при общуването. Затова приемете един съвет: отложете решението за съдбата ми с половин час.

— Какво ти общуване! — възкликва Гарсия. — Това същество е мъртво!

Мислено тържествуваш, но полагаш всички усилия по лицето ти да не трепне нито едно мускулче.

— Грешите, генерале. Наистина, това същество умира, но само защото се нуждае от нещо, което не успях да му осигуря. Е, виждате ли сега, че мога да ви бъда полезен?

Устните на генерала бавно се разтеглят в коварна усмивка.

— Добре, Херкулес. И от какво се нуждае нашият скъп гост?

— От храна. Обикновена човешка храна. Предполагам, че все трябва да носите нещо…

Избери сам на кой епизод ще продължиш — 22 или 188.