Операция „Звезден гост“

163

След дълго препъване из тъмнината най-сетне успяваш да се измъкнеш от царевичната нива и откриваш, че си съвсем близо до няколкото жалки колиби, наричани село. Не свети нито един прозорец и това те убеждава, че старецът е забравил обещанието си.

В двора на една от къщурките забелязваш да съхнат прострени дрипи. Тъкмо от това се нуждаеш — при сегашните обстоятелства излишната елегантност може единствено да ти навреди. Само след минута вече се отдалечаваш от селото с вързоп парцаливи дрехи под мишницата.

Скоро селският път те извежда до шосе — неравно и осеяно с дупки, но все пак истинско асфалтирано шосе. Продължаваш още малко по него, но накрая решаваш, че ще е твърде рисковано да вървиш през нощта. Фаровете на идващите коли могат да те осветят отдалече.

Отдалечаваш се на петдесетина метра от шосето и закопаваш сред гъсталака херметичния костюм и цялата си екипировка (освен златните монети, ако имаш такива). А когато на разсъмване продължаваш към крайбрежието, никой не би допуснал, че си нещо друго, освен бедняк от селата край джунглата.

Мини на 64.