Във вечната гора

LIII

Екипът работеше в хангара от десет часа сутринта, подпомаган от двама криминолози и един фотограф от бригадата в Дурдан. Ламар и Воазне оглеждаха покрайнините на зоната за следи от гуми в угарта. Мордан и Данглар си бяха разделили хангара наполовина, на Жюстен се бе паднал килерът, в който бе затворена Ретанкур. Адамсберг се присъедини към тях, когато започваха да обядват, седнали насред полето, огряно от едно напълно приемливо априлско слънце. Тъкмо вадеха от чантите си сандвичи, плодове, бири и термоси, а Фроаси ги организираше. В хангара нямаше столове, та бяха насядали върху автомобилни гуми и оформили любопитен кръгъл салон в тревата. Котаракът, комуто бяха забранили достъпа до линейката с Ретанкур, се бе свил в краката на Данглар.

— Колата е навлязла в нивата оттук — обясни Воазне с пълна уста, сочейки една точка по междуселския път. — Убийцата е паркирала пред страничната врата в края на хангара, след като е изманеврирала, за да обърне багажника към входа. Навсякъде е буренясало, никъде не са останали следи от стъпки. Но ако се съди по измачканата трева, били са с фургон. Не мисля, че старата разполага с такъв автомобил. Сигурно го е наела. Не е изключено да открием следите й в специализираните агенции за даване на коли под наем. Възрастна жена, която наема фургон, едва ли е често срещано явление.

Адамсберг седеше в хладната трева, кръстосал крака, а Фроаси бе поставила до него обилен обяд.

— Добре организирано пренасяне на тялото — подхвана Мордан, който, чучнал върху една гума, наистина приличаше на чапла в гнездото си. — Старата е осигурила болнична количка или я е наела заедно с фургона. Следите показват, че фургонът е имал сваляща се платформа, по която е трябвало само да се плъзне тялото към количката. После е избутала количката до килера за инструменти.

— Има ли следи от колелетата?

— Да, през цялото фоайе. Там е обезвредила кучетата с месо, натъпкано с новаксон. После следите завиват и продължават през коридора. Отчасти са покрити от следите, оставени на връщане.

— А следи от стъпки?

— Това ще ви хареса — каза Ламар с усмивката на хлапе, което си е скрило подаръка, за да си увеличи удоволствието. — Не е било лесно да вземе завоя, трябвало е да натисне дръжките на количката, за да я завърти, и се е наложило да се опре на пръстите на краката си. Представяте ли си движението?

— Да.

— А циментовият под е грапав.

— Да.

— И на това място са останали следи.

— От синя боя за обувки — каза Адамсберг.

— Именно.

— Изолирана от земята на престъпленията си — бавно изрече комисарят, — но оставила следите си. Никой не може да остане напълно невидим. Ще го хванат по синята му сянка.

— Отпечатъците никъде не са цели. Не можем да определим номера на обувките. Но вероятно става дума за дамски обувки, здрави, с нисък ток.

— Остава килерът. Там са й били новаксон, преди да я затворят вътре.

— Нищо ли не открихте в килера?

Жюстен замълча, после каза:

— Открихме. Спринцовката.

— Шегувате се, лейтенант. Оставила е спринцовката си?

— Точно така. Оставила я е на пода без никакъв отпечатък, разбира се.

— Значи сега се подписва? — каза Адамсберг и стана, сякаш сестрата го предизвикваше открито.

— Така мислим.

Комисарят направи няколко крачки по угарта, с ръце на гърба.

— Много добре — заключи той. — Прекрачила е прага. Въобразява си, че е непобедима, и ни го съобщава.

— Има логика — каза Керноркян — за човек, който ще погълне вечния живот.

— Но не и преди да хване третата девица — уточни Адамсберг.

Есталер обиколи насядалите мъже и сипа кафе в протегнатите им чашки. Необичайното място и липсата на мляко не му позволяваха да проведе церемонията правилно.

— Ще я хване преди нас — каза Мордан.

— Не се знае — възрази Адамсберг.

Върна се в кръга и седна по турски в центъра му.

— Живото на девиците — каза той — не е косата на мъртвата.

— Ромен разреши този проблем — рече Мордан. — Лудата наистина е рязала кичури коса.

— Рязала е, за да си отвори пътя.

— Към кое?

— Към истинската коса на смъртта. Към косата, пораснала след смъртта.

— Естествено — възкликна Данглар. — Живото. Онова, което расте и живее дори след смъртта.

— Затова е трябвало да се върне и да изрови жертвите си след няколко месеца — каза Адамсберг. — Трябвало е живото да има достатъчно време, за да порасне. Това взима тя, двата или трите сантиметра коса, пораснала от корените в гроба. Въпросното живо е повече от емблема на вечния живот. То е проява на жизнената устойчивост, на онова, което отказва да спре след смъртта.

— Отврат — каза Ноел, с което изрази общото усещане.

Фроаси прибираше храната, до която вече никой не се докосваше.

— С какво всичко това ще ни помогне да открием третата девица? — попита тя.

— След като сме разбрали това, Фроаси, ще схванем и логичното продължение… ще ги счукаш с кръста, който живее във вечната гора, съседна в същото количество.

— По този въпрос мисля, че се разбрахме — каза Мордан. — Става дума за дървото на светия кръст.

— Не — каза Адамсберг. — Не е това. И този пасаж като всичко останало трябва да се разбира буквално. Христовият кръст не живее в Христовия кръст, в това няма никакъв смисъл.

Седнал на чорчик върху гумата си, Данглар присви очи разтревожено.

— В рецептата се казва — продължи Адамсберг, — че кръстът живее.

— Ето това няма смисъл — каза Мордан.

— Кръст, който живее в тяло, символизиращо вечността — обяви Адамсберг, отчетливо произнасяйки думите.

— В Средновековието — прошепна Данглар — животното, което е символизирало вечността, е бил еленът.

Адамсберг, който до този момент не беше съвсем сигурен в себе си, се усмихна на заместника си.

— И защо, капитане?

— Защото рогата на мъжкарите са насочени към небето. Защото рогата умират, падат, но всяка година отново порастват като листата на дърветата с едно преимущество — стават все по-могъщи. Поразително явление, което са свързвали с виталността на животното. Смятали са го за символ на вечния живот, който винаги започва отново и става все по-мощен, по подобие на еленовите рога. Понякога са го изобразявали с Христос на челото, така нареченият кръстоносен елен.

— Чиито рога израстват от черепа — каза Адамсберг. — Като косите.

Комисарят прекара ръка по младата трева.

— За тази вечна гора става дума. В която живее еленът с вечните рога. Кръстът е кръстът на елена. Той е от кост като рогата — неунищожима материя.

— Не ми се струва еленовите рога да приличат на кръст — каза Фроаси.

— Не приличат — кимна Адамсберг. — Мисля, че кръстът е другаде. Мисля, че трябва да търсим тайна кост, като костта на котарака. Във вътрешната пенисна кост е съсредоточен мъжкият принцип. Трябва да открием нещо подобно у елена. Кост във формата на кръст, която ще олицетворява принципа на вечност, символизиран от елена. Кост, която живее.

Адамсберг огледа хората си, очаквайки отговорите им.

— Не се сещам — сви рамене Воазне.

— Мисля — каза Адамсберг, — че ще открием тази кост в сърцето на елена. Сърцето е символ на живота. Кръст, който живее, кръст от кост в сърцето на елена, който живее във вечната гора.

Воазне обърна глава към Адамсберг.

— Чудесно, господин комисар — каза той. — Проблемът е, че в сърцето на елена няма кост. Нито на елена, нито на който и да е друг. Нито кръстовидна, нито продълговата, нито квадратна.

— Трябва все пак да има, Воазне.

— Защо?

— Защото миналия месец в гората край Бретийи, после в гората в Опортюн два елена са били убити и оставени на земята. Непокътнати. Само сърцето им е било изтръгнато и разрязано. Това е било извършено от една и съща ръка, на едно и също място, в района на светеца, близо до двете пожертвани жени. Застрелял ги е нашият ангел на смъртта.

— Звучи добре — каза Ламар.

— Елените са били разрязани след смъртта им на определено място на тялото. Точно това е станало и с котарака Нарцис. Един вид, били са оперирани с точно определена цел, за да вземат от тях нещо точно определено. Какво ли? Кръстът, който живее. Следователно този кръст е в сърцето на елена, по един или друг начин.

— Невъзможно — каза Данглар, поклащайки глава. — Щяхме да знаем.

— Не знаехме за костта на котарака — забеляза Керноркян. — Нито за зурлата на прасето.

— Но аз знаех — каза Воазне. — Както знам, че в сърцето на елена няма кост.

— Съжалявам, лейтенант, трябва да има.

Чу се мърморене, някои направиха недоверчиви физиономии, докато Адамсберг се изправяше, за да се разкърши. Позитивистите никак не бяха убедени, че реалността трябва да се съобразява с шантавите идеи на комисаря дотолкова, че да натика кост в сърцето на елена.

— Обратното е, господин комисар — настоя Воазне. — Няма кост в сърцето на елена и се налага да приемем тази истина.

— Воазне, трябва да има, иначе нещата губят смисъл. Ако има, ни остава само да не пропуснем следващия убит елен. Третата девица, избрана от сестрата, ще бъде някъде наоколо. Кръстът в сърцето трябва да е възможно най-близо до живото на девицата. Съседна в същото количество. Това не означава „прибавена“ в същото количество, а сочи мястото.

— Съседна — каза Данглар — означава „която седи със“, „която е поставена до“.

— Благодаря, Данглар. Естествено е девицата да живее до елена. Като се съчетаят женската и мъжката същност, се създава живот, а в нашия случай вечен живот. Когато видим сърцето на следващия елен, ще имаме името на девицата, едно от имената от вашия списък.

— Добре — съгласи се Жюстен. — Сега какво? Да наблюдаваме горите ли?

— Други го правят вместо нас.