Във вечната гора

LV

Докато полицаите проучваха областта около Боск де Турел, Адамсберг обиколи болниците. Посети Веранк, който куцукаше в „Биша“, и Ретанкур, която спеше в „Сен Венсен дьо Пол“. Веранк щяха да го изписват на другия ден, а сънят на Ретанкур започваше да става по-естествен. Възстановява се с пълна скорост, бе казал Лавоазие, който не спираше да си води бележки за случая с поливалентната богиня. След като се осведоми за състоянието на лейтенанта и научи за кръста на елена, Веранк изказа мнение, което Адамсберг предъвкваше, докато се връщаше пеш в Бригадата.

— Франсин Бидо, трийсет и пет години — каза Меркаде, подавайки фиша й на Адамсберг. — Живее в Кланси, двеста жители, на седем километра от Боск де Турел. Другите две възможни жени са на четиринайсет и деветнайсет километра. И трите са близо до голямата кестенова гора, в която се въдят елени. Франсин живее сама, къщата й е изолирана, намира се на повече от осемстотин метра от съседните. Оградата на двора й може да се преодолее с един скок. Самата къща е стара, дървените й врати са тънки, ключалките могат да се разбият с поглед.

— Добре — каза Адамсберг. — Работи ли? Има ли кола?

— На половин работен ден е, чисти една аптека в Еврьо, където отива с кола всеки ден, освен в неделя. Възможно е да бъде нападната у дома си между деветнайсет часа и тринайсет часа на другия ден, когато напуска къщата.

— Сигурни ли сме, че е девствена?

— Според кюрето в Отон — да. Истинско „ангелче“ според него. Хубавка, простодушна, леко малоумна според някои други. Кюрето обаче смята, че си е напълно с ума. Просто всичко я плаши, особено животните. Била отгледана от баща си, вдовец, който много я тормозел. Починал преди две години.

— Има един проблем — каза Воазне, чиято позитивистка нагласа бе рухнала, след като Адамсберг отгатна съществуването на кост в сърцето на елена, прилагайки съмнителния метод на хвърченето из облаците. — Девалон е разбрал, че сме в Кланси, и е узнал защо. Откакто проспа убийствата на Елизабет и Паскалин, е в неизгодна позиция. Сега иска неговата бригада да поеме наблюдението на Франсин Бидо.

— Толкова по-добре — каза Адамсберг. — Важното е Франсин да е в безопасност. Обадете му се, Данглар. Нека изпрати трима души, които да осигуряват охраната и на смени от седем часа вечерта до един на обед на другия ден без прекъсване. Да са въоръжени. И да започнат още днес. Охранителят трябва да е в къщата, по възможност в стаята й. Някой да изпрати в Еврьо снимката на медицинската сестра. Кой проверява агенциите за коли под наем?

— Аз — каза Жюстен. — Заедно с Ламар и Фроаси. В Ил дьо Франс до момента не сме открили нищо. Никой от служителите не си спомня жена на седемдесет и пет години, наела фургон. Сигурни са.

— Синята следа в хангара?

— Наистина е от боя за обувки.

— Днес следобед Ретанкур е проговорила — каза Есталер. — Но не е говорила дълго.

Всички погледи се насочиха към него.

— За поезия ли е говорила? — попита Адамсберг.

— За обувки е говорила. Казала е, че трябва да се изпратят обувки в караваната.

Полицаите размениха озадачени погледи.

— Не е много в ред дундата — каза Ноел.

— В ред е, Ноел. Обещала е на жената от караваната да й замени сините обувки с други. Ламар, уредете този въпрос, адреса ще намерите в книжата на Ретанкур.

— След всичко преживяно точно това ли е намерила да ни каже? — възмути се Керноркян.

— Такава си е — примирено въздъхна Жюстен. — Нищо друго ли не каза?

— Каза. Добави: без значение. Кажи му, че са без значение.

— На кого?

Есталер посочи Адамсберг с брадичка.

— Естествено — каза Воазне.

— Кои? — промърмори Адамсберг. — Кои са без значение?

— Не е в ред — разтревожено повтори Ноел.