Бар „Дивата зона“

21.

Когато затвори вратата на мотелската стая зад тях, главата на Джеф се въртеше. Чувстваше се така, сякаш вместо кафе, цяла сутрин бе пил чисто уиски, сякаш някой тайно му бе сипал умопомрачителен наркотик, от който всичко видяно и усетено беше станало по-жизнено и по-силно. Той се подпря с ръка на най-близката стена, за да не се олюлее. Дланта на Сузи тутакси се мушна в неговата, тялото й се прилепи до неговото, дъхът й стопли врата му.

Стаята беше тъмна, тежките завеси пропускаха само няколко упорити лъча на утринното слънце. Джеф различи очертанията на кръгла маса и два стола до прозореца; тоалетка с телевизор до едната стена; стояща лампа от другата страна; широка спалня по средата на стаята, заемаща по-голямата част от пространството; баня в отсрещния край. Помисли си, че е доста стандартно, дори вехто, и че ако не си бе забравил портмонето, биха могли да отидат в някой от онези очарователни малки бутикови хотелчета в Саут Бийч и да прекарат деня, правейки любов между искрящо бели чаршафи, да отмарят в джакузи, пълно с ароматни масла, даже да си поръчат шампанско. Мислеше си, че тя заслужава нещо по-добро и че той би искал да й го даде. Искаше да я целуне и да оправи нещата, да й докаже, че не всички мъже са брутални, че могат да бъдат нежни, мили и любящи. Мислеше си, че трябва да подходи бавно и внимателно, че трябва да внимава да не я нарани повече, отколкото вече беше наранена, защото не желаеше той да е източник на нови болки за нея.

— Не се тревожи — чу я да казва. — Няма да се счупя.

А после устните й се впиха в неговите с такава настоятелност, че той се почувства като четиринайсетгодишен отново, когато най-добрата приятелка на неговата мащеха му разкри чудото на женското тяло, показа му къде да постави треперещите си ръце, как най-добре да използва нетърпеливите си устни. През всички онези следобеди, когато мащехата му помагаше на Уил с училищните проекти тя нямаше представа, че Джеф бе също толкова зает да научава своите собствени житейски уроци.

А може и да е знаела. Може би просто не я е било грижа.

Кога ли за последен път някоя жена наистина е била загрижена за него?

— Не искам да те нараня — промърмори Джеф, докато Сузи поставяше ръцете му на гърдите си.

— Няма да ме нараниш.

Той почувства малките й момичешки гърди да се надигат срещу дланта му и простена на глас. С другата си ръка обви тънкия й кръст, десният му крак се вмъкна между нейните и двамата се повалиха на леглото. Действаше изключително внимателно, устните му не се отлепяха от нейните, докато разкопчаваше копчетата на блузата й и отмахваше настрани тънката материя.

— Толкова си красива — прошепна той. Очите му, вече свикнали с тъмнината, я виждаха ясно, пръстите му бързешком опипаха скъпата дантела на сутиена й и с лекота откриха закопчалката отпред. Зърната й се надигнаха към устните му.

Не след дълго лежаха голи един до друг и изучаваха телата си така, сякаш никой от тях не бе правил любов досега. А по-късно, когато той зарови главата си между краката й и нежно я погали с език, тя изхлипа, сграбчи главата му и притисна езика му по-силно към себе си, докато тялото й не се разтресе от конвулсии. Сузи плачеше и се смееше едновременно.

В следващия миг го претърколи по гръб и прокара линия от гърдите до слабините му с меки целувки, а след това го пое в устата си и бавно, умело го докара до ръба на кулминацията. Той се отдръпна от устата й и бързо проникна в нея. Телата им идеално си паснаха, те се притискаха един към друг, ласките им пулсираха с опияняваща смесица от изненада и близост. Джеф се чувстваше така, сякаш правеше любов с непозната, която някак си го бе познавала цял живот.

Когато всичко свърши, те останаха да лежат притихнали в обятията си.

— Добре ли си? — попита след няколко минути той. — Нали не съм те наранил?

— Не си — отговори тя и го целуна по гърдите. — Ти си прекрасен любовник.

— Не си просех комплименти — честно заяви Джеф.

— Зная. Но аз — да — каза тя, надигна се на лакът и се изкиска като тийнейджърка. — Бях ли добра?

Джеф се засмя.

— Майтапиш ли се? Беше фантастична.

Сузи се ухили до ушите, удоволствието й бе видно дори в мрака.

— Знаеш ли, почти бях забравила какво трябва да бъде. Обикновено просто си лежа, оставям Дейв да си върши работата и чакам да приключи.

Джеф не каза нищо. Не искаше да си представя Сузи с никого, освен със себе си.

— Дейв не обича, сещаш се… с неговата уста.

— В такъв случай е не само гадняр, но и идиот — отговори Джеф.

Сузи въздъхна и се намести по-плътно до него.

— Ще кажеш ли на някого какво се случи?

— Не.

— Дори и на брат си?

— Не. Не още.

— Ами Кристин?

— Какво за нея?

— Ще й кажеш ли?

— Не — отговори Джеф.

— Защо не? — попита Сузи. — Мислех, че връзката ви е от отворените.

— Това е различно — каза той, макар да не беше сигурен по какъв начин. Нито пък защо.

— Разкажи ми за нея.

— За Кристин ли? Защо?

— Просто съм любопитна. Каква е тя? Освен, че е убийствено красива.

— Освен че е убийствено красива — повтори Джеф, — друго наистина не зная.

— Как така, не знаеш? Ти живееш с нея.

— Кристин е някак резервирана. Не допуска никого прекалено близо до себе си — обясни Джеф, давайки си сметка, че всъщност никога не се бе и опитал да се доближи. Дори и в леглото тя създаваше това усещане за дистанцираност, помисли си той. О, извършваше всички необходими действия, казваше и правеше каквото трябва, но нещо все пак липсваше. И въпреки всичкото й перчене, рядко поемаше инициативата. В известен смисъл тя доста наподобяваше описанието на Сузи в леглото с Дейв, просто си лежеше там, оставяше Джеф да си върши работата и чакаше да приключи.

— Ти как би се почувствал, ако разбереш, че е била с друг и не ти е казала? — попита Сузи.

— Не зная. — Най-вече изненадан, помисли си Джеф. Може би мъничко наранен. Но и нещо друго, осъзна той. Щеше да се почувства облекчен. — Знаеш ли, че Дейв е ходил в „Дивата зона“ вчера?

— Какво?

— Свалял е Кристин, дал й е визитната си картичка, поръчал да му се обади.

— Не разбирам. Защо ще…?

— Нали знаеш как кучетата маркират територията си, като препикават миризмата на друго куче? Струва ми се, че съпругът ти по същество е вършил същото.

— Интересна аналогия — отбеляза Сузи.

— Какво ще правим с него? — попита Джеф.

— Какво искаш да кажеш?

— Ще го напуснеш ли?

— Той никога няма да ми позволи.

Джеф кимна разбиращо и в продължение на няколко дълги секунди не каза нищо.

— Майка ми умира — каза накрая.

— Съжалявам.

— Според сестра ми, може да се случи всеки момент. Иска да се върна в Бъфало.

— Ще го направиш ли?

— Не — отговори той.

— Защо не?

— Майка ми ме връчи на баща ми, когато бях на осем години. Каза, че много съм приличал на него и че само като ме погледне, й ставало лошо. През годините рядко я виждах, а накрая съвсем престанах. Тя не изпитваше особена нужда да ме вижда, когато беше добре; аз пък не изпитвам особена нужда да я видя сега, когато е болна. Предполагам, че изглеждам доста коравосърдечен.

— Хей, аз съм тази, която заяви, че иска съпругът й да умре — припомни Сузи с една от нейните тъжни усмивки.

— Страхотна двойка сме.

— И аз така мисля.

Джеф се пресегна и отмести няколко кичура от страната й.

— Както и аз.

— Мисля, че трябва да я видиш — заяви Сузи.

— Какво? Защо?

— Защото смятам, че трябва да й кажеш как се чувстваш.

— Да кажа на една умираща жена, че я ненавиждам и презирам?

— А така ли е?

Джеф поклати глава.

— Не зная.

— Мисля, че трябва да я видиш — повтори Сузи. — За да разбереш.

— А аз мисля, че ти трябва да напуснеш съпруга си.

Сузи се засмя.

— Как бих могла да го направя?

— Ще измисля нещо — обеща Джеф.

Кристин тъкмо сменяше чаршафите, когато чу входната врата да се отваря и затваря.

— Уил? — провикна се тя. — Ти ли си?

— Не, аз съм — каза Джеф, влезе в спалнята, тайничко душейки пръстите си да провери, дали бе премахнал всички следи от Сузи. — Да си виждала някъде портмонето ми? Май го оставих на тоалетката.

— Уил го взе — каза Кристин и на лицето й се изписа озадачено изражение. — Трябваше да ти го донесе в работата. Не се ли срещнахте? — Въобразявам ли си, почуди се Кристин, или Джеф наистина се сепна? Тя отмахна косата от лицето си и напъха раираната си синя риза в отрязаните дънки, очаквайки отговора му.

— Не бях на работа — призна след малко той.

— Не си бил?

— Не. — Нова пауза. — Излъгах те. Както и Уил. А после и Лари. Казах му, че съм болен.

— Защо? — попита Кристин. — Къде беше?

Отново пауза, по-дълга от предишните.

— Бях с Том.

— Какво? Защо? — попита отново Кристин, изучавайки лицето му. Почти виждаше как мозъкът му щрака като части на часовник. Тутакси разбра, че обяснява едни лъжи с други. Говореше нещо, че Том изперкал и трябвало да ходи да го успокоява, да го придумва да не направи нещо откачено. После още лъжи, че не казал истината на нея и на Уил, понеже не искал те да се притесняват. — Обикновено не ме лъжеш — отбеляза Кристин с тих глас, който не издаваше нищо. — Оказваш се много добър в това.

— Наистина съжалявам.

Кристин кимна, приемайки неискреното му извинение. Мъжете наистина ли си мислят, че жените са толкова наивни или просто не ги е грижа?

— Как е той? — попита тя, решавайки да се включи в играта му. — Успя ли да го успокоиш?

— Да. — Джеф въздъхна с нещо като облекчение, според Кристин, че измислицата му е била приета толкова лесно.

— Отне ми половината предобед — продължи той, ненужно украсявайки обясненията си, както често постъпват лъжците. — Буквално се блъскаше в стените, когато отидох. Наистина е разстроен от тази глупост с Лейни.

— Тя беше тук тази сутрин — съобщи му Кристин.

Тялото на Джеф тутакси се напрегна.

— Лейни е била тук? Защо?

— Иска да говориш с него.

— Е, ето ти тебе. — От гърлото му се изтръгна пресилен смях. — Мисията вече е изпълнена.

— Убеден ли си, че си му повлиял?

Джеф сви рамене. Жестът означаваше: Кой знае?

— Нали не мислиш, че действително ще направи нещо? — попита Кристин, все още усещайки как Лейни плаче в обятията й.

— Какво например?

— Да нарани Лейни или децата.

— Не. Разбира се, че не. Том знае само да заплашва и ругае.

— В Афганистан не е било само заплашване.

— Онова беше различно.

— Том обаче си е същият.

— Ще се оправи.

— Има пистолет.

— Не — каза Джеф. — Ние му го взехме. Забрави ли?

Кристин си представи пистолета на Том в чекмеджето на нощното й шкафче. Значи, все още е там, заключи тя.

— Той каза, че имал и други.

— Том казва много неща.

— Повечето от които ме плашат до смърт — призна тя.

— И точно заради това не ти казах къде отивам.

Тя се приближи до Джеф, обви врата му с ръце и вдигна устни към неговите.

— Толкова си мил.

Джеф леко я целуна, после се отдръпна.

— Трябва да вървя. Обещах на Лари да се опитам да отида следобед.

О, не, не си, помисли си Кристин, доловила лекия аромат на скъп парфюм по кожата му. Тя притвори изкусително очи и отново се протегна към него. Няма да се измъкнеш толкова лесно.

— Сигурен ли си, че нямаш няколко минутки?

— Ще ми се да имах.

— Тъкмо смених чаршафите. Хубави и чисти.

— Звучи твърде съблазнително, но не мога.

— Можем да го направим и прави — подразни го Кристин. — Да си спестим време. Направо тук, до стената.

— А ако Уил се върне и ни намери?

Кристин се усмихна.

— Предполагам, че бихме могли да го поканим да се присъедини.

Джеф се засмя и заотстъпва към коридора.

— Да отложим мача?

— Не зная — каза тя провлачено и почна да разкопчава копчетата на блузата си. — Може и да няма мач скоро.

— О, стига, бебчо. Не ми причинявай това. Наистина трябва да вървя. Нали не искаш да изгубя работата си?

Кристин се пльосна на оправеното легло.

— Добре. Разваляй играта. Върви на работа. Но да знаеш, че си ми длъжник.

— Така е, зная. — Джеф се върна до леглото и нежно я целуна по челото. — Ще се видим по-късно.

— Довиждане — подвикна след него тя. След секунди чу външната врата да се затваря.

Няколко минути седя в края на леглото, опитвайки се да проумее какво се бе случило току-що, да разбере какво точно означаваше всичко. Джеф я бе излъгал, което само по себе си бе необичайно. Беше излъгал също така брат си и шефа си и си призна едва, когато бе принуден да го направи. Признанието му обаче се състоеше от още лъжи, въпреки че при създалите се обстоятелства му правеше чест, задето се бе постарал да измисли нещо поне малко приемливо. Не всеки би се справил така, когато е притиснат.

Не беше в стила на Джеф и да отхвърля предложение за секс, независимо от обстоятелствата, колкото и да е рисковано за работата му. Нима не бе изгубил последната си работа точно, защото бе станал малко по-интимен с една клиентка?

Оставаше, следователно, само едно обяснение за лъжата му: той е бил с някоя друга.

Жена.

И не просто някоя, забърсана от фитнеса или в бара, която би използвал и захвърлил като мръсна салфетка. Не беше поредната победоносна резка в колана му, нито завоевание, с което да се хвали пред момчетата. Тази беше различна. Тя ползваше скъп парфюм и си струваше лъжата. Което означаваше, че връзката им бе повече от секс, че Джеф изпитваше нещо към тази жена и точно по тази причина не й бе казал истината.

Не беше трудно да се разбере защо не бе казал и на брат си, понеже така само се потвърждаваше онова, което Кристин вече знаеше.

Причината се казваше Сузи Бигълоу.