17.

Петимата чувстваха витаещото във въздуха усещане за очакване, познато и дългочакано. Такава беше атмосферата, когато направят пробив, когато разследването набере инерция, когато в най-добрия случай започваха да предвкусват края. Няколко дни всяка следа и всяка идея ги беше отвеждала до задънена улица, но секссрещата на Рагнар Грот в мотела им беше осигурила съвсем нови късове от ребуса, с които да работят. Късчета, които се вместваха много добре.

— И така, директорът на частна гимназия, изповядваща християнски ценности и нрави, е хомосексуалист. — Торкел огледа екипа си и в очите им видя и почувства свежата енергия, която изпълваше стаята. — Не е твърде пресилено да си помислим, че е бил готов да отиде доста далеч, за да скрие този факт.

— Да убиеш някого не е доста далеч, а адски далеч — обади се Урсула.

Стори му се, че тя изглежда уморена. Вярно, беше ангажирана с пожара и предполагаемото убийство на Вестин през целия ден, но той пак се запита дали и тя е спала лошо като него.

— Никой не е трябвало да умира. — Себастиан си взе круша от купата с плодове и шумно отхапа голямо парче.

— Не предполагаме ли, че човекът, който е убил Рогер Ериксон, е убил и Петер Вестин? — попита Урсула. — Сигурно никой не мисли, че и това е било нещастен случай?

— Не, но аз продължавам да твърдя, че убийството на Рогер не е било планирано. — Трудно му беше да говори, докато дъвче, затова изчака няколко секунди, преглътна и започна отново: — Продължавам да твърдя, че убийството на Рогер не е било планирано. Обаче имаме работа с човек, който е готов на всичко, за да се измъкне безнаказано.

— Убийството на Рогер може и да е станало случайно, но извършителят е готов да убива хладнокръвно, за да не разбере никой, че го е направил?

— Да.

— Как се справя със съвестта си? — зачуди се Били.

— Вероятно се смята за изключително важен. Не задължително по користни причини. Може би мисли, че ще пострадат един или повече хора, ако го заловят. Ще страдат заради него. Може би има работа, която мисли, че никой друг не може да върши, или задача, която трябва да изпълни на всяка цена.

— Директорът на гимназия „Палмльовска“ не се ли вписва в тази характеристика? — попита Ваня.

Себастиан повдигна рамене. Не можеше да постави диагноза на Рагнар Грот само от двете срещи, които бяха имали, но не беше и готов да го изключи. Всеотдайността му към училището вече беше довела до пропуск да съобщи на полицията за сериозен проблем. Готов ли беше да отиде по-далеч? Определено. Толкова далеч, колкото е необходимо? Щеше да се види. Себастиан остави тази вероятност отворена.

— Възможно е.

— А дали Рагнар Грот е знаел, че Рогер посещава Петер Вестин? — Урсула разбираемо се придържаше към следата с Вестин.

— Сигурно е знаел. — Били се озърна наоколо, търсейки подкрепа. — Вестин е имал договор с училището и затова трябва да им е казал кой се възползва от услугите му. Няма начин да не са му плащали.

— Ще разберем — намеси се Торкел, преди техният ентусиазъм да даде отговори на въпроси, които още не бяха задали. На този етап от разследването желанието да подредят всички късчета на ребуса беше много силно и беше важно да се потисне. Трябваше да анализират фактите, да преценят какво е възможно и вероятно и да отсеят онова, за което нямаха улики. — Себастиан и Ваня са съставили сценарий. Ние останалите ще слушаме и ще се съсредоточим да открием примери, в които фактите или доказателствата не се вместват. Разбирате ли?

Всички кимнаха. Торкел се обърна към Себастиан, който с жест показа, че Ваня може да започне. Тя погледна записките си и заговори:

— Ето как ние виждаме нещата. Рогер върви към мотела. Ядосан е и разстроен след срещата с Лео Лундин. С кръв по лицето и разбито самочувствие, той избърсва сълзите с ръкава на якето си. Приближава се към мотела, за да се срещне с човека, с когото се е уговорил да се види. Изведнъж спира. Някакво движение в една от стаите на мотела привлича вниманието му. Рогер вдига глава и вижда директора на училището. Рагнар Грот се обръща към вратата на стаята, от която току-що е излязъл, и една ръка го притегля вътре. На прага се появява мъж, когото Рогер не познава, навежда се и целува Рагнар по устата. Той, изглежда, протестира за момент, но когато се скрива в сенките, Рогер вижда, че Грот се отпуска и почти веднага отвръща на целувката. Когато целувката свършва и вратата се затваря, Рагнар бдително се оглежда наоколо. Ако е щял да се среща с някого в мотела, в този момент Рогер определено трябва да промени плановете си.

Ваня погледна Себастиан, който стана и започна да крачи из стаята, и продължи да разказва:

— Рогер се промъква към паркинга и когато Грот стига до колата си, стои там и го чака с презрителна усмивка на лицето. Той информира директора какво е видял. Грот отрича всичко, но Рогер държи на своето. Щом не се е случило нищо, тогава няма да има значение какво ще каже на хората, нали? Рогер вижда, че Грот трескаво се мъчи да измисли решение. Ситуацията му доставя огромно удоволствие. След срещата си с Лео той се чувства добре, сега силата е в него. Вижда, че Грот се облива в пот. Поне веднъж вижда някой друг да страда. Сега Рогер е силният. Той обяснява, че разбира се, може да си мълчи за любовните приключения на директора, но няма да е евтино. Иска пари. Много пари. Грот отказва. Рогер повдига рамене. В такъв случай след петнайсетина минути истината ще бъде написана във фейсбук. Грот осъзнава, че е на път да изгуби всичко. Рогер се обръща да тръгне. Паркингът е безлюден. Слабо осветен. Рогер преценява погрешно колко много ще изгуби Грот, като се обръща с гръб към него. Грот го удря и той пада на земята.

— Отдавна не е валяло. Трябва да отидем на паркинга на мотела да потърсим доказателства.

Урсула кимна и записа в тефтерчето си. Имаше само краткотрайни леки превалявания, откакто бяха открили трупа на Рогер, но да си представи, че ще има някакви веществени доказателства на относително оживен паркинг цяла седмица след извършването на престъплението, надхвърляше границите на оптимизма й. Тя обаче щеше да отиде да провери. Може би ако момчето или директорът бяха изпуснали нещо… Себастиан погледна Ваня, която, преди да продължи, отново наведе глава над записките си. Торкел мълчеше. Не само защото хипотезата звучеше правдоподобно, но и защото Себастиан оставяше Ваня да сподели светлината на прожекторите. Обикновено в орбитата му можеше да блести само един човек — той. Себастиан не делеше славата. Ваня сигурно беше направила нещо както трябва според него.

— С известно затруднение Грот напъхва Рогер в колата си. Не е искал да нарани момчето, но не може да го остави да си тръгне току-така. Не може да му позволи да разкаже на всички. Да съсипе всичко. Трябва да намерят решение, приемливо и за двамата. Да поговорят. Разумно, като зрели хора. Грот кара напосоки, потен и нервен, и се озовава в райони на града, които стават все по-безлюдни, с момчето, изпаднало в безсъзнание до него. Чуди се как да се измъкне от ситуацията и какво да каже на ученика, когато се свести. Опитва да се пребори с кошмара, когато Рогер идва на себе си. Грот дори няма време да се впусне в успокояваща, разумна реч. Рогер се нахвърля върху него и го удря отново и отново. Грот е принуден да набие спирачки. Колата излиза от пътя и спира. Опитите на Грот да успокои момчето са неуспешни. Рогер не само че ще разкаже на всички, че директорът се чука с мъже, но и ще съобщи на полицията за отвличане и малтретиране. Грот няма време да реагира, когато Рогер отваря вратата и се изтъркулва навън. Кипейки от гняв, Рогер тръгва по слабо осветената улица, опитвайки да се ориентира къде се намира. Къде са, по дяволите? Къде го е докарало извратеното копеле? Адреналинът приижда и пречи на Рогер да осъзнае колко е уплашен. Фаровете на колата хвърлят дълги ивици светлина пред него. Грот се измъква от колата и вика след него, но Рогер отговаря, като му показва среден пръст. Грот вече е отчаян. Вижда как целият му живот се сгромолясва. Момчето трябва да бъде спряно. Той не разсъждава. Действа инстинктивно. Хуква към багажника, отваря го и изважда оръжието си. Вдига го бързо и с отработено движение се прицелва в бягащото момче и натиска спусъка. Рогер пада на земята. Само след секунда Грот осъзнава какво е направил и стъписано се оглежда наоколо. Никой не идва. Няма никого. Никой не е видял и не е чул нищо. Има малка вероятност да му се размине безнаказано. Да оцелее. Той изтичва при момчето и докато на светлината на фаровете гледа как кръвта блика на талази от дупката от куршума в гърба му, разбира две неща. Момчето е мъртво. Куршумът е като пръстов отпечатък. Грот сграбчва Рогер и го завлича в храстите встрани от пътя. Взима нож от колата. Навежда се над мъртвото момче и оголва дупката от куршума. Действайки на автопилот, без да разсъждава, Грот изрязва сърцето и изважда куршума. Изражението му е изненадано, когато се втренчва в малкото, окървавено парче метал, причинило толкова много поражения. След това поглежда безжизненото тяло. Куршумът е изваден, но ще бъде най-добре някак да скрие факта, че момчето е било застреляно. Да направи така, че да изглежда нападение с нож. Инстинктът му за оцеляване вече е надделял напълно и Грот започва като обезумял да забива ножа в трупа. После пренася Рогер в колата, отива в Листашер и изхвърля тялото. Знаем останалото.

Себастиан и Ваня приключиха с разказа си, който беше образно описание на хода на събитията и подправен с предположения, но звучеше достоверно на Торкел. Той огледа присъстващите, свали очилата си и ги сгъна.

— Мисля, че е време да поговорим с Рагнар Грот.

* * *

— Не, не, не, изобщо не беше така.

Рагнар Грот поклати глава, наведе се напред на стола и размаха ръцете си с добре поддържан маникюр. Движението му разпръсна леко ухание на „Дюш Бос“ по посока на Ваня, която седеше от отсрещната страна на бюрото. Джонатан използваше същия одеколон, въпреки че това сигурно беше единственото общо между двамата мъже. Ваня току-що беше разказала първата част на теорията им за нощта на убийството, която предполагаше, че Грот е срещнал Рогер пред мотела и това е довело до спречкване. Директорът категорично отрече.

— А как беше?

— Не се е случвало такова нещо. Не съм виждал Рогер в петък вечерта, вече ви казах.

Да, Грот го каза преди един час, когато го взеха от училището. Изглеждаше уморен и ядосан, когато Ваня и Били влязоха в кабинета му. Умората обаче се изпари, когато му обясниха защо са дошли, и се замени с озадаченост и обида. Не говореха сериозно, че той е бил замесен по някакъв начин в трагичното събитие, нали? Грот обаче осъзна, че са сериозни, когато го помолиха да отиде с тях в участъка за разпит. Той поиска да знае дали е арестуван, задържан, или какъвто и да беше правилният термин, но Ваня го увери, че искат само да му зададат няколко въпроса. Директорът попита дали не може да разговарят в кабинета му, както вече бяха правили два пъти, но Ваня настоя, че разпитът трябва да се проведе в участъка.

Беше му отнело известно време, докато организира формалностите на нещо толкова елементарно като да напусне кабинета си и училището. Грот гореше от желание да се погрижи да не изглежда така, че го арестуват. Ваня го успокои, че няма да има белезници, нито униформени полицаи, и че той ще пътува на предната седалка на кола без опознавателни знаци. Тя дори му осигури легенда, когато един от колегите му го попита къде отива. Присъствието на Грот в участъка се изисквало, за да види дали ще може да идентифицира няколко младежи на видеозапис от камера за наблюдение. Директорът й благодари за помощта, докато вървяха под гигантската фигура на Иисус пред училището.

В едната от трите стаи за разпити Грот отказа кафе, вода, бонбони за смучене и адвокат. След това се запозна с Торкел и тримата седнаха — Ваня и Торкел от едната страна на масата и Грот от другата. Той избърса прашната повърхност с носната си кърпа, преди да позволи ръцете му да докоснат плота.

— Какво е това? — попита директорът, когато Ваня взе от масата малка пластмасова слушалка.

— Това ли? — Тя го показа на Грот, който кимна. — Слушалка.

— И кого ще слушате?

Ваня предпочете да не отговори и пъхна слушалката в ухото си. Грот се обърна и се втренчи в голямото огледало на едната стена.

— Бергман зад него ли е? — Той не можа да прикрие тона си на неподправено отвращение. Ваня отново предпочете да не отговаря. Грот обаче беше прав. Себастиан седеше в съседната стая и слушаше разпита, за да може да съобщава на Ваня кратки коментари, ако се наложи. Бяха се разбрали да не присъства в стаята за разпити. Щеше да бъде достатъчно трудно да накарат човек с толкова силно самообладание като Рагнар Грот да се пречупи и без Себастиан да го дразни.

Ваня беше сложила касетофона на масата, изброи присъстващите, съобщи датата и часа, обясни как са проследили Рогер чрез камерите за наблюдение и изложи теорията, че Грот е срещнал момчето пред мотела. Отначало директорът само слушаше с безизразно лице. Първият път, когато показа някаква реакция, беше при споменаването на мотела. След това мълчаливо поклати глава, скръсти ръце на гърдите си и се облегна назад на стола. Езикът на тялото му показа, че се дистанцира.

От Ваня.

От всичко, което тя казва.

От цялата ситуация.

Едва когато Ваня приключи, той се наведе напред и разпери ръце.

— Не, не, не, изобщо не беше така.

— А как беше?

— Не се е случвало такова нещо. Не съм виждал Рогер в петък вечерта, вече ви казах.

— Но сте били в мотела по това време?

Себастиан кимна в съседната стая. Можеха да свържат Грот с часа и мястото и беше очевидно, че това го притеснява.

Много.

Толкова много, че той дори не отговори на въпроса на Ваня. Тя обаче не се отказа.

— Въпросът е реторичен. Знаем, че сте били в мотела в девет и половина в петък вечерта.

— Но не съм виждал Рогер.

— Попитай го за Франк — каза в микрофона Себастиан и видя, че лицето на Ваня се оживи. Тя погледна към огледалото. Себастиан кимна насърчително, сякаш Ваня можеше да го види. Тя се наведе към Рагнар.

— Разкажете ми за Франк Клевен.

Директорът не отговори веднага. Подръпна маншетите на ризата си така, че да се подават точно един сантиметър под ръкавите на сакото му, а после се облегна назад и спокойно погледна Ваня и Торкел.

— Той е мой стар приятел от клуба по стрелба. Срещаме се от време на време.

— И какво правите, когато се срещнете? — попита Торкел и Грот насочи вниманието си към него.

— Бъбрим за миналите времена. Спечелихме бронзови медали на две национални първенства, както вероятно знаете. Обикновено изпиваме по чаша вино. Понякога играем карти.

— Защо не се срещате в дома ви?

— Обикновено се виждаме, когато Франк минава през Вестерос, на път за дома си. Мотелът е по-удобно място.

— Знаем, че вие и Франк Клевен се срещате в мотела, за да правите секс.

Грот се обърна към Ваня и за секунда имаше такъв вид, сякаш му се догади при самата мисъл за това. Той се наведе напред и се втренчи в нея.

— И откъде го знаете, ако мога да попитам?

— Франк Клевен ни каза.

— Тогава той лъже.

— Клевен е женен, с три деца. Защо ще лъже, че пътува до Вестерос, за да прави секс с мъж?

— Не знам. Питайте него.

— Но нали сте добри приятели?

— Така мислех, но това, което чувам, ме кара да се съмнявам.

— Можем да ви свържем с мотела.

— Бях там. Срещнах се с Франк. Не отричам. Но категорично отричам, че сме се отдали на сексуални действия и че съм видял Рогер в онази вечер.

Ваня и Торкел се спогледаха. Рагнар Грот си го биваше. Признаваше онова, което можеше да бъде доказано, и отричаше всичко друго. Дали не го бяха прибрали твърде рано? Всъщност разполагаха само със серия косвени доказателства. Тайни сексуални срещи, членство в клуб по стрелба, обществено положение, което си струва да бъде защитавано. Нуждаеха ли се от повече?

Себастиан си мислеше същото в съседната стая. Знаеха, че Грот е човек със сериозен психически проблем, който се изразява в педантично и компулсивно поведение. Не беше пресилено да си представят, че през годините той е развил силна, почти непробиваема защита, за да се предпазва от действия, които смята за нежелателни. Себастиан имаше чувството, че Рагнар Грот непрекъснато преценява предимствата и недостатъците и щом веднъж вземе решение, оформя реалността според това решение. И то се превръща в истина. Грот вероятно дори не мислеше, че лъже, когато твърдеше, че той и Франк Клевен не са правили секс в мотелската стая. Вярваше си. Може би щеше да им трябва снимков материал, за да го накарат да признае. Снимков материал, с какъвто не разполагаха.

— Петер Вестин? — Ваня опита друга тактика.

— Какво за него?

— Познавате го.

— Училището има договор с кабинета му, да. Това пък какво общо има?

— Знаете ли къде живее Вестин?

— Не, нямаме друг контакт освен в професионално отношение. — На Грот изведнъж му хрумна нещо и пак се наведе напред. — Да не би да намеквате, че имам сексуални отношения и с него?

— Имате ли?

— Не.

— Къде бяхте в четири часа тази сутрин?

— Вкъщи, спях. Това е мой досаден малък навик. Опитвам се да подремна по това време. Защо питате?

Ирония. Себастиан въздъхна. Грот беше възвърнал самоувереността си. Беше осъзнал, че те нямат достатъчно улики срещу него. Нямаше да стигнат доникъде. Торкел се помъчи да спаси онова, което все още можеше да бъде спасено.

— Трябва да видим оръжията ви.

— Защо, за бога?

Искрена изненада. Ваня изруга наум. Бяха успели да запазят това в тайна от медиите. Никой освен убиеца не знаеше, че Рогер е бил застрелян. Много щеше да помогне, ако Грот решеше, че искането им е абсолютно неприемливо или, още по-добре, ако откажеше да им позволи да видят оръжията му.

— А защо не?

— Не разбирам основанията ви. Момчето не е било застреляно, нали? — Рагнар погледна Ваня и после Торкел, но нито единият от двамата не беше склонен да потвърди или да отрече.

— Отказвате ли да ни позволите да прегледаме оръжията ви?

— Съвсем не. Моля, заповядайте. Разглеждайте ги колкото искате.

— Освен това искаме да огледаме и апартамента ви.

— Живея в самостоятелна къща.

— В такъв случай искаме да огледаме самостоятелната ви къща.

— Не ви ли трябва съдебна заповед?

— Ако нямаме разрешение от собственика, тогава ще говорим с прокурора. — Ваня разбра, че не могат да очакват директорът да им съдейства още дълго, и реши да премине към заплаха, подплатена със загриженост. — Има известни административни процедури във връзка с издействането на съдебна заповед и разбира се, колкото повече хора видят заявлението, толкова по-голям е рискът от изтичане на информация.

Грот я погледна и тя осъзна, че той е прозрял фалшивата й загриженост и напълно разбира заплахата.

— Разбира се. Търсете където искате. Колкото по-скоро проумеете, че не съм наранил Рогер, толкова по-добре.

Ваня имаше чувството, че Грот им съдейства за последен път.

— Имате ли мобилен телефон?

— Да. Искате ли да го видите?

— Ако обичате.

— В най-горното чекмедже на бюрото в кабинета ми е. Сега ли ще ходите в къщата ми?

— Скоро.

Грот стана. Ваня и Торкел се вцепениха, но той бръкна в джоба на панталона си и извади малка връзка ключове. Три ключа. Грот ги сложи на масата и ги бутна към Ваня.

— Ключът за шкафа с оръжията е окачен вдясно в бюфета с препаратите за почистване. Настоявам за вашата дискретност. Никакви униформи и проблясващи сини лампи. Аз съм уважаван човек в квартала.

— Ще направим всичко възможно.

— Надявам се. — Грот отново седна, облегна се назад колкото можа по-удобно, и пак скръсти ръце на гърдите си.

Ваня и Торкел си размениха бързи погледи. Тя погледна за миг и към огледалото. Себастиан доближи микрофона до устата си.

— Мисля, че няма да стигнем по-далеч.

Ваня кимна, продиктува часа и изключи касетофона. Погледна Торкел в очите и разбра, че мислят едно и също.

Бяха привикали Рагнар Грот твърде рано.

Загрузка...