Човекът, който не беше убиец

22.

Огледът на апартамента на Лена Ериксон затвърди теорията, върху която работеха Торкел и Ваня. Неизвестно защо, Грот беше отишъл в дома на Лена. Бяха се скарали. Дълбоката рана на тила на Лена предполагаше, че е била блъсната или е паднала и се е ударила в острия ръб на кухненската маса толкова силно, че бе умряла от нараняването си. Не откриха нищо, което да предполага друго, освен че след това Рагнар Грот е отнел живота си. Ваня дори намери кратко прощално писмо на бюрото на Рогер, написано на откъснат лист.

Простете ми, пишеше там със синьо мастило.

След първоначалния оглед на апартамента от Урсула и след като тя тръгна със Себастиан за гимназия „Палмльовска“, Торкел организира следващия етап на процедурата. Трудното беше да предотвратят твърде много влизане и излизане от апартамента, за да избегнат компрометиране на уликите. Торкел имаше чувството, че цялата полиция на Вестерос идва там по една или друга причина, и скоро постави пред стълбището едър и як полицай, който да пуска само онези, които наистина имат работа.

Съсредоточиха се предимно върху труповете. Снимаха ги от всеки възможен ъгъл, за да ги изпратят за аутопсия колкото е възможно по-скоро. Ваня откри мобилния телефон на Лена в чантата й в коридора. Телефонът даде още улики за хода на събитията, довели до трагедията.

Два часа след като беше излязла от полицейския участък, където й бяха показали снимки на тъмносиньо „Волво S60“, Лена се бе обадила по телефона. Обаждането беше продължило двайсет и пет секунди. До човека, който се беше обесил в стаята на сина й и който имаше достъп до тъмносиньо „Волво S60“. Всичко предполагаше, че Лена е познала колата, но по някаква причина беше предпочела да не казва на полицията.

Въпросът беше защо. Защо се беше обадила на Грот?

Първата мисъл на Ваня беше, че сигурно има връзка между Лена и Грот; за която те не знаят. Когато минута по-късно се обади Урсула и каза, че със Себастиан са открили тайна стая в гимназия „Палмльовска“, която се е оказала истинска съкровищница на косвени доказателства срещу Грот, Ваня осъзна, че е била права.

Особено уличаващ беше предплатеният телефон, прибран в кутията си в шкафа. Списъкът с контактите съдържаше само три номера.

Единият на Франк Клевен, другият на Рогер Ериксон и третият на Лена Ериксон. От този телефон бяха изпратени умоляващите съобщения до Рогер непосредствено преди смъртта му. Ваня включи мобилния си телефон на високоговорител, за да чува и Торкел. Себастиан и Урсула бяха открили и счетоводните книги на училището, и цял куп порнография за хомосексуалисти. Четиримата се уговориха да се срещнат в участъка след един час.

Били малко закъсня и другите току-що бяха започнали, когато той влезе. В стаята за конференции беше по-топло, сякаш последните няколко часа бяха повишили не само температурата на разследването, но и на въздуха около тях. Урсула кимна на Били.

— Както казах, гимназия „Палмльовска“ наистина е била бебчето на Рагнар Грот. Той дори е водел сам счетоводството. Вижте това. — Тя извади няколко листа и ги раздаде на останалите. — Търсехме връзка между Грот и Лена Ериксон. За последните три месеца в счетоводните книги има три вписвания, които се открояват. Първото е за две хиляди крони, а после пет хиляди крони два пъти следващия месец. — Урсула млъкна. Всички в стаята подозираха, че разбират накъде води това, но никой не каза нищо, затова тя продължи: — Обадих се в банката. Лена Ериксон е вложила почти същите суми един-два дни по-късно.

Урсула безспорно беше намерила връзката между Лена Ериксон и Рагнар Грот.

— Изнудване? — попита Торкел.

— Защо иначе ще й даде дванайсет хиляди крони?

— Особено като се има предвид фактът, че Грот е изпратил съобщение на Рогер по същото време, с което го моли това да престане, каквото и да означава „това“ — предположи Ваня и посочи телефона в новата му кутия.

— Въпросът е какво е трябвало да престане — каза Били, който почувства, че трябва да се включи в играта на отгатване. — Тук има две вероятности.

— Знаем, че Грот е харесвал мъже — каза Ваня и кимна към порнографските филми на масата. — Може би Лена е открила това.

— Ти би ли платила дванайсет хиляди крони, за да попречиш на хората да разберат, че гледаш хомосексуална порнография на компютъра си? — обади се Себастиан. Гласът му прозвуча недоверчиво, и то основателно. — Искам да кажа, че Грот е можел просто да изхвърли дисковете. Лена е трябвало да намери нещо по-уличаващо, за да проработи сценарият й за изнудване.

— Например какво? — зачуди се Ваня.

— Мисля си за онова, което ти каза Лиза. Че Рогер имал тайни… — Себастиан спря дотук.

Ваня веднага разбра за какво намеква той, изправи рамене и заговори развълнувано.

— И че се е срещал с някого. Може би с Рагнар Грот?

Другите погледнаха Ваня и Себастиан. В думите им имаше логика. Всички съзнаваха, че тайната в тази трагедия трябва да е нещо сериозно, ако не и напълно пагубно за Рагнар Грот. Забранена сексуална връзка с шестнайсетгодишен ученик определено попадаше в тази категория.

— В такъв случай, Лена сигурно е разбрала. И вместо да съобщи в полицията, е решила да използва за собствени цели онова, което знае.

— Знаем, че тя се е нуждаела от пари. Дори продаде историята си на вестника, който плати най-много, нали? — Ваня повдигна вежди и погледна Торкел, който отиде до бялата дъска. Той отново беше във форма. Раздразнението му беше изчезнало. Както и собствената му драма.

— Добре, нека да обсъдим тази теория. — Торкел започна да драска почти неразбираеми бележки по дъската, докато говореше. Почеркът му винаги ставаше толкова по-грозен, колкото повече се въодушевяваше. — Един месец преди да бъде убит Рогер Ериксон, Рагнар Грот започва да плаща на Лена. Предполагаме, че е за да не й позволи да разкрие нещо. Нали така? Може би синът й е имал интимни отношения с него. Какво предполага, че случаят е такъв? Да поразсъждаваме малко. — Той погледна насърчително екипа си, нетърпелив да чуе какво мислят.

Ваня заговори първа.

— Знаем, че Грот е бил хомосексуалист и че е изпращал съобщения на Рогер, настоявайки нещо да спре. Това предполага, че са правели нещо заедно. Лиза ни каза, че мисли, че Рогер тайно се среща с някого.

— Добре, чакай малко. — Торкел не смогваше със записките.

Ваня спря да говори. Когато видя на дъската нещо, което приличаше на „тайни“ и „срещи“, тя продължи:

— Знаем, че Грот е бил в мотела в петък вечерта и че Рогер е бил наблизо. Знаем, че Грот е имал навика да използва мотела за сексуални срещи. Също така знаем, че колата на гимназията е посрещнала Рогер онази вечер и че по всяка вероятност той се е качил в нея. Много неща показват, че колата го е закарала на футболното игрище.

— Мога да ви кажа някои неща за волвото, ако искате — обади се Били. — Открихме няколко интересни неща.

Торкел кимна.

— Добре, казвай.

— За съжаление в колата нямаше видими следи от кръв, но открих пръстови отпечатъци, принадлежащи на Рогер, Рагнар Грот и на още двама души. Отпечатъците на Рогер бяха върху дясната врата и жабката. Намерих и голяма ролка строителен найлон в багажника, който може да е бил използван за увиване на трупа. Урсула ще трябва да огледа колата след съвещанието и да провери дали ще открие следи от кръв или ДНК. И гумите са „Пирели Р7“ — Били стана и извади често прелиствана тетрадка с твърди червени корици. — Открих и дневник на пътуванията с колата. Интересното е, че е вписано пътуване в четвъртък, преди Рогер да изчезне, и после следващото е в понеделника след уикенда. Но между двете има несъответствие от осемнайсет километра.

— Значи някой е използвал колата по някое време между петък и понеделник сутринта и е изминал осемнайсет километра? — попита Торкел, докато трескаво драскаше по бялата дъска.

— Според дневника. Възможно е да се изчисли точната дължина на пътуването, но осемнайсетте километра не са записани в дневника.

Себастиан погледна картата на стената до Торкел.

— Между гимназията, мотела, футболното игрище, Листашер и обратно до гимназията трябва да са повече от осемнайсет километра, нали?

Били кимна.

— Да, но както казах, това е дневник на пътуванията с колата и затова не е трудно да се манипулират цифрите. Обаче колата определено е била използвана. — Били седна.

Торкел кимна.

— Добре, Урсула ще огледа колата, след като приключим тук. Има още нещо, което не трябва да забравяме — Петер Вестни, училищния психолог.

Торкел написа името на дъската.

— Знаем, че Рогер е ходил при него няколко пъти през годината. Възможно е Вестни да е разбрал за евентуалната му връзка с Грот. Може дори да е говорил с Грот. Това би обяснило защо тетрадката му липсва. Все пак хората споделят разни неща с психолозите, нали?

— Предполагам, че Себастиан знае — ухили се Ваня.

Всички освен него се усмихнаха. Той се втренчи в нея.

— Ами чела си книгата ми, сигурно и ти знаеш.

Торкел ги погледна и поклати глава.

— Може ли да се придържаме към въпроса, който обсъждаме, моля? Логично е да предположим, че ако между Рогер и Грот е имало тайна сексуална връзка, Рогер може би е казал на Вестин.

— Не, не е така — възрази Себастиан. — Съжалявам. Рогер е искал да се впише сред другите в гимназията. Да бъде един от тях. За да го направи, са му трябвали пари. Може да е продавал сексуални услуги на Грот, но никога не би казал на Вестин. Това би означавало да убие гъската, която снася златните яйца.

— Може би е бил под някаква форма на принуда? — предположи Урсула.

— Не мисля. Рогер е излязъл от дома на Лиза, за да се срещне с някого.

— Както и да погледнем нещата, трудно ми е да повярвам, че Вестин не е умрял заради нещо, което е знаел за Рогер — продължи Урсула. — Няма за какво друго. Особено щом тетрадката му е единствената вещ, която е изчезнала.

На вратата се почука и в стаята влезе Хансер. Беше облечена в елегантен тъмнолилав костюм, който изглеждаше нов. Торкел не можа да не си помисли, че тя сигурно е купила костюма за деня, когато ще бъде оповестено, че случаят е решен, за да изглежда добре на снимките. Хансер очевидно се подготвяше за следващата пресконференция. Това означаваше, че следващия път щеше да бъде още по-трудно да бъде спряна.

— Няма да ви безпокоя — каза тя. — Само се питах дали може да постоя при вас?

Торкел кимна и посочи свободен стол в края на масата. Хансер седна внимателно, за да не измачка дрехите си.

— Обсъждаме вероятните сценарии — обясни Торкел и посочи неразбираемите си драсканици на бялата дъска. — Сега знаем, че Рагнар Грот тайно е плащал пари на Лена Ериксон. Вероятно е било изнудване. Може би защото Рогер — доброволно или по принуда — е бил негов любовник. — Той видя, че Хансер придоби по-съсредоточено изражение и се наведе напред. — Училищната кола е със съответните гуми, имаме отпечатъци, принадлежащи на Рогер и директора, и знаем, че колата е била на улицата до мотела във въпросната вечер. Още не сме открили следи от кръв, но пак ще я огледаме. Все още смятаме, че убийството не е планирано и че Рогер и Грот са отишли с колата на футболното игрище. Докато са били там, нещо се е объркало. Грот е застрелял Рогер, а после е осъзнал, че трябва да извади куршума. Когато сутринта попитахме Лена Ериксон дали познава колата, тя ни излъга. Но се е досетила, че Рагнар Грот е убил сина й. Решила е да го притисне, но Грот е започнал да се разправя с нея и нещата са излезли от контрол.

Торкел спря пред Хансер.

— Звучи логично.

— Но е поредица от косвени улики. Трябва да намерим веществени доказателства, за да ги подкрепим.

Ваня и Били кимнаха. Винаги имаше едно особено чувство в моментите, когато вероятността ставаше реална. Сега им трябваше само начин да превърнат вероятното в доказуемо.

Изведнъж Себастиан започна да ръкопляска в солови аплодисменти, които дразнещо отекнаха в стаята.

— Браво. Може би искате да премълча факта, че има няколко дребни въпроса, които не се вместват във вашата фантастична теория. Не искам да развалям атмосферата.

Ваня му хвърли гневен поглед и се облегна назад на стола с презрително изражение.

Себастиан й се усмихна пресилено и посочи купчината дивидита на масата.

— Мъже. Истински мъже. Възрастни мъже. Рагнар не е харесвал момчета. Харесвал е мускули и големи пениси. Вижте Франк Клевен. Зрял и мъжествен. Не някакво голобрадо шестнайсетгодишно хлапе. Правите грешка, като мислите, че хомосексуалистите нямат предпочитания и че стига да има пенис, са щастливи.

— Въпреки че има мъже, които не отказват секс, независимо от предпочитанията си. Искам да кажа, че ти знаеш това по-добре от повечето, нали? — подхвърли Урсула.

— За мен не е важен сексът, а завоеванието. Това е съвсем друго нещо.

— Може ли да се придържаме към темата? — намеси се Торкел. — Така е по-лесно. Ти, разбира се, си прав, Себастиан. Не знаем дали Грот и Рогер са имали сексуална връзка.

— Безпокои ме и още нещо — продължи Себастиан. — Самоубийството на Рагнар.

— Какво имаш предвид?

— Вижте убиеца. Той може и да не е планирал да убие Рогер, но след като това се е случило, е бил готов да стигне до всякакви крайности, за да го скрие. Той дори изрязва сърцето, за да извади куршума. — Себастиан стана и започна да крачи из стаята. — Когато се чувства заплашен от Петер Вестин, той незабавно го елиминира. Подхвърля веществено доказателство в гаража на Лео Лундин и влиза с взлом в кабинета на Вестин. Когато е притиснат в ъгъла, той винаги действа изключително целеустремено. Само и само да не бъде заловен. Той е хладнокръвен. Пресметлив. Не изпадна в стрес. Със сигурност не би се обесил в стая на момче и абсолютно никога не би поискал прошка, защото не изпитва угризения.

Себастиан млъкна и в стаята настъпи тишина. Противоречиви чувства. Авторитетът и доводите на Себастиан срещу желанието да стигнат до решението. Ваня заговори първа:

— Добре, Зигмунд Фройд, само един малък въпрос. Да речем, че си прав. Не е бил Грот, а съвсем друг убиец. Грот случайно е бил в хотела и колата му случайно е била паркирана на улицата, докато е минавал Рогер. Той я е карал. Рогер е бил в юздата. Отишли са на футболното игрище. Но някой друг го е убил. Това ли е теорията ти? — Тя се облегна назад. Изражението й беше строго, но тържествуващо. Себастиан спря и се втренчи в нея.

— Не, това не е теорията ми. Само казвам, че някои неща не се вместват. Пропускаме нещо.

Телефонът на Торкел иззвъня. Той се извини и отговори на обаждането. Себастиан се върна до стола си и седна. Торкел се заслуша за момент и после твърдо каза:

— Донесете я. Веднага. — Той затвори и се обърна към Хансер. — Твоите криминалисти току-що са намерили нещо ново в дома на Грот. Открили са тетрадката на Петер Вестин в печката за дърва.

Хансер се усмихна. Сега определено бяха уличили Грот.

Ваня не се стърпя и се обърна към Себастиан.

— Как се вмества това в психологическия ти профил, Себастиан?

Той знаеше отговора, но не си направи труда да го обясни.

Те вече бяха взели решение.

Себастиан излезе от стаята.

Останалите вътре искаха да приключат със случая. Той ги разбираше. Разследването беше сложно, бе взело всичко от тях и те бяха уморени. На повърхността решението беше идеално. Себастиан обаче не обичаше повърхностните неща. Той винаги се стремеше да намери скритата под повърхността връзка. Ясните отговори. Когато всичко, което знае, се вмества точно. Когато действията, последиците, движещата сила и мотивът говорят едно и също. Разказват една и съща история.

Това никога не се случваше на повърхността.

Но какво му пукаше? Косвените доказателства бяха неопровержими и на лично ниво Себастиан трябваше да бъде повече от доволен. Всъщност би трябвало да е във възторг. Храмът на знанията, който баща му беше изградил, щеше да бъде опетнен, очернен, смъкнат от рая и стъпкан от реалността.

Слънцето грееше през огромните прозорци в късния следобед и той пристъпи към средата на офиса, пълен със заети полицаи, а сетне погледна към по-малката стая, където бяха Торкел и другите. Те събираха нещата си. Тетрадката на Вестин в печката на Рагнар Грот. Повечето страници бяха изгорели, затова липсваха евентуални доказателства, но самият факт, че беше намерена в дома на Грот, беше повече от убедителен за Хансер.

За Себастиан това беше откритие, което още повече замъгляваше картината. Доколкото познаваше Рагнар Грот, директорът никога не би проявил такава небрежност. В никакъв случай. Той не допускаше дори поставена леко накриво писалка или лист. Нещата не пасваха. Себастиан беше погледнал Урсула, когато чу, че е била открита тетрадката. И тя сигурно си мислеше същото като него. Той я познаваше много добре. Въпреки че вечно спореха за детайлите, и двамата търсеха едно и също — дълбочина. Ясното уравнение. Себастиан всъщност беше видял в очите й същото съмнение, което и той изпитваше, но този път Урсула не беше такава като преди. Тя очевидно си беше взела почивка и бе отишла на вечеря с Микаел, докато с Били претърсваха къщата. Урсула не беше проверила тази част от жилището и бе предположила, че Били го е направил. Били не беше разбрал и бе помислил, че тя вече е погледнала там.

Урсула обикновено не пропускаше нещо толкова елементарно. Всички в стаята видяха, че тя се почувства неудобно, и тогава Себастиан взе решение. Всичко това му писна. Щом те бяха доволни, той нямаше нищо против. Щяха да овалят в кал името на Рагнар Грот, а истинският убиец щеше да се измъкне.

Себастиан можеше да преживее и двете.

Ето защо, той стана и излезе от стаята.

И сега ги гледаше за последен път. Облече палтото си и тръгна. Излизаше от участъка, когато чу, че някой го вика, и се обърна. Били се озърна наоколо, приближи се до него и тихо заговори:

— Вчера ми остана малко свободно време.

— Хубаво.

— Не знам за какво ти е, но открих адреса на онази Ана Ериксон.

Себастиан погледна Били. Вече не знаеше какво чувства. Изведнъж тя беше близо. Изневиделица. Трийсет години по-късно. Жена, която той не познаваше. Но беше ли готов? Искаше ли го?

— Тя няма нищо общо с разследването, нали? — Били го погледна изпитателно.

Себастиан нямаше сили да излъже.

— Не.

— В такъв случай знаеш, че не мога да ти дам адреса.

Себастиан кимна.

Били неочаквано се наведе към него и прошепна:

— „Стуршерсгатан“ 12 в Стокхолм. — Той се усмихна и го потупа по рамото. — Беше ми приятно да работя с теб.

Себастиан кимна. Но трябваше да остане верен на себе си. Особено сега, когато беше получил онова, за което бе дошъл.

— Иска ми се и аз да можех да кажа същото.

Той тръгна. И реши, че няма да се върне.

Никога.

Човекът, който не беше убиец, не можеше да си намери място. Информацията беше навсякъде. В интернет, по телевизията, по радиото. Полицията, изглежда, беше направила масивен пробив. Връхната точка беше кратък репортаж по телевизионните новини от последната пресконференция. Главната полицайка седеше там, облечена със стилен костюм, до инспектора от „Риксморд“. Беше отпусната и сияеща и усмивката й беше толкова ослепителна, че сигурно си беше избелила зъбите и искаше да ги покаже. Инспекторът от „Риксморд“ изглеждаше същият — официален и сериозен, както обикновено. Жената, чието име очевидно беше Керстин Хансер според надписа, който се появи на екрана, каза, че сега полицията има заподозрян за убийствата. Щели да съобщят повече подробности, когато завършел анализът на веществените доказателства, но били толкова сигурни в аргументите си, че решили да съобщят информацията още сега. Пробивът дошъл с двата трагични смъртни случая сутринта и заподозреният бил мъж на петдесет и няколко години, жител на Вестерос, който отнел живота си. Не казаха кой е. Но и без това всички в града знаеха.

Особено човекът, който не беше убиец.

Рагнар Грот, директорът на гимназия „Палмльовска“

И той беше научил слуха предишния ден в уебсайт на име „Ретроспекция“, който беше пълен с отвратителни клюки и спекулации за всичко и всеки. Имаше обаче и изненадващо голямо количество точна информация. Под рубрика, озаглавена „Ритуални убийства във Вестерос“, той намери анонимен постинг, в който се твърдеше, че полицията е прибрала за разпит директора на гимназия „Палмльовска“. Човекът, който не беше убиец, веднага се обади в училището и помоли да говори с директора, но му казаха, че той е излязъл по работа до края на деня. Човекът, който не беше убиец, се извини в работата си и забърза към колата си. Беше намерил адреса на Рагнар Грот от „Справки“ и бързо отиде там. Спря колата на разстояние и небрежно мина покрай двуетажната къща колкото можеше по-дискретно, но колата отпред му каза всичко, което искаше да знае. Вярно, беше без опознавателни знаци, но той я позна.

Преди няколко дни същата кола беше спряла пред дома на Лео Лундин.

Човекът, който не беше убиец, изведнъж почувства, че го обливат горещи вълни. Сякаш току-що беше разбрал, че е спечелил джакпота от тотото и никой друг не знае за това. Печалбата беше негова и той можеше да направи каквото си иска с нея. Докато стоеше там, вратата се отвори и от къщата излезе някаква жена. Той тръгна, така че тя да не го забележи, но жената беше погълната в мислите си и изглеждаше ядосана, защото трясна вратата на колата. Той продължи да върви, но след като автомобилът й мина покрай него, се обърна и се върни при колата си.

Имаше десет минути да отиде да вземе тетрадката.

Десет минути да се върне тук.

В къщата беше останал само един полицай.

Можеше да успее.

Щеше да успее.