Цитадела (1 част)

CIII

Моите надзиратели по-добре познават хората, отколкото моите геометри. Накарай ги да действат и ще отсъдиш. Същото се отнася и за управлението на империята. Аз мога да се поколебая между генералите и надзирателите. Но не и между надзирателите и геометрите.

Защото не става дума, да се познават мерките, нито да се смесва изкуството на мерките с мъдростта, „познанието на истината“, както казват те. Да. На една истина, която позволява мерките. И несъмнено ти можеш да си служиш с този безрезултатен език, за да управляваш. И старателно ще вземаш абстрактни и сложни мерки, които просто би могъл да вземеш, когато знаеш да танцуваш или да надзираваш тъмниците. Защото затворниците са деца. И с хората е така.