Цитадела (1 част)

LXI

Тези хора са рожби на морала, създаден от търговците, които се стремят да пласират стоките си. Ти вярваш, че радостта ти идва от получаването и купуването — та как би си спомнил за обратното, когато са положени толкова усилия да бъдеш обвързан с предмета?

Несъмнено предметът е ценен, когато ти му отдаваш себе си, когато си се опитал да замениш труда си за сиянието на камъка. Понеже сиянието може да бъде религия. Познавах онази куртизанка, която заменяше за непомръкващи перли тленната си плът. Немислимо е да презирам подобен култ. Ала предметът е нищожен, ако го подчиниш на себе си, за да те превъзнася. Тъй като в действителност нищо в теб не заслужава превъзнасяне.

Все пак аз подарявам играчка на детето и то побягва със съкровището си от страх да не си го взема обратно. Но тук става дума за един идол, за който още при първите тръни то ще се израни до кръв.