Цитадела (1 част)

XCV

Диамантът е плод на потта на един народ, ала след като този народ е пролял толкова пот, добитият диамант не може нито да се яде, нито да се подели и е съвършено безполезен за всеки един от работниците. Трябва ли да се откажа от добива на диаманта, който е събудената звезда на земята? Ако отстраня от квартала на ваятелите онези, които извайват златни съдове, също толкова неделими, понеже всеки от тях струва един живот, и докато ваятелят се труди над него, се налага да го изхранвам с пшеница, отгледана другаде — а изпратя ли го на свой ред да обработва земята, вече няма да има златен съд, а по-голям товар пшеница за разпределяне — нима ще твърдиш, че е по-добре за благородството на човека да не добива диаманти и да не извайва повече златни изделия? Къде виждаш, че човекът ще бъде обогатен от това? Какво значение има за мен съдбата на диаманта? За да задоволя завистта на тълпата, ще приема в краен случай да изгоря веднъж годишно целия добив, защото така хората ще спечелят един празничен ден, или ще изнамеря царица, която ще обсипя с техния блясък и така те ще имат обсипана с диаманти царица. И така в замяна блясъкът на царицата или топлината на празника ще се разпростре над тях. Ала къде виждаш, че хората ще станат по-богати, ако диамантите бъдат затворени в музей, където също няма да служат на никого в момента, освен на няколко глупави безделници, и ще облагородят само някакъв груб и натежал пазач?

Защото ще ти се наложи да признаеш, че има стойност единствено онова, което е струвало време на хората, както е с храма. И че моята империя черпи славата си, от която всеки ще получи своята частица, от диаманта, който ги заставям да добиват, и от царицата, която украсявам с него.

Познавам само една свобода, която е упражняване на душата. А не другата, смехотворната, тъй като ето че си принуден все пак да потърсиш вратата, за да минеш през стените, и не си свободен да си млад или да използваш слънцето нощем. Ако те задължа да избереш по-скоро тази врата, отколкото другата, ти ще се оплачеш от моя гнет, като изобщо не си забелязал, че се подчиняваш на същата принуда, когато има само една врата. И ако ти откажа правото да се ожениш за тази, която ти се струва хубава, понеже не си познавал друга, ще се оплачеш от тиранията ми, като изобщо не си забелязал, че в твоето село всички са кривогледи.

Ала тъй като аз принудих тази, за която ще се ожениш, да се самопостигне и на теб също ти изковах душа, вие двамата ще се ползвате от едничката свобода, която има смисъл и е упражняване на духа.

Защото слободията те заличава и по думите на моя баща: „Да бъдеш свободен не значи въобще да не бъдеш.“