Цитадела (1 част)

LV

Не смесвай любовта с лудостта на притежанието, която причинява най-страшните страдания. Защото обратно на общото мнение, любовта не те кара да страдаш. Инстинктът за собственост, който е противоположното на любовта, те кара да страдаш. Тъй като, щом обичам Бога, аз тръгвам пешком по пътя, силно накуцвайки, за да го занеса преди всичко на другите хора. И не отвеждам моя Бог в робство. И се храня от това, което той дава на други. Умея да разпознавам оня, който обича истински, по това, че не може да бъде накърнен. И човекът, умиращ за империята — империята не може да го накърни. Можем да говорим за неблагодарността на този или онзи, но кой би ти заговорил за неблагодарността на империята? Империята е съградена от твоите дарове и каква мръсна аритметика влагаш, ако си се загрижил за някакви отдадени от нея почести? Оня, който е отдал живота си на храма и се е заменил за храма, оня, който обича истински, под каква форма би било възможно да се почувствува накърнен от храма? Истинската любов започва там, където ти вече не очакваш нищо в замяна. И ако молитвената практика се оказва тъй съществена, за да научи човека на любов към хората, то е за това, че остава без отговор.

Вашата любов се основава на омраза, понеже вие се спирате в жената или в мъжа, от които правите провизии и подобно на кучета, обикалящи кошарата, намразвате всеки, който впери поглед в храната ви. Наричате „любов“ този егоизъм към храната. Едва са ви удостоили с любов, и ето че, както при фалшивите ви приятелства, превръщате този свободен дар в закрепостяване и робство и още от минутата, в която ви обикват, започвате да се чувствувате накърнени. И да натрапвате, за да подчините по-добре другия, гледката на страданието си. Вие страдате несъмнено. И точно това страдание ми е неприятно. За какво искате да му се възхищавам?

Кръстосвал съм, разбира се, когато бях млад, нашир и надлъж терасата под парещите звезди заради някоя избягала робиня, където прочитах изцелението си. Бих вдигнал на крак армии, за да я завладея отново. Бих хвърлил в нозете й провинции, за да я притежавам, но Бог ми е свидетел, че никога не съм бъркал същността на нещата и никога не съм смятал за любов — даже когато поставяше на карта живота ми — този стремеж да уловя плячката си.

Разпознавам приятелството по това, че не може да бъде разочаровано, а истинската любов разпознавам по това, че не може да бъде накърнена.

Ако дойдат да ти кажат: „Отхвърли тази жена, защото те накърнява…“, изслушай ги снизходително, но не изменяй поведението си, тъй като има ли някой власт да те накърни?

И ако дойдат да ти кажат: „Отхвърли я, защото всичките ти грижи са напразни…“, изслушай ги снизходително, но не изменяй поведението си, понеже веднъж вече си направил избор. И ако някой може да ти отнеме това, което получаваш, кой си присвоява властта да ти отнема това, което ти даваш?

И ако дойдат да ти кажат: „Тук имаш дългове. А тук нищо не дължиш. Тук ти признават отдаденото. А тук ти се подиграват за това“, запуши си ушите за аритметиката.

На всички тях ще им отговориш: „Да ме обича някой, значи да обедини усилията си с моите.“

Така е и с храма, където единствен приятелят влиза, но е безброен.