Да се влюбиш в негодник

Глава 14

Вечерята беше много приятна тази вечер. Обикновено беше така, когато се събираше само семейството и най-близките приятели. Разбира се, Антъни подкачи няколко пъти съпруга на Реджи, Никълъс. Той беше едно от малкото неща, за които Джеймс и Антъни бяха на абсолютно едно и също мнение, а именно, че Никълъс Идън, бивш женкар, не беше подходящ за тяхната любима племенница и никога нямаше да бъде. Фактът, че братята също бяха едни от най-прочутите женкари в Лондон, изобщо не променяше нещата.

Реджи беше специална за тях — и четиримата братя бяха взели участие в отглеждането й, след като единствената им сестра бе починала. И независимо, че Реджи обожаваше съпруга си, Джеймс и Антъни никога нямаше да оставят Никълъс да забрави, че ако я нарани по някакъв начин, ще се разправя с тях.

Всъщност, подигравките на Антъни тази вечер бяха по-скоро приятелски, отколкото унизителни и след като жена му Рослин го изрита под масата, за да спре да се заяжда, той насочи вниманието си към Джереми.

— Е, как вървят нещата в новото ти жилище? Успя ли вече да намериш слуги и да го обзаведеш за големия прием, който ще дадеш?

Джереми се прокашля.

— Наех малко персонал, но почти няма мебели, а колкото до приемите, ще трябва да почакат до зимата.

— Сам ли живееш вече, Джереми? — попита изненадано Дрю Андерсън, който беше брат на мащехата му.

Джереми се ухили:

— Съвсем отскоро. Чичо Тони и баща ми решиха, че ми е време да се насладя на истинския ергенлък.

Сега пък Антъни се изкашля:

— Гръм и мълнии! Звучи все едно сме го подтикнали нарочно да се отдаде на пълен разврат.

— Мисля, че той няма нужда някой да го подтиква — намеси се Реджи с дяволита усмивка.

— Не го окуражавай повече, котенце! — смъмри я Антъни. — Този очарователен дявол имаше нужда да се научи как да управлява имущество, да се справя със собственото си домакинство и да започне да се държи като мъж.

— Аз не мисля, че му трябва помощ за това, — възпротиви се Реджи, — той се държи като мъж от дванайсетгодишен.

— Нямах предвид този вид мъжество.

— Леле Тони, ама ти наистина им се върза! — обади се Рослин с мекия си шотландски акцент. — Всички знаем, че имахте добри намерения — но после тя самата го подкачи. — Обаче недей да използваш управлението на имота като оправдание. За никого от нас не е тайна, че той помага на брат ти и управлява инвестициите вече от няколко години.

Този път Джереми се притече на Антъни на помощ.

— Да се грижиш за наемите, ремонтите и да внимаваш да не те излъжат агентите е малко по-различно от това да се оправяш със собствено домакинство.

— И е толкова трудно да се намерят добри слуги, особено такива, които да искаш да задържиш — добави и Реджи. — Между другото, Джереми, как се оправя новият ти портиер?

— Всъщност, ще взема твоя човек — отвърна Джереми. — Изпрати ми го утре.

— Чудесно! Но се надявам, че не си отпратил онова красиво момче, само защото аз предложих…

— Не, не, нищо такова.

Джереми не си направи труда да обясни на братовчедка си, че бърка пола на неговата нова слугиня. Той направи Дани прислужница на горния етаж, така че нямаше голяма вероятност Реджи да налети на нея отново. А и честно казано, изобщо не му се говореше за нея или да обяснява защо, за Бога, е наел бивш крадец — е, той поне се надяваше, че е бивш — да работи за него.

За щастие, разговорът тръгна в друга посока след това, защото от момента, в който му припомниха за нея, съзнанието на Джереми беше обсебено от мисли за новата му прислужница. Това беше ново, неизпитано от него досега усещане, което го караше да таи две абсолютно противоречащи си чувства свързани с нея — гняв и желание. Той можеше да контролира гнева си, но за желанието не беше толкова сигурен. Гневът би трябвало да е унищожил желанието му да я има, но не, той продължаваше да я иска все толкова страстно.

Да си разсеян в компанията на семейството си имаше и своите недостатъци, разбра Джереми, когато осъзна, че Дрю Андерсън е поканен да отседне при него, докато баща му и мащехата му се завърнат в града. Не беше сигурен защо точно той бе избран да приюти Дрю, но тъй като цялото семейство знаеше, че се разбират добре, и че сега Джереми разполага със собствена ергенска бърлога, бяха предположили, че щяха да си прекарат страхотно заедно. И си беше точно така.

Той харесваше Дрю Андерсън. Наистина се разбираха чудесно и харесваха едни и същи неща, а именно жени и пак жени. Те често се бяха забавлявали заедно, откакто той и братята му започнаха да идват в Англия, след женитбата на единствената им сестра с един от братята Малори. Но точно сега не му беше до гости, особено толкова красиви, колкото Дрю.

Джордж беше казала веднъж, че Дрю има любовница във всяко пристанище, където е попадал и това най-вероятно беше вярно. Предпоследен по възраст от петимата братя Андерсън, Дрю беше най-безгрижния дявол от тях и на 34 години все още беше развратник, който обича забавленията. Нямаше никакво намерение да се обвързва само с една жена, а за сключване на брак и дума не можеше да става. Дори и фактът, че брат му Уорън, закоравял ерген, накрая се ожени щастливо за Ейми Малори, не промени мнението на Дрю. И той като Джереми смяташе, че разнообразието прави живота по-интересен и изповядваше максимата „Колкото повече, толкова по-добре“.

С високия си ръст от почти два метра и отлично изваяното си тяло на борда на собствения му кораб в продължение на дълги години, Дрю определено привличаше погледите на жените, където и да се появеше. С тази кестенява къдрава грива и тези очи — толкова тъмни, че беше невъзможно да се определи точно цвета им — той беше изключителен красавец. Именно за това Джереми не го искаше вкъщи точно сега, дори и за кратко, не и когато под покрива му живееше жена, за която самият той имаше конкретни планове.

Затова когато наближиха къщата Джереми каза:

— Дрю, сигурен ли си, че не предпочиташ да отседнеш в някой хотел за няколко дни? Домът ми още не е съвсем обзаведен. Има легла в спалните, но почти нищо друго. Останалите стаи също още не за мебелирани. И аз самият се храня в кухнята.

Тази стая поне беше добре обзаведена, сега когато имаше готвачка и й беше дал карт бланш да закупи всичко необходимо. А и неговата спалня беше напълно обзаведена, благодарение на Джордж, която настоя той да вземе всичко от старата си стая.

Дрю се усмихна:

— Единственото, от което имам нужда, е легло.

— Не е ли твърде рано за лягане? — намеси се и Пърси. Тъй като живееше само на няколко пресечки от дома на Джереми, и той се беше присъединил към тях. — Няма ли да идем…?

— Не и тази вечер, Пърси — пресече го Дрю. — Беше тежък ден за мен. Да хвърлиш котва в пристанището винги си е било разправия. Толкова много кораби чакат да акостират. А после изгубих сума ти време и в офиса на „Скайларк“. И утре сутринта пак трябва да ходя.

— Пързаляш ли ме, старче? Мислех, че първото нещо, което правите вие, моряците, като слезете на сушата, е да си намерите женска компания.

Дрю се ухили.

— Абсолютно правилно, но предпочитам да го направя като се освежа и спра да мисля за леглото само като за място, където да се наспя. Какво ще кажеш за утре вечер?

— Разбира се. Ще чакам с нетърпение. А ти, Джереми, не мислиш ли че…?

Джереми реши да го прекъсне преди да се изкуши.

— И аз искам да се наспя добре, Пърси, особено след онова будуване преди няколко дни.

Споменаването на пътешествието до къщата на Хедингс накара Пърси да се откаже.

— Вярно, сега като го споменаваш леглото наистина изглежда привлекателна идея, нали?

Джереми не си легна веднага. Още щом показа стаята на Дрю, той се прибра в своята и дръпна рязко шнура на звънеца за слугите. Надяваше се, че икономката беше обяснила на Дани, какво се очаква от нея, ако звънне звънецът в стаята й. Съмняваше се да си е легнала толкова рано, но пък можеше и да е в леглото.

Всъщност, ако я събуди, това ще му даде предимство. Представата за Дани, мека и сънлива в ръцете му, отклони мислите му в посока, съвсем различна от намерението му да й покаже какво означава един мързелив господар. Планът беше да я накара да му угажда на всеки каприз, но нямаше да се получи, ако тя се поддаде на чара му. Щеше да реши според ситуацията — дали да я накаже, или да й достави огромно удоволствие.

Явно беше будна, и не й се беше наложило да се облича, защото дойде много бързо. Джереми тъкмо беше успял да си смъкне жакета, когато тя похлопа доста силно по вратата. Той отвори и бързо я издърпа да влезе, преди Дрю да е чул шума.

— Тука съм, де! — възпротиви се тя и се освободи от ръцете му.

— Тихо. Имам гости в другия край на коридора.

Тя повдигна вежда невярващо.

— К’во искаш тогаз?

Очевидно фактът, че има сигурна работа, покрив над главата си и храна по всяко време, не беше подобрил необщителния й характер въобще. Но явно и тя съжали за думите си, защото започна да отстъпва към вратата.

Джереми много добре знаеше, че ако сега й каже какво наистина иска ще сбърка, затова бързо отговори.

— Искам нова бутилка бренди. Ще намериш няколко в килера.

— И ма викна зарад’ туй? — попита невярващо тя. — След кат’ мо’ише да си я ’земеш и сам?

Той я изгледа невинно.

— И защо да го правя, след като вече си имам прислужница?

Тя понечи да му изръмжи нещо, но после бързо затвори уста и тръгна да търси брендито. Джереми едва се сдържа да не избухне в смях, но успя да се овладее, преди тя да се върне с брендито в ръка.

Беше се настанил удобно в един стол до камината. Тя приближи и му подаде бутилката. Той просто кимна към полицата, където стоеше празната бутилка.

— Налей ми една чаша, докато си там — каза Джереми и после продължи с насмешка. — И се надявам, че ще се сетиш да ми я донесеш.

Тя изсумтя сърдито и доста шумно, но изля в чашата почти една трета от съдържанието на бутилката, много повече отколкото трябваше. Чашата беше широка и тумбеста като за коняк. Явно не знаеше колко да налее.

Той въздъхна, давайки й да разбере, че е раздразнен от нейното невежество. После се зае да я поучава.

— Следващия път не наливай повече от един пръст.

Тя вирна брадичка, докато се обръщаше към него с чаша в ръка. Цяло чудо беше, че не изля брендито върху него, толкова грубо го тикна в ръцете му. Лошо. Би могъл да я накара да го изчисти. Мисълта за Дани, приведена над него да прокарва кърпата по гърдите му беше възхитителна.

— Сега, след като си тук, оправи леглото за лягане — предложи той. — Госпожа Робъртсън ти обясни задълженията ти, нали?

— Не още, но съм сигурна, че опра’янето на леглата е едно от тях.

— Разбира се, и очаквам да го правиш всяка вечер. Сигурен съм, че бързо ще се научиш. Между другото, как мина днес с госпожа Робъртсън? Имаше ли някакви проблеми? Помня, че се безпокоеше за това?

Тя изглежда леко се отпусна от смяната на темата и като сви рамене се отправи към леглото и дръпна покривките.

— Дъртата е странна птица, но е добра. Накара мъ да повтарям по няколко пъти докат’ ме разбере, но явно ня’аше нищо против.

— Дани, Дани! — въздъхна той. — Виж какво направи. Когато оправяш леглото за спане, само отмахваш завивките, не ги събираш на топка все едно ще ги сменяш. Искам да мога да се пъхна между чаршафите, а не да се боря с тях, докато се завия.

Тя се изчерви при тази забележка, но не се поколеба, а продължи да оправя леглото. Това го изненада. Тя го беше изнудила да я вземе на работа, не мислеше, че го е приела за господар насериозно. Явно беше така, което му отвори очите за безброй възможности, да се забавлява. На нея, обаче, едва ли щеше да й е забавно.

— Не забравяй да бухнеш възглавницата! — нареди той.

Тя потръпна точно преди да забие юмрука си право в средата на възглавницата му. Джереми преглътна още един пристъп на смях и си каза, че отмъщението може да бъде много сладко.

— А сега ботушите ми.

Тя го изгледа нервно и пак го обърна на жаргон:

— К’во за тях?

— Помогни ми да ги сваля.

Тя не помръдна и тревогата ясно личеше в гласа й, когато попита.

— Ня’аш ли си човек за таз’ работа? Как му викаха на туй?

— Камериер. И не, нямам, не ми трябва такъв, не и когато имам теб да се погрижиш за тези маловажни подробности.

Тя притвори очи. Стори му се, че чу лек стон, но не беше сигурен. Може и да си бе въобразил, защото в стаята беше тихо. Но дали само си въобразяваше, че й въздейства, та тя се държеше толкова враждебно? Кръвта му кипна. Искаше я в леглото си, а не изправена до него.

— Ела тук! — каза той с чувствен глас.

Очите й се разшириха още повече, но не посмя да го приближи. Той предположи, че я е изплашил наистина.

За да я успокои и да прогони страха й, той се взря в краката си и й припомни.

— Какво стана с ботушите ми? Иска ми се да поспя все пак тази нощ и определено няма да си легна с тях — тя все още стоеше замръзнала насреща му, така че той продължи рязко. — Трябва ли да ти припомням, че ти настояваше да ти дам тази работа?

Това я отрезви и тя буквално прелетя през стаята, сграбчи един от ботушите му и го задърпа енергично. Обаче не се оказа толкова лесно. Не можеше да измъкне ботуша и това е. Тя го дърпа, извива и се бори с него мъжки още известно време, но без никакъв резултат.

Накрая Джереми сухо каза:

— Предполагам, че и това не знаеш как се прави?

— Знам — защити се тя. — Просто се надявах, че вие, богаташите, носите ботуши, които се свалят по-лесно.

— Не се срамувай да възкачиш крака ми, мило момиче, просто го извади този проклет ботуш.

И тя го направи, обръщайки му гръб, сигурна че ще опре другия си крак на гърба й, за да й помогне да измъкне ботуша. Но сега Джереми се парализира. Тя се беше качила горе без палтото, само по риза, панталони и чорапи, така че нищо не прикриваше добре оформеното й дупе, което изведнъж изскочи пред него и беше толкова близко, че ако се пресегнеше, щеше да го докосне. Това сигурно беше едно от най-трудните неща, които някога беше правил. Вместо да я обхване с ръце, той сложи крака си на задника й, за да й помогне.

Ядосан, че пак го е накарала да я желае, той я ритна малко по-силно от необходимото. Тя се препъна няколко пъти, но ботуша изхвърча. Тя обаче не видя нищо нередно в това, защото се върна веднага и се зае със другия.

Опитвайки се да охлади страстта си, той отбеляза небрежно:

— Виждам, че още си със старото си облекло. Госпожа Робъртсън не ти ли намери подходящи дрехи?

Тя го погледна сърдито, но ядът й не си пролича, когато проговори:

— Намери ми. Заведе ме при шивачката на сестра си. Каза, че щяло да бъде загуба на време да ми търси нещо готово. Нямало да ми стане, а тя каза, че не иска да ми се виждат глезените.

— Лошо, да ти се виждат глезените звучи много интересно.

Тя изсумтя като видя, че се усмихва.

— Първата рокля ще я изпратят по някое време утре, а другата — вдругиден.

— Само две? Не са достатъчни.

— Нямам нужда от повече и им го казах.

— О, разбира се, че имаш. Не можеш да ги переш всеки ден. Това ще е чиста загуба на време. Ще наредя да ти набавят още. Хареса ли ти стаята? Доволна ли си?

И вторият ботуш беше измъкнат, и тя успя да се обърне към него и да повдигне вежди.

— А щеше ли да я смениш, ако не ми харесва?

Той стана, наклони се към нея и прошепна заговорнически:

— Моята стая е на разположение ако искаш, а знам че аз искам.

Тя отново изпъна гръб.

— Няма начин, приятел.

Той се изправи и въздъхна като я чу.

— Дани, няма нужда да се засягаш така от един безобиден флирт. Наистина, аз не хапя — е, освен за да доставя удоволствие, както обикновено става. Имам предвид да те гризна по вратлето. — Гласът му стана дрезгав. — И ушенцето… и може би наистина е време да тръгваш.

Тя побягна, като че ли дяволът беше по петите й.