Да се влюбиш в негодник

Глава 28

Дани беше толкова дълбоко заспала, че когато я събудиха не можа да се сети къде е и беше много объркана. Вероятно беше сънувала, че ще ходи на бал. Но после затропаха на вратата, тя се събуди и видя, че наистина се намира в къщата на Реджина Идън и наистина ще ходи на бал.

Веднага й донесоха вана и топла вода и после стана време да се приготвя. Отново я заведоха в стаята на Реджина и я сложиха да седне пред тоалетната масичка, за да може този път да следи какво прави Тес с косата й. За Реджина се грижеше една от другите прислужници, и пак не спираше да дава нареждания, които Дани почти не чуваше. Тя беше изумена от това, което се случваше с облика й.

Тес й беше сложила, за да укроти къдриците й, обсипаната с бижута, включително и един огромен аметист в средата, диадема. Начинът, по който разделяше косата и оставяше няколко кичура да се вият по слепоочието й като букли, а останалата коса беше сресана така, че да й придаде изискан вид, обожаван от жените преди няколко години. После припряно взеха да й навличат фустите една върху друга, а най-отгоре облякоха една от най-възхитителните бални рокли, която беше виждала.

Цветът беше предимно бледолилав, но имаше два пласта къдрички прозрачна дантела в подгъва. Към втория пласт прислужницата беше добавила ивица бяла коприна и после още една бледолилава дантела. Същите къдрички бяха прибавени и към буфан ръкавите и съвсем тънка ивица — към дълбокото деколте. Не бяха забравили да пришият и няколко сантиметра от същата материя към белите ръкавици, които вървяха към роклята. Ефектът беше поразителен. Все едно тази рокля беше шита специално за нея.

Беше се наложило да преправят раменете на дрехата, тъй като на Дани й идваше високо талията, защото Реджина беше доста по-ниска. Но допълнителните ивици бяла коприна и бледолилава дантела се съчетаваха толкова сполучливо с добавките към ръкавите, че сега роклята й стоеше като излята.

Целият тоалет беше толкова изящен, че Дани се сети за съня, който й се беше присънвал толкова пъти за онази ангелски красива жена. Сега този сън се беше сбъднал. Тази нощ тя щеше да бъде тази удивително красива жена. Просто не можеше да спре да зяпа в огледалото. Реджина буквално трябваше да я извлече от стаята, когато приключиха.

— Затвори си устата, Джереми! — изсъска Реджина, когато се натъкнаха на него да ги чака във фоайето.

Той обаче не го направи и не спря да я зяпа и Дани пак се изчерви. Тя имаше чувството, че той даже не е чул забележката на братовчедка си. Дълбоко в себе си беше толкова щастлива от реакцията му, че едва се сдържаше.

Самият Джереми изглеждаше страхотно в черното си официално облекло. Сакото му беше разкопчано. Надипленото му бяло шалче беше вързано небрежно и му придаваше елегантен и екстравагантен вид. Гарваново черната му коса беше сресана назад, но непокорни кичури се спускаха по слепоочието и врата му. Начинът, по който я изгледа, я развълнува дълбоко.

Определено беше шокиран от вида й. Тя самата беше шокирана, така че можеше да разбере защо я зяпа така.

Реджина трябваше да го смушка няколко пъти, за да й обърне внимание. Когато Джереми най-накрая го направи, се запъна като магаре на мост и каза:

— Тя няма да излезе от тук в този вид!

— И какво й е на вида? Трябва да ти кажа, че…

— Тя е прекалено красива и ти дяволски добре го знаеш, Реджи!

Тя се опули насреща му.

— Нали това е целта, малоумнико?

— Но не и така. Не съм очаквал да изглежда чак така. Тя ще се превърне в сензацията на сезона. Всички в целия проклет град ще започнат да говорят само за нея. Тя остава тук и точка по въпроса.

Реджина взе да цъка вбесена.

— Ти си стой вкъщи! Тя отива на бала. Като се замисля, ти не ни трябваш. Мога да пусна слуха много лесно и без да присъстваш. Но тя трябва да е там. Никой няма да повярва, ако не я види с очите си.

— Ти явно не ме слушаш, Реджи.

— Не, ти не ме слушаш! Нещата вече не зависят от теб. Ще те спася, независимо от опитите ти да ми попречиш. Хайде, Дани! Каретата ни чака.

Джереми ги последва веднага, разбира се. И не спря да се противопоставя през цялото време докато стигнаха дома на Ейтчисън, който, слава Богу, не беше толкова далеч. Балът беше организиран в едно от именията в близост до първата къща на семейство Малори, която Дани бе открила.

Реджина вече не го слушаше, защото се беше ядосала здравата. Дани също. Беше разочарована, че той вдига такъв шум и не разбираше много добре защо го прави. Че беше твърде красива? Щяла да създаде голяма суматоха заради това? Не беше ли това целта, да оборят лъжливите слухове, които Емили Баскъм разпространяваше.

Пътуването в каретата с Джереми я върна към спомените за последния път когато бяха в една карета. Джереми май се досети какво мисли като видя изражението й, защото прошепна.

— Доста по-различно е от последния път, когато пътувахме заедно, а? Знам колко си добра в това да скачаш от каретите в движение. Защо не опиташ и сега? Аз няма да възразя.

Тя изсумтя като го чу. Мъжът беше решил да развали всичко с лошото си настроение и ужасните си предсказания за това, което щеше да се случи тази нощ.

Но като си припомни обстоятелствата от онази другата нощ, тя му прошепна в отговор:

— Мислиш ли, че той ще е там?

Без да пита за кого говори тя, той отговори, свивайки рамене:

— Няма значение, дори и да е така. Само слугата му може да те познае. Той не те е виждал.

Реджина спря Джереми още веднъж, точно преди да влязат в имението на Ейтчисън. Забучи пръст в гърдите му и изръмжа:

— Ако не спреш да предвещаваш всички ужаси на света, повече няма да ти проговоря!

— Обещаваш ли? — отвърна той.

Тя се направи, че не го е чула и добави:

— И ако възнамеряваш да влезеш вътре с нас, опитай да се държиш подобаващо и да накараш всички да повярват, че си запленен и омагьосан. Иначе целият този фарс няма да има никакъв смисъл. Сега, бързо се вземи в ръце, Джереми! Представлението започва.

Ето че настъпи мига и мрачни предчувствия обзеха Дани. Реджина й беше напълнила главата с хиляди наставления какво трябва или не трябва да прави докато преправяха роклята й, но сега всичките излетяха от ума й. Просто онемя, като видя изискания бал, който беше в разгара си. Светлините, цветовете, най-великолепните рокли и вихъра на танците в салона. Тя никога не беше виждала такова нещо през живота си.

Сигурно беше зинала с отворена уста, защото Джереми изсъска в ухото и:

— Спри да гледаш все едно никога не си виждала нещо такова. Тази вечер си от висшето общество и се предполага, че непрекъснато присъстваш на такива събирания.

— Да, но аз… — тя се закашля и продължи, — не съм присъствала на много такива събития, откакто съм завършила училище.

— И това ли го измисли Реджи?

Тя се изчерви.

— Да, и още много неща.

— И защо? — изръмжа той. — Нали въобще няма да говориш?

Дани сви рамене.

— Предполагам, че се страхува да не се объркам поне един-два пъти.

— Или три-четири. Господи, не трябваше да правим това! Сигурно съм си изгубил ума. Няма друго обяснение, че се съгласих с всичко. Ти си виновна, да знаеш!

Тя се извъртя рязко към него, чудейки се как е възможно да обвини нея за всичко.

— И що тъй, приятел?

— Искам те толкова много, че вече не мога да мисля ясно.

Устата на Дани отново увисна, придружена от ярко изчервяване. Коленете й се подкосиха. Усещаше се замаяна от представата, която изплува в съзнанието й, как двамата се въртят из салона във вихрен танц, чисто голи…

Защо трябваше да й говори такива неща? Да я кара да се разтапя вътрешно? И то точно сега, когато беше изложена на погледите на половината висше общество.

Реджина се приближи и прошепна:

— Не я разстройвай точно сега, Джереми! Нека се наслади на успеха си! Тя вече срази всички.

— Казах ти, че ще предизвика сензация — сопна се братовчед й ядосано.

— И се радвам, че позна. Ако не си забелязал, Емили е тук и точно в този момент гледа свирепо към нашата Дани.

— Нашата Дани? Кога пък стана наша?

— Естествено, че е наша. Може ти да си я открил, но аз й помогнах да заблести, мило момче. Сега спри да я гледаш все едно искаш да й извиеш врата. Не помниш ли, че си влюбен в нея? Поеми своята роля или трябва да обяснявам точно на теб какво да правиш!

Той извъртя очи, но същевременно започна да се смее. И предупреди Дани.

— Ще ни нападнат отвсякъде. Запомни! Няма да отговаряш, ако не се налага. „Да“, „Не“, „Приятно ми е“. Това трябва да е достатъчно. Кимай повечко! Върши чудеса да поддържа разговора.

Той се оказа прав, че ги наобиколиха. Първите двама просто не издържаха на любопитството си и пристъпиха веднага. После се скупчиха още двайсетина. Реджина Идън още един път доказа находчивостта си. Тя отговаряше на въпросите, обяви, че Дани е загубила гласа си временно и е изкълчила крака си, както се бяха уговорили, и успя да предпази Дани от необходимостта да прави нещо повече от това да се усмихва и да протяга ръка за поздрав. Е, поне през повечето време. Няколко от гостите бяха доста настоятелни и успяха да измъкнат дума или две от нея, но май причината беше, че си съперничеха, за да могат после да кажат на приятелите си „Тя говори с мен“.

Тя не се опита дори да запомни всички имена, които чу като й се представяха, защото беше сигурна, че няма да види никого повече. Правеше се на млада девойка, току-що станала от училищната скамейка, която просто е имала щурия късмет да привлече вниманието на Джереми Малори и да го накара да се замисли дали да не надене най-накрая брачните окови. Името й беше Даниел Ленгтън, и на няколко пъти се намекна, че е далечна роднина на семейството на Келси.

Разбира се, това предизвика още разговори, тъй като не бяха забравили трагедията около семейството на Келси. Всички знаеха, че майка й беше застреляла баща й заради дълговете му на комар и после се беше самоубила. Естествено, това беше нещастен случай. Тя не е искала да го застреля или да падне през прозореца след това, но пък и точно затова всички бяха окачествили случая като трагедия.

Нищо не можеше да се докаже, но всички бързо приеха, че Дани е Ленгтън и е роднина на Келси. Също толкова бързо решиха и че е сгодена за Джереми, тъй като тя явно беше част от семейството им. Когато няколко по-възрастни господа се заклеха, че им изглежда много позната Реджина се намеси и обясни този феномен с думите:

— Ако чуеш нещо хиляда пъти, започваш да вярваш, че винаги е било така.

Джереми също се беше отпуснал и беше спрял да се оплаква като видя колко умело Реджина успя да се справи с всички въпроси. Обаче, не след дълго се приближи един младеж, който явно не беше чул за изкълчения глезен. Дани беше сигурна, че й го представиха, но не можеше да се сети как се казва.

Той й се усмихна приветливо.

— Възнамерявам да се застрелям, ако не ми окажете честта за първия танц, лейди Даниел.

Джереми не й позволи да отговори на такова скандално твърдение.

— Няма да ти се наложи, Фоулър — каза му той. — Ще се радвам да ти съдействам за това. Тя няма да танцува с никой друг, освен с мен. Така че, изчезвай!

Изражението на Джереми беше толкова свирепо, че господинът не каза и дума и бързо се оттегли.

Дори и след като всички се отдалечиха и тя най-накрая остана сама с Джереми се усещаше, че хората не спираха да я обсъждат. Тя се справяше много добре, въпреки всичко, и дори леко тържествуваше.

— Иска ли ти се да опиташ един танц? — попита я той няколко минути след като останаха сами.

— И да проваля всичко досега?

— И за какво те въртях цял час в салона на Реджи, след като не искаш поне да опиташ? И да се спънеш един-два пъти ще го извиним с изкълчения ти глезен. Знаеш, че не е кой знае какво. Просто трябва да ме оставиш да те водя.

Тя наистина искаше да опита. Изглеждаше й много забавно. Затова кимна и го остави да я поведе към дансинга. За миг забрави къде се намира и че всички я гледат.

Той я държеше здраво. Ръката й лежеше в неговата топла длан, а кожата му беше леко груба. И останалата част от тялото му ли щеше да усети такава? Господи, ръцете я засърбяха да разбере. И това видение, което се върна за тях двамата, носещи се по дансинга — тя с крака обвити плътно около него, и двамата голи, музиката изпълваща я изцяло, той изпълващ я… О, Боже…

— Какво има? — попита я Джереми като чу тихия й вик.

— Нищо — излъга Дани, отчаяно прогонвайки видението от ума си. — Този господин не говореше сериозно, нали? Че ще се застреля?

— Разбира се, че не, сигурен съм, че това разправя на всяка млада дама. Ласкателства като това помагат понякога. Аз предпочитам да казвам истината, така че това, което бих казал е, че ако не правим любов скоро ще се застрелям.

Тя премигна насреща му и избухна в смях.

— И ти наричаш това истина?

— Е, малко преувеличено, но точно така се чувствам. Започвам да се отчайвам, мило момиче.

Тя затаи дъх. То беше там, в очите му. Не точно отчаяние, но гореща страст, достатъчно силна да я изпепели. Тя отмести поглед, безсилна да отблъсне желанието му.

За да го отклони от това, смени темата:

— Кой те научи да танцуваш?

— Най-близкият приятел на баща ми.

Тя го изгледа удивена.

— Най-близкият му приятел е бил жена?

— Не, викаме му Кони, но Конард Шарп е двуметров, червенокос шотландец и ако само го бе видяла как се преструва на жена цял един час, само за да ме научи да водя в танца, щеше да паднеш от смях.

Тя се усмихна.

— Представям си.

— Но съм сигурен, че аз се забавлявах повече от него, докато те учех как да танцуваш.

Тя се изчерви.

— Дръж се възпитано, Джереми.

— Никога — прошепна той в ухото й.

Той продължи да я измъчва и разсмива. Беше превъзходен танцьор и беше толкова красив тази вечер — Боже, той винаги си беше красив — но тази вечер в тези черни официални дрехи беше изключителен. Накара я да се чувства специална, да танцува с него, да повярва, че наистина принадлежи на това общество. Не можеше да си спомни откога не се беше чувствала толкова добре. И не можеше повече да отрича. Джереми се преструваше чудесно, че е влюбен в нея, но тя изобщо не беше сигурна, че се преструва.