Да се влюбиш в негодник

Глава 31

Дани бавно се измъкна от прегръдката на съня — лукс, който си беше отказвала напоследък. Сигурно беше закъсняла за работа. Чудеше се дали Клеър не е тръгнала да я търси, след като не я е намерила в стаята. Дали останалите слуги знаеха къде е прекарала нощта? Едва ли. Сигурно са решили, че е преспала у семейство Идън отново. Не я бяха виждали, откакто Реджина я отведе със себе си.

Тя се опитваше да не мисли за това, как се чувства след снощи, но не й беше никак лесно, като се има предвид, че все още лежеше в леглото на Джереми. Той сигурно щеше да проспи цялата сутрин, както обикновено, така че нямаше да й е трудно да се измъкне, без да я усети.

Но все още не й се ставаше. Чувстваше се отпусната, както никога до сега и искаше да се наслади още малко на странното чувство на задоволство, което изпитваше. Но това беше лудост. Светът й се беше преобърнал с краката нагоре. Тя би трябвало да е обезумяла от ужас или най-малкото бясна. Но не беше.

Не можеше да вини Джереми за това, което се случи. Той се беше опитвал да я вкара в леглото си от самото начало и никога не се беше преструвал, че иска нещо друго. И шампанското не можеше да обвини, защото, когато дойде болката, тя изтрезня напълно. Виновна беше тя самата, но всъщност за какво? За това, че го желаеше толкова много, че просто не искаше да се бори повече?

И, Господи, да се люби с него беше толкова хубаво, по-хубаво дори, отколкото си го беше представяла. Тя се беше опасявала, че това може да увеличи малкия й списък със слабости и се беше оказала права. Това щеше да бъде най-неудържимата й слабост… желанието, което изпитваше към него.

Е, добре, тя не беше от тези, дето ще седнат да оплакват съдбата си или да се вайкат за грешките си. Но трябваше да си потърси друга работа. Сега само един поглед от Джереми ще е достатъчен тя да го завлече в първото попаднало й легло.

— Нали не се преструваш на заспала, след като знам, че си будна?

Дани отвори очи и го видя да лежи обърнат на една страна, подпрян на лакътя си и да й се усмихва. Не беше усетила кога се е раздвижил и разбра, че явно я наблюдава от известно време. Може би дори още от преди да се събуди.

Искаше й се да се беше сетила за това. Да го гледа докато спи е едно, но да го погледне сега буден направо я разтърси. Особено след като знаеше, че бе гол и завит само до кръста. Тя вече бе усетила колко е гладка кожата, опънала тези стегнати мускули. Косата му беше разбъркана от съня — Господи, беше толкова секси така. Един кичур беше паднал над очите му и на нея и се прииска да го отметне назад.

— Не ти ли е малко рано да си буден, а приятел?

— Когато знаех, или поне се надявах, че все още ще си тук до мен като се събудя? Почти не съм мигнал.

Тя се засмя. Обожаваше чувството му за хумор и вече не виждаше причина да крие и своето. Той изглеждаше изненадан от сговорчивото й настроение.

Усмивката му се разшири. Дори каза:

— Нищо чудно, че са те мислили за момче толкова дълго. Хъркаш.

Тя премигна насреща му и изсумтя:

— Как може да ми говориш така?

— Не ти ли харесва? Мислех, че ще е по-добре, отколкото да ти кажа колко ми хареса да се любя с теб. Не знаех дали ще искаш да го чуеш още сега.

— Не искам — съгласи се тя и после добави по-меко — Заслужаваш да те ударя.

— Предполагам, че си права — въздъхна той. — Ще ти позволя да ме удариш, ако все още мислиш, че се налага.

— Ще ми позволиш? — възкликна тя невярващо и седна.

Той пак й се ухили, но тя имаше чувството, че не се шегува. И веднага сведе поглед към гърдите й като седна. Тя не се изчерви, но това й припомни, че трябва да се облече и да се махне от тук.

С тази мисъл тя се измъкна от леглото. Той не се опита да я спре, вероятно защото беше твърде зает да зяпа голото й тяло. Тя намери бельото си, където го беше захвърлил снощи и започна да се облича, а после нахлузи и красивата рокля. Нямаше смисъл да го кара да я закопчава, след като после трябваше да моли някой отново да я свали. Затова отиде до гардеробната и взе едно от палтата му.

— Ще го взема, само докато сляза до долу — каза тя като се върна при него и се опита да напъха ръце в ръкавите.

Удивително, колко голямо беше това палто върху нея. Джереми не изглеждаше толкова огромен, но явно беше. Сега, като гледаше голите му гърди, виждаше, че са по-широки, отколкото изглеждаше като бе облечен. Това не би трябвало да я изненадва. Самата тя беше свикнала да използва дрехите, за да прикрие фигурата си.

Освен това изглеждаше и дяволски доволен от себе си. Ами да, защо не? Нали получи каквото искаше. А и това нямаше да промени неговия живот въобще. Всички знаеха, че жените търпяха всички последици от този „първи път“ или както му викаха там. Ако питат нея, това беше дяволски несправедливо. И затова тя го изгледа кисело преди да попита:

— Ти затова ли ме напи снощи? Само и само да си легнеш с мен?

— Не, и ще се съгласиш с мен, ако си спомниш. Въпреки, че ако се бях сетил, сигурно щях да го направя. Между другото, вече няма нужда да работиш като прислужница. Можеш да останеш тук и да правиш каквото искаш, стига да посветиш част от времето си и на мен, разбира се. Или, ако предпочиташ, ще ти наема къща. Някъде наблизо за да мога да те посещавам често.

— И ще плащаш за нея?

— Разбира се.

— Ти какво предпочиташ?

— Аз ли? Да не ставаш от това легло никога.

Тя имаше усещането, че той е сериозен. И говореше за това, да я направи своя любовница. Би трябвало да е доволна. Луси щеше да подскочи от радост при такъв шанс и да обсипе с обожание покровителя си. Щеше да е много развълнувана, че ще обслужва само един мъж. Но Дани не виждаше нещата така. Смяташе, че е също толкова ужасно, колкото и ако излезе да продава тялото си на улицата за дребни монети.

Тя обаче не го каза на Джереми. Нямаше да му каже дори и че си тръгва. Просто щеше да си събере нещата, да си вземе домашния любимец и да изчезне. Така беше най-добре, без да й се налага да обяснява защо или пък още по-лошо — да се остави той да я разубеди. Но така не й се тръгваше. Копнееше за него и знаеше, че ще е нещастна, където и другаде да иде да работи.

Тя отиде до леглото и го побутна с коляно.

— Да не стана от тук, не е ли доста нереалистично, приятел?

— Съвсем не — не се съгласи той и после се намръщи подозрително, докато изричаше — Как така си толкова спокойна за това сега, когато вчера вдигна такава тупурдия? Разбрала си, че възраженията, които си имала по въпроса, каквито и да са били те, са глупави, така ли?

— Не са глупави, но осъзнах защо ти не ги разбираш.

— И ще ме просветлиш ли?

— По-добре не. Няма да разбереш, не и след като не проумяваш, че си ме превърнал в лека жена.

Той въздъхна.

— Пак ли започваш с това? Да ти намеря ли речник?

— След като не мога да чета? Да, много ще ми помогне.

Той се ухили на сарказма в думите й.

— Защо имам чувството, че бъркаш думите курва и проститутка? Не че има значение — ти не си нито едното, нито другото. Ние правихме любов. Беше най-невероятното преживяване в живота ми и нямам нищо против да го узнаеш. Курвата спи с който й падне, просто защото обича разнообразието.

— Като теб?

Той се закашля.

— Ако настояваш, въпреки че има друга дума, когато се отнася за мъж. Но и в двата случая не става въпрос за пари. Сега ела тук, — и той потупа леглото до себе си, — да се поздравим за добро утро както трябва.

Тя за малко да избухне в смях. Трябваше й всяка частица от волята й да не се върне при него в леглото веднага. Вместо това поклати глава отрицателно.

— Защо не? — попита той простичко.

Защо не? Защото това значеше напълно да се предаде, без да й остане и капчица воля. Но тя нямаше намерение да му показва колко много го желае. Както изглеждаше легнал в леглото — дяволски чувствен — тя искаше да го целуне, а не да спори с него. Толкова го харесваше, че едва се сдържаше, а това беше проблем. Вредата вече беше нанесена. Тогава защо да не му се наслади поне за малко? Не много, само няколко седмици, може би месец или поне, докато той загуби интерес към нея.

— Смятах да си тръгна, — каза му тя, — и все още мисля, че трябва. Това, че ме съблазни дори и само веднъж, вече е твърде много. Но ще остана засега. Само не ме изкушавай всеки път, когато попадна пред погледа ти. И ще си запазя работата, благодаря. Ако не правя нищо, това ще означава, че ми плащаш за да си го позволя, а това пък ще значи че ми плащаш за да спя с теб. Не се опитвай да отричаш. Нито аз ще ти плащам, нито ти на мен. Ясно ли е, приятел?

На излизане от стаята Дани осъзна, че той не я е уговарял да остане. Тя сама беше свършила тази работа.