Да се влюбиш в негодник

Глава 30

Дани трябваше да си признае, че никога в живота си не беше прекарвала толкова добре. Не беше и сънувала, че ще присъства някога на бал, камо ли на един от най-грандиозните през сезона. Все още преливаше от удоволствие и от шампанското, което беше изпила, на път за вкъщи. Тя си знаеше, че беше пила повече, отколкото трябва. Главата й леко се замая още след втората чашка, но тя изпи още една или две след това. Шампанското нямаше нищо общо с хубавото вино, което й бяха дали преди няколко дни. То влизаше толкова меко, че силата му й подейства веднага.

Но това нямаше значение. Ще си легне и като се наспи ще й мине. А и беше сигурна, че питиетата не попречиха на представянето й тази нощ. Не беше объркала нищо, иначе Джереми веднага щеше да й каже, а след разговора с Емили Баскъм той не се беше отделил от нея нито за минута. Е, позволи й един танц с друг господин, но на нея й се искаше да не го беше направил. Всички останали джентълмени прогони, но явно този нямаше как.

На нея не й хареса да танцува с Джеймс Малори. Този човек още я плашеше до смърт, въпреки че се опита да я накара да се отпусне с няколко духовити забележки и да я разсмее. Не успя.

Тя направо съжаляваше съпругата му Джорджина, която видя за малко. Наричаха я Джордж. Приятна жена, особено за американка, и много хубава.

Джереми й помогна да слезе от каретата и ръката му легна на кръста й, докато я водеше към къщата. Тя не се впечатли особено. Все още беше под влияние на омаята от чудесно прекараната вечер. Смътно забеляза, че се качваше по стълбите. Точно така, нали отговаряше за втория етаж. Не, всъщност…

Тя спря горе в коридора.

— Май обърках етажа.

— Не, не си — позволи си да не се съгласи с нея Джереми и продължи. — Ще ти трябва помощ за тази рокля. Няма да можеш сама да я свалиш с всичките тези копчета на гърба.

Прав беше. Помнеше, че Реджина й каза да помоли някоя от прислужниците да й помогне да свали роклята. Но те всичките спяха в този късен час.

— Шъ ми помогнеш ли, приятел?

— Разбира се, веднага щом запаля лампата, за да мога да виждам. И на теб ще ти трябва за да стигнеш до стаята си.

— Ще ми трябва какво?

— Лампа, скъпа моя. Май не са оставили никъде да свети, освен онази лампа във фоайето.

Дани кимна и те влязоха в стаята му. Тя изчака, докато той запали една лампа и после се обърна с гръб към него, за да може да разкопчее роклята. Въздъхна замечтано, докато той се зае с копчетата, потрепервайки при всеки допир на пръстите му до кожата й.

— Значи ти хареса бала тази вечер?

— Даже прекалено много — призна му тя с усмивка. — Обичам да танцувам.

— И аз също… с теб.

Тя се изкиска.

— Не ми пробутвай тези съблазнителни приказки, приятел! Май забравяш, че те познавам много добре.

— Не е това, Дани. Не си спомням някога да съм се наслаждавал на танците така, както тази вечер.

Искаше й се да му повярва. И все пак думите му я сгряха.

Тя му хвърли един поглед през рамо и каза искрено:

— Благодаря ти, че ме научи.

— Удоволствието е мое, но още не съм свършил с уроците за днес.

Роклята беше разкопчана. Той й беше помогнал да я свали, като същевременно разговаряха и тя още не беше осъзнала, че не би трябвало да я съблича в неговата, а в нейната стая. Просто й беше трудно да се концентрира върху две неща едновременно, три всъщност. Той беше продължил да я докосва, докато събличаше роклята и тя остро усещаше всеки негов допир до голата си кожа.

Но не биваше да го поглежда. Беше добре, докато не се взря в очите му и не се изгуби в този дълбок син поглед. Веднага прочете чувствата му и страстта, която бе толкова силна, че направо я изгори. Или това беше нейната страст, която също бързо се надигаше вътре в нея.

Той я обърна към себе си. Постави ръка на тила й, а палецът му наклони брадичката й. В следващия, отнемащ дъха й момент, той я целуваше изключително нежно. Само една целувка. С какво можеше да я нарани? А и беше толкова хубаво.

Тя не беше усетила другата му ръка, която придържаше гърба й, докато не я придърпа по-близо до него, и още по-близо. Едва си поемаше дъх, но се чувстваше изключително добре. Измамна беше нежността на тази целувка. Нямаше нужда да я покорява със страстта си. Нейната собствена страст към него беше не по-малко силна.

Но сега той я целуваше отново. Бавно, а целувката му ставаше все по-сластна. Езикът му се втурна в устата й, улови нейния и го засмука, докато тя не изстена в отговор. Трябваше да се вкопчи здраво в раменете му, защото коленете й бяха започнали да омекват. А и ръцете му не спираха. Едната улови къдриците й и придърпа главата й плътно към неговата, докато другата бавно се плъзна към дупето й да го погали. После изведнъж и двете му ръце се озоваха там, притискайки я плътно към слабините му.

О, Господи! Вече нищо не можеше да й помогне. Силата на страстта им нарастваше с всяка секунда, а Дани беше уморена да се бори. Това, което той правеше с нея, беше толкова хубаво, че тя забрави защо не трябва да му се наслаждава.

Някакси той успя да я положи в леглото, без да прекъсва целувките. Дани се почувства леко замаяна като легна, но след няколко секунди вече нямаше значение. Това, което имаше значение, бяха ръцете на Джереми върху гърдите й, галейки я леко, дразнейки зърната, вече втвърдени от нежното му внимание. Тя никога не беше обръщала внимание на гърдите си, освен за да се ядосва, когато бяха започнали да растат и стана все по-трудно да ги прикрива. Нямаше представа, че са толкова чувствителни за усещанията, които се разливаха из цялото й тяло. И целувките не спираха. Станаха толкова горещи, че тя помисли да не би стаята да е в пламъци.

Дани усети, че бързо се доближават до момента, в който нямаше да има връщане назад. Вече беше без долната си риза и фустите. Имаше смътен спомен, че бяха паднали на пода скоро, след като Джереми започна да я целува, сигурно защото и тях беше разкопчал, докато сваляше роклята. Но тя не беше забелязала. Нито пък това, че си е свалил палтото и ризата. Нямаше представа нито кога, нито как го е направил, но сега, когато той я прегърна силно, тя усети как тялото й гори при допира с неговото голо тяло.

Той свали гащичките й толкова бавно, че тя се зачуди дали не се страхува, че тя ще го спре. Никакъв шанс, след като изпитваше такава изгаряща нужда да усеща голото му тяло до своето. Но той превърна това в една много дълга милувка, горещата му ръка се спускаше от бедрото й към прасеца, докато сгъваше коляното и глезена й, а гащичките й просто си висяха върху китката му докато той изследваше дългите й крака.

Тя не знаеше какво да прави със собствените си ръце, освен да ги държи заровени в косата му, защото за нищо на света не искаше да спре да я целува. Лошото бе, че тя не знаеше какво точно иска, но го искаше отчаяно.

Явно Джереми знаеше, защото след малко спря изтънченото си мъчение, хвана ръцете й и ги обви около врата си.

— Дръж се здраво за мен, любима. Още по-здраво.

И тя направи точно това. Притисна се към него със всичка сила, докато той покриваше тялото й със своето, точно както жадуваше. И тогава усети остра болка.

Дани изпищя и го задърпа за косата, докато той не вдигна глава.

— Защо, проклет да си, направи това?

Джереми я зяпна все едно си е изгубила ума, но после се усмихна нежно.

— Дани… любима… — започна да обяснява, но после спря и я целуна дълбоко със същата всепоглъщаща страст от преди малко.

Да не би да си мислеше, че това ще я успокои? Е, наистина й отвлече вниманието за малко.

— Това се случва само когато се любиш за първи път, — продължи той, — как да го кажа, когато проникнах в теб. Но никога вече няма да те боли, наистина — и после изведнъж, като че ли изтрезня и я попита. — И как така все още беше девствена?

— И каква да съм, като се представях за момче през всичките тези години?

— Ами, аз си помислих… няма значение — той я погледна с безкрайна нежност. — Много се радвам, че беше…

— Съм, — поправи го тя.

— Беше… — настоя той и леко се сви, защото очакваше пак да го нападне.

И тя, разбира се, не закъсня. Разшири очи и изстреля.

— Ти, проклето копеле такова, направи ме курва.

— Мили боже! Това пък откъде ти дойде на ум! Не можеш да си курва, ако спиш само с един мъж. Това е много по-различно от това да си курва… е, различно е и от това да си девствена, а ти вече не си.

— И каква съм тогава?

— Мила моя, ти си най-сладкото същество на този свят — наведе се и близна зърното й — и несравнимо красива — добави, преди да засмуче и другото й зърно, — и единственото, което трябва да те вълнува е колко често можем да правим това.

Той се поизправи и й се усмихна. Дани беше затаила дъх, борейки се с дивото желание да го придърпа пак към гърдите си. Не разбираше ли какво й причинява? Явно смяташе, че това „да проникне в нея“ не е кой знае какво. Може би, за него беше така. Но за нея светът беше свършил.

— Не разбираш, приятел, но аз и не съм очаквала да ме разбереш. Сега ме пусни да стана.

Той не помръдна, само погали бузата й с пръст.

— Знаеш, че много ти хареса всичко, което правихме досега. Защо си отказваш това удоволствие? А и ще стане още по-хубаво. Можеш да разчиташ на това.

— Хич и не се съмнявам, — отвърна тя с въздишка, — но може би все още мога да се спася, ако не узная колко точно хубаво.

— Ти се шегуваш! Станалото — станало, Дани. Нека поне ти докажа, че си е заслужавало. Може и да не си права, знаеш ли? Каквото и да си мислиш, може да се окаже, че не си права. И ще съжалиш, че си пропуснала това.

Той се раздвижи вътре в нея, за да й покаже точно какво е „това“. О, Господи, огънят се завърна толкова бързо и я обгори чак до пръстите на краката. Нямаше и следа от болката, само дълбоко неописуемо удоволствие. Той продължи да се движи в нея. Явно мислеше, че не го е разбрала. Щеше да го спре след миг. Само още един миг. Но преди да се усети, тя вече се движеше с него и после вече беше прекалено късно. Тя го усети изведнъж, разцъфтя вътре в нея и я накара да се вкопчи в Джереми с цената на живота си и после… о, Боже, най-поразителното усещане избухна в нея и я заля цялата, карайки я да се къпе в наслада, докато той продължи да търси своето освобождение.

Тя не искаше да го пусне. Дори и когато усети, че и той е стигнал върха си, не искаше да го освободи от прегръдката си. Той отговори на желанието й по своему, като излезе от нея, но после веднага я придърпа в обятията си.

Слава Богу, не продума, нито пък започна да злорадства, че е бил прав. Просто я държеше в ръцете си и нежно галеше гърба й. Той въздъхна със задоволство, сигурна беше че го чу, и после заспа.

И на нея й се искаше да направи същото. Искаше й се той да не се беше оказал прав. Но повече от всичко и се искаше тя да не беше права също.