Да се влюбиш в негодник

Глава 29

Джереми може и да се беше отпуснал достатъчно, за да изиграе добре ролята си, но това въобще не му беше по вкуса. Единственото хубаво тази вечер бе, че Дани наистина си прекарваше добре. Не, че той я пазеше само за себе си, не. Само дето ненавиждаше мисълта да я сподели с когото и да било друг.

Просто тя му принадлежеше, както той виждаше нещата, и всеки път, когато някой друг мъж я приближеше, той изпитваше примитивната нужда да защити това, което си е негово. Но това си беше чиста лудост. Тя не му принадлежеше изобщо. Беше една от прислужниците му. Това е. Искаше му се да е нещо повече, но явно тя не се интересуваше.

Той тръгна да донесе шампанско на Реджина и Дани. Направо му бяха извили ръцете, та да го склонят. Не искаше да остави Дани сама дори и за секунда. За нещастие, улови погледа на Емили докато прекосяваше залата и я видя да го гледа тъжно. Мили Боже! Сега пък на наранена любовница ли щеше да се прави? И да продължи да разправя, че е спал с нея след като и с пръст не я беше пипнал?

— Определено си за лудницата, момче — чу един до болка познат глас зад гърба си.

Джереми се сви. Баща му. Не беше видял кога е пристигнал, май нищо друго не забелязваше цяла вечер освен Дани.

— Знам.

— Какво, по дяволите, ти щукна та да я водиш тук?

— Идеята не беше моя. Да не мислиш, че искам всяко похотливо магаре наоколо да я зяпа влюбено. Проклет да съм, не!

— И кой го измисли тогава? Трябва ли въобще да питам?

— Не. Разбира се, че Реджи.

— Моята скъпа племенница определено обича да се бърка в работите на другите, но не разбирам какво я е прихванало този път.

— И как да разбереш. Само жена може да го измисли. Измъдри план да ме отърве от Емили. Трябва да убедя всички, че се интересувам от друга и единствената, която би могла да засенчи Емили…

— Схванах. Но, мислиш ли, че ще свърши работа.

— И Реджи не вярва. Смята, че трудно ще накараме Емили да си намери нова мишена. Този фарс има за цел поне да опровергаем слуховете, които тя самата разпространява, че вече съм спал с нея.

— Мътните да го вземат!

— Именно. Но сега поне ще им дадем още една гледна точка. В крайна сметка за какво ми е да преследвам обикновена „маргаритка“ след като съм ухажвал „рядка бяла роза“.

— Ухажвал?! — задави се Джеймс.

— За по-голям ефект — увери го Джереми. — А и няма да се наложи да повтаряме представлението. Дани направи такъв фурор тук, че всички само за това ще говорят седмици наред. Сега ми кажи ти какво правиш тук? Мога да се закълна, че щеше да измислиш не едно извинение да не стъпиш на място като това.

— Промених си решението. Исках да хвърля един поглед на това момиче дето се мъчи да те завлече до олтара. Впрочем коя точно е тя?

Джереми затърси с поглед Емили където за последно я беше видял, но не я откри. После обърна поглед и забеляза, че мащехата му Джордж е обсебила вниманието на Реджина за момент и Дани стоеше самичка и незащитена от никого. Предупредителни камбани звъннаха в главата му, когато видя кой се е възползвал от това.

— Мили боже, Емили се е докопала до Дани!

Джеймс повдигна вежда, докато обръщаше поглед в същата посока.

— Май ще стане интересно. Досега не съм бил свидетел на женски бой, а като се има предвид от къде идва твоята Дани много вероятно и до там да стигнат.

Дани направо настръхна когато една дама я ощипа, за да привлече вниманието й. Беше красавица. Русата й коса беше грижливо подредена в превъзходна прическа. Носеше зашеметяваща бяла бална рокля, явно любимият цвят на всички дебютантки. Точно тази бяла рокля беше поръбена в светло синьо, очевидно, за да подхожда на лазурносините очи на притежателката. Само че, сега тези очи я гледаха с опасен гневен блясък. Толкова омраза се четеше в погледа й, че Дани направо се вцепени за момент.

— Не знам коя сте, но ако мислите, че ще ми го откраднете, трябва дълбоко да ви разочаровам — каза й младата жена.

Това обясни веднага коя е дамата. Реджина трябваше да й я покаже в началото, за да може Дани да се подготви. Не, че би могла да направи нещо след като въобще не я беше усетила да приближава.

Въпреки излишното ощипване, Дани не я удари докато отговаряше.

— О, вие трябва да сте Емили лъжкинята.

— Моля?

— Правиш се на глупачка, скъпа. Той го знае. Семейството му го знае, а след тази вечер и целият град ще разбере. Лъжите ти само ще увеличат още повече собствения ти срам.

Емили ахна и ярка червенина започна да пълзи по бледите й страни.

— Мисля, че не ме разбрахте. Той ще се ожени за мен. Баща ми ще се погрижи за това.

Дани повдигна вежда.

— Заради една лъжа?

— Виждам, че са ви заблудили. Аз не лъжа. Но той определено го прави, ако се опитва да отрече, че си играе с мен.

— Така ли му викат на това да размениш две приказки с някого? — попита Дани невинно.

— Това ли ви е казал? — изгледа я Емили невярващо. Беше толкова убедителна, че наистина трудно някой щеше да повярва, че тя си измисля всичко. После добави с въздишка. — Трябваше да се досетя, че той няма да спази обещанията си. В края на краищата баща му е един от най-прочутите женкари, които този град е виждал. Чичо му Антъни също и очевидно и Джереми е поел по този път.

Дани нямаше какво да отговори на това. Нямаше въобще да се учуди, ако дори е вярно. Тя знаеше, че Джереми няма никакво намерение да се жени. Беше го чула да го казва неведнъж. И очевидно не се отказваше от забавленията с жени непрекъснато. Нали и под нейната пола се беше опитал да се намърда. Но тя не смяташе, че той е коравосърдечен и дава обещания, които няма намерение да спази. Може и да е прелъстил дамата, да, но Дани се съмняваше, че за него това е било нещо повече от просто мимолетно удоволствие.

Дани обаче се изненада, че момичето звучи толкова искрено. Беше много убедителна. Или беше наистина много добра лъжкиня, или пък казваше истината.

И Дани се опита да разбере.

— След като е толкова лош, колкото твърдиш, защо го искаш?

— Не, вече не — настоя Емили. — Но нямам избор — и продължи шепнейки. — Виждаш ли, аз подозирам, че съм бременна.

— И как разбра толкова скоро. Та ти го познаваш от миналата седмица.

— Казах, че само подозирам, — изсъска ядосано Емили, — но ще знам със сигурност след седмица или две. И се моля да не съм, наистина. За мое нещастие, обаче, мисля, че ще се окаже точно така. Сега, надявам се, че разбирате защо ви казвам, че си губите времето с него и накрая ще бъдете много разочарована.

Дани поклати глава.

— Не, това което разбирам е, че ти сама заблуждаваш себе си. Оттегли се и приеми поражението си. Ако въвлечеш и баща си в това, само още повече ще се посрамиш. И за какво? Той пак няма да се ожени за теб.

— Ти си истинска глупачка! Изобщо не знаеш как стават тези неща. Когато става въпрос за наследник на голямо богатство, личните предпочитания нямат никакво значение. Нито аз, нито Джереми ще имаме думата по въпроса.

Дани изобщо не познаваше тази жена, но започваше сериозно да не я харесва.

— Изчезвай от тук, жено. Започва да мъ боли глава зарад’ теб.

Емили ахна, извън себе си от ярост.

— Няма да стане!

Дани кимна в знак на съгласие.

— Явно, това е първата истина излязла от устата ти.

Емили отвори уста да отвърне, но после промени намерението си и забърза нанякъде. Дани разбра защо, като чу гласа на Джереми зад себе си.

— Добре ли си?

Тя се обърна и го изгледа сърдито.

— Това си беше гадно, приятел. Да внимавам как говоря толкова време. Заболя ме проклетата глава зарад’ нея, шъ знаиш.

— Ето, това ще ти помогне — каза той, подавайки й чаша шампанско. — Съжалявам, че се наложи да говориш с нея. Направо не повярвах, че имаше куража да те заговори. Не беше много злобна с теб, нали?

— Беше много убедителна. Това беше.

— И това, че ти се появи с мен не я е разколебало въобще, така ли?

— Как не! Обзалагам се, даже, че се е нахъсала още повече и ще удвои усилията си.

— По дяволите!

— Горе главата, приятел! — каза Дани нахално. — Винаги можеш да избягаш в Африка.

Той избухна в смях. После си пое дъх и каза.

— Предпочитам да си остана тук. Пък и плана на Реджи успя поне наполовина. Всички ще говорят за друго сега. Я, да им дадем още храна за приказки като изтанцуваме още един танц. Поне да се позабавляваме, докато сме тук.

Тя изрази недоволството си, въпреки че му се усмихваше.

— Знам те аз, господинчо! Просто си търсиш извинения пак да ме опипваш.

— И през ум не ми е минало даже! — запротестира той. Но усмивката му й казваше точно обратното. Дали, защото тя го беше подсетила, или той си го беше намислил от преди това, но те не останаха дълго на дансинга. Той я завъртя няколко пъти и после затанцува с нея към ъгъла на стаята, подреден като малка градинка с всичките тези цветя в саксиите.

Той се опитваше да е дискретен, но просто вече не можеше да сдържа страстта си към нея. Зеленината ги прикриваше само от половината хора. Другата половина спокойно можеха да наблюдават недискретното му поведение.

— Това трябва да помогне — прошепна той преди да я целуне.

Дани щеше да падне от изненада. Мъжете и жените не се целуваха на публични места, освен ако вече не бяха определили дата за сватбата. Само негодник като Джереми би пренебрегнал всички правила. Но думите му подсказваха, че това е част от плана и тя трябва да му съдейства. Дани щеше да поспори по въпроса, но той не й остави никакъв шанс, пък и присъствието му толкова близо до нея през цялата вечер, чувството, породено от ръцете му, шарещи по тялото й… Тя беше привлечена от чувственото обещание в очите му.

Само за миг, каза си тя, само за… О, Боже, не искаше тази целувка да свършва никога! Страстта му опърли всеки неин нерв и разгорещи и двамата толкова бързо, че ако носеше очила, сигурно щяха да са напълно замъглени от парата, която изпускаха телата им. Усети как ниско в корема й се зароди вълнение, което бързо се спусна и към онова тайно място между бедрата й, пулсирайки възхитително.

Едва издържаше, обзета от желание да разкъса ризата му и да прокара устни по твърдите му мускулести гърди, да разкопчае панталона му и да почувства горещата му плът в ръцете си. Слава Богу, беше й останала частица разум. Ако не го спре сега, не вярваше, че някога ще може.

Тя проговори задъхана.

— Спри!

— Трябва ли?

Каза го толкова спокойно. Тя трепереше в ръцете му, а той звучеше все едно не беше почувствал нищо от страстта, разгоряла се между тях. Но после срещна очите му и го видя. Обещанието за това, което можеше да се случи, ако тя просто му позволи.