Да се влюбиш в негодник

Глава 36

— Преди тези самодоволни глупаци да са изложили твърденията си, лорд Баскъм, — започна Андрю — позволете ми да ви уверя, че обожавам Емили и горещо желая да я взема за жена с ваше одобрение.

— И кой сте вие, сър? — попита Албърт.

Андрю изреди титлите и връзките си. Албърт беше доста впечатлен. Дори и Джеймс се впечатли, защото не ги знаеше всичките.

Когато Андрю свърши, Албърт призна:

— Познавам баща ви. Добър човек.

— Я, чакайте! — започна представлението Уилям, показвайки недоволството си. — Всичките тези титли не променят факта, че детето може и да е от мен. Може и да не ме смятате за подходящ за дъщеря ви милорд, но ви уверявам, че тя ме намери за доста забавен.

— А вие сте?

— Уилям Шейкс, на вашите услуги. Актьор съм, сър, при това доста добър. Едно от последните ми представления беше толкова сполучливо, че в резултат ме поканиха да присъствам на един бал преди няколко седмици и там се запознах с Емили. Нямам нищо против да призная, че много си допаднахме. И успяхме да открием една празна стая на горния етаж — да, е сигурен съм, че не искате да се впускам в повече подробности.

Албърт не само се почувства неудобно, като чу това, той направо побесня.

— Дъщеря ми да има нещо общо с актьор?! Пълен абсурд!

Уилям пренебрегна гнева му, просто сви рамене и отбеляза:

— Ами, бях героя на вечерта и други тям подобни. Определено беше решила да се запознае с мен, а по-късно и да направи вечерта ми незабравима, трябва да добавя — каза той с дяволито намигване. — Съгласен съм дори да се оженя за нея, ако детето е мое, въпреки че всъщност не искам да се женя още, така че ако пък не е… Разбира се, това означава да ме приемете в семейството. Знам, че доста благородници биха ме сметнали за неподходяща партия.

— Поне ви е ясно, защо въобще не е трябвало да идвате тук — каза Андрю на Уилям отправяйки му свиреп поглед. — Тя никога няма да се съгласи да се омъжи за вас. Баща й най-вероятно ще я обезнаследи, дори и само да му намекне за такова нещо.

— Добре де, но ако детето е мое? — противопостави се Уилям. — Не може просто така да пренебрегнете това.

— Кой от нас е бащата е без значение, след като така или иначе никога няма да разберем — настоя Андрю.

— Как така?

— Ами, ако прилича изцяло на майка си. Но аз възнамерявам да се оженя за нея и да отгледам детето, независимо дали ще се окаже мое или не.

— Е, това е вече прекалено благородно, дори и за благородник — подигра му се Уилям.

— Нищо такова, — опроверга го Андрю — просто я искам за жена.

Думите на Андрю донякъде поуспокоиха Албърт. По-възрастният мъж успя да си възвърне част от хладнокръвието като разбра, че възможностите не са толкова ужасяващи. Но после погледът му попадна на Дрю, който седеше на стола си толкова спокоен и дори усмихнат, и отново се скова.

— Намирате всичко това за забавно, така ли? — настоя за обяснение Албърт.

— Всичко това? — каза Дрю, клатейки глава. — Не съвсем. Но това, че тези двамата се хванаха за гушите от момента, в който разбраха, че Емили е била благосклонна и към двамата? Ами да, намирам го за забавно.

— Вие пък кой сте?

— Дрю Андерсън. Не съм сигурен, че Емили разбра, че съм роднина на семейство Малори, когато взе да мига с тези разкошни очи към мен. Малко хора знаят, че сестра ми е омъжена за бащата на Джереми. Ние сме американци, в края на краищата, и имаме собствени кораби, така че не идваме често в Лондон. Аз акостирах в пристанището само няколко дни преди да срещна Емили, така че още не бях чул слуховете, че тя и Джереми… ъъъ…

— Говорете по същество, човече!

— Разбира се. Аз пътувам много и никога не отказвам на красива жена, когато намеренията й са толкова очевидни. Възползвам се от удоволствията, когато ми се предостави възможност, ако ме разбирате. Винаги съм го правил и вероятно така ще е и занапред.

— Предполагам, че и вие твърдите, че детето е ваше? — настоя Албълт.

— За Бога, не!

— Тогава, какво правите тук?! — намръщи се Албърт.

— Тук съм, защото въпреки че в действителност не съм спал с момичето, бяхме доста близко до това да го направим. Докато бяхме на едно събиране, на което сестра ми ме завлече, я изведох на разходка в градината и намерих едно усамотено местенце за нас двамата. Ако бяхме продължили само още минута или две, аз също щях да претендирам за бащинството, но ни прекъснаха точно, когато щях да… ами… както и да е, облякохме се бързо и се върнахме вътре. Обеща ми да се видим по-късно и да продължим оттам където бяхме спрели. Аз отидох на срещата, но Емили не се появи. Чаках я цял проклет час! — добави Дрю с раздразнение. — Щеше да си заслужава чакането. И после, на другия ден чух слуховете, че ще има дете от Джереми. Не ми е приятно, че го казвам, но не се и съмнявам, че е бременна като така щедро отдава прелестите си на всички.

Албърт отново беше почервенял от ярост, когато Дрю най-накрая млъкна. Джеймс не би могъл да го вини. Той никога не би се изразил така, независимо дали лъжеше или казваше истината. Типично в техен стил, проклетите американци да говорят толкова безсрамно.

И точно тогава Емили Баскъм се появи в кабинета. Тя влезе усмихната, очаквайки да завари само баща си вътре. Беше невъобразимо красива. Колко жалко, че беше толкова разглезена и смяташе, че може да има всичко, което си поиска — на каквато и да е цена.

Усмивката й замръзна, когато видя колко ядосан е баща й. Като забеляза Джеймс обаче, в очите й припламна гняв за секунда преди да надене неразгадаема маска на лицето си. Джеймс въздъхна вътрешно. Тази работа може и да не се окажеше толкова лека, колкото си беше мислил, след като тя така умееше да прикрива емоциите си.

— Не знаех, че имаме гости, татко.

— Нямаме. При никакви обстоятелства не бих нарекъл тези господа гости.

Андрю се изчерви при тази забележка и привлече вниманието на Емили. Тя явно реши да се прави на изтънчена дама за момента, защото каза:

— Лорд Уитълби, колко приятно да ви видя отново.

— Удоволствието е изцяло мое, скъпа — отвърна Андрю и й хвърли поглед, изпълнен с обожание, докато ниско й се покланяше. Това му спечели възхитителна усмивка.

— Значи наистина го познаваш? — попита я Албърт.

Емили се намръщи, като чу резкия тон на баща си.

— Разбира се. Представиха ни миналата седмица на едно соаре, а после пак се видяхме преди няколко вечери. Не бях сигурна, че ме помни — добави тя срамежливо.

— О, помни те много добре! — каза Албърт с пренебрежение. — И, слава Богу, иска да се ожени за теб.

— Поласкана съм — започна тя, но замлъкна, когато осъзна думите на баща си. — Какво имаш предвид с това „слава Богу“?

Андрю побърза да й отговори пръв:

— Каквото и да се случва сега, Емили, моля те повярвай, че за мен ще е чест да станеш моя жена.

— Още веднъж, поласкана съм, сър, но…

— Стига с това „но“, Емили! — прекъсна я грубо баща й. — Джереми Малори не те иска и отрича някога да те е докосвал.

Тя тежко въздъхна. Леко преигра, ако питаха Джеймс. Прекали малко с отчаянието.

— Предупредих те, че той ще отрича, че е безотговорен женкар — и после се обърна към Джеймс и го погледна изненадано, все едно чак сега забелязваше, че е в стаята. — О, моля за извинение, лорд Малори, но пък от друга страна всички знаят от кого Джереми е наследил навиците си.

Джеймс избухна в смях при тази забележка. Тя вече беше заела отбранителна позиция. Трябваше да е много глупава, та да не разбере, че нещо в плана й се е объркало много, след като баща й беше толкова ядосан.

— Да, всъщност съм много горд с момчето, особено от факта, че той не лъже.

— Вас, може би — подигра му се тя — но лъже, що се отнася до този въпрос.

— Стига, Емили! — прекъсна я Албърт — познаваш или не тези мъже?

Гърбът й се скова отново. Джеймс имаше чувството, че тя не е свикнала баща й да й се сърди така и това само по себе си я тревожеше най-много. Тя просто не знаеше как да се справи с гнева му, не и пред всички присъстващи в стаята.

Тя огледа мъжете и призна:

— Да, повечето ги познавам.

— И този американец? — не спираше баща й.

— Ами, да, спомням си, че съм го виждала. Трудно е да забравиш толкова висок човек.

— И красив — ухили й се Дрю, намигайки дяволито.

— Срамота, сър, не бива да сте толкова самовлюбен — опита се тя да се върне към безобидното флиртуване, с което беше свикнала.

— А, този? — Албърт посочи Уилям.

— Не, не мисля, че съм го виждала преди — каза Емили меко.

Уилям веднага намести ядосано изражение на лицето си.

— Така значи, а? — каза той възмутено. — Нямаше нищо против и даже много ти хареса да се закачаш с мен, докато баща ти не знаеше, нали? А сега всичко ще отричаш.

— Да отрека какво? Аз не ви познавам. Какво има да отричам?

— Мили Боже, наистина ли не си спомняш? Беше леко пияна онази нощ на бала, но досега не бях чувал жена да забрави нещо такова. Или си спала с толкова много мъже, че вече не ги помниш всичките?

Емили ахна от ярост. Лицето й гореше. Уилям беше прекалил. Вулгарността му щеше само да я обиди, независимо дали казва истината или лъже, и щеше да е трудно да се прецени реакцията й от намеците, които направи.

В обидата си тя насочи гнева си към баща си.

— Това ли те е разстроило? Някакъв си непознат идва тук и започва да дрънка най-невъобразими лъжи и ти му вярваш? И никога през живота си не съм се напивала — е, като изключим онзи път на рождения ден на мама миналата година, но ти вече знаеш за това, а и там нямаше никакви мъже.

— Проблемът не е в това дали пиеш, захарче — намеси се и Дрю. — Не съм дошъл тук да твърдя, че детето е мое, обаче трябва да признаеш, че малко ни оставаше.

Тя се извъртя рязко да го погледне и ахна отново.

— Мили Боже, и вие ли? Какво е това? Конспирация, замислена от всички Малори? — после пак се обърна към баща си с умолително изражение на лицето. — Татко, кълна се, те лъжат.

— И тримата? — каза Албърт уморен, докато сядаше зад бюрото си. — Ако беше един, щях да се усъмня, дори ако бяха двама. Но трима?

Емили погледна към Андрю с болка:

— Боже, само не и вие?

Той потрепери при явното й разочарование. Имаше голяма вероятност да рухне и да провали всичко. Та нали той все още я искаше за жена. И тъй като тя много добре знаеше, че той лъже, щеше доста да загази, ако станеше както иска и Албърт се съгласи да се оженят. Явно той си беше припомнил, че цялото това представление беше точно каквото и тя беше планирала за Джереми, че просто и го връщаха със същите средства и ако трябваше да се сърди на някого, то най-добре да се сърди на себе си.

— Аз най-много се безпокоя за детето — каза й Андрю. — То може да е моя наследник.

— И двамата знаем, че не е твое — сопна му се тя. — Затова спри тази лудост, моля те!

— Нищо такова не знам. Разбирам желанието ти да отричаш, но не забравяй, че аз все още искам да се оженя за теб. Ще отгледам детето, независимо дали е мое или не и ще се опитам да забравя твоите… — той направи пауза и хвърли поглед към другите мъже — много прегрешения.

Тя отново почервеня цялата, но не от неудобство, а от сляпа ярост, която веднага насочи към баща си.

— Обвиняваш ме в тези ужасни неща, в които няма и частица истина. Не виждаш ли какво става? Това е пълен фарс, заговор измислен от лорд Малори тук и то сигурна съм само, за да отърве сина си…

— Стига! — изрева Албърт. — Не ме карай да се срамувам още повече от теб.

От това явно много я заболя. Тя пое дъх преди да проговори:

— Значи ще повярваш на тях, а не на мен?

Успя даже да отрони няколко сълзи и изглеждаше напълно сразена. Лицето на Дрю омекна. Той не можеше да издържа на женски сълзи. Андрю се извърна, за да не се разчувства и той. Уилям извъртя очи, разпознавайки способен колега актьор.

За щастие Албърт добре познаваше дъщеря си и номерата й.

— Знам, че можеш да лъжеш, Емили. Лош навик, който придоби докато растеше. И знам, че можеш да го правиш много добре. Просто никога не бих си помислил, че ще седнеш да лъжеш за такова нещо с толкова непоправими последици.

Тя замръзна. Гневът й се върна толкова бързо, че очевидно не я беше напускал, просто го беше потушила, за да спечели съчувствието на баща си. Този път избра да атакува Джеймс, смятайки, че той е виновника за провала на плановете й.

— Знам, че всичко това е ваше дело, лорд Малори. Но май не сте го дообмислили съвсем, нали? — каза тя язвително. — Не знам как ще се измъкнете от всичко, когато докажа, че те лъжат.

Джеймс повдигна вежда язвително на свой ред.

— И как, моля ви, ще го направите, когато тук става въпрос за вашата дума срещу тяхната. Както изглежда трима срещу един — не, всъщност четирима срещу един, тъй като и Джереми също твърди, че сте лъжкиня.

— Проклет да е този Джереми, мога да го докажа, защото все още съм…

Тя осъзна какво щеше да каже и млъкна, но Джеймс продължи мисълта й.

— Девствена?

Джеймс се изправи. Емили отстъпи назад най-накрая осъзнала кого точно е обиждала досега. Но Джеймс вече не се интересуваше от момичето. Тя направи точно това, на което той се надяваше.

— Моите извинения, лорд Баскъм, но тази визита наистина беше необходима — каза той.

Албърт кимна сковано. Изражението му беше замислено. Чувстваше се много неудобно сега, когато беше разбрал докъде може да стигне дъщеря му, за да си хване съпруг.

— Между другото, — добави Джеймс — в случай, че още не сте отгатнал, тя е тази, която разпространяваше слуховете и ги подхранваше непрекъснато. Не ви препоръчвам да я застреляте, но определено й е нужна повече дисциплина. Това момиче не може просто така да решава бъдещето на другите. Моето семейство вече няма нищо общо с вашето. Погрижете се нещата да си останат така. След вас, господа! — каза той на придружителите си.

Дрю и Уилям се изнизаха от стаята, но Андрю не помръдна.

— Тръгвайте, милорд! Сигурен съм, че аз и лорд Баскъм имаме още доста неща да обсъдим. Все пак репутацията на Емили още не е спасена.

— Благодаря много, но аз сама ще се оправям с репутацията си — изръмжа Емили и измарширува през вратата.

Джеймс повдигна вежда и погледна Андрю. Усмивката, която съзря на лицето му му подсказа, че той все пак ще остане. Момчето май беше влюбено, за да я иска още, след като се бе запознал от близо с темперамента и с театралните й способности.