Да се влюбиш в негодник

Глава 44

— Идваш с мен и това е! — каза Джереми.

— Наистина се държиш глупаво, когато се разтревожиш за нещо, приятел — отвърна му Дани. — Този човек беше сам. Никой няма да нахлуе тук, за да ме убие.

— Няма откъде да си сигурна или вече си спомни всичко?

Бяха в стаята му. Джереми си събираше багажа за предстоящото събиране през уикенда в Крандъл Хаус. Той почти се беше отказал да ходи тази сутрин. Твърде много се тревожеше за нея. Но после се сети, че там не се правят често партита. Само няколко пъти през сезона и щеше да му се наложи доста да чака, преди да му се отвори нова възможност да наблюдава Хедингс и да го залови на местопрестъплението. Дани трябваше за пореден път да го увери, че е добре и няма нужда да променя плановете си заради нея.

Тъкмо си мислеше, че е успяла да го успокои. Той се беше съгласил с нея, но явно само привидно, защото току-що я беше привикал в стаята си, за да я уведоми, че тя отива с него.

— Нищо друго не помня — отговори на въпроса му тя.

Всъщност все още не можеше да се начуди, че вече си спомня името си. Не цялото. Само първото име. Изскочи в ума й, веднага щом се събудиха на другата сутрин и тя веднага изстреля.

— Името ми е Данета — и после се засмя. — Доста по различно от Даниел, а? Звучи ми доста неанглийско и не съм сигурна, че ми харесва.

— Аз пък мисля, че е много красиво име — каза той.

— Лошо, защото това си е моето име и аз избирам да го забравя отново.

Но тя нямаше да го забрави. И горещо се надяваше да си върне и другите спомени. Дали пък не беше заради удара по главата? Каквато и да беше причината, тя вече вярваше, че ще си спомни и останалото.

— Така или иначе, идваш с мен — настоя той. — Или предпочиташ да чистиш къщата, вместо да дойдеш на парти?

Тя изсумтя пред необоримата му логика.

— Предпочитам да си остана здраво стъпила на земята, ако не възразяваш. Не ми е мястото по такива събирания и ти много добре го знаеш. Виж какъв шум се вдигна като се появих на бала.

— Но ти се справи чудесно там.

— Е, и…? Какво общо има това със сегашното събиране? Пък и нямам подходящи дрехи. Имам само онази бална рокля…

— … Която ще свърши превъзходна работа.

— И за двата дни? Вие благородниците никога не бихте си позволили да носите едни и същи дрехи два дни подред, приятел.

— Ами, това е единствената оцеляла от сандъка, който сме успели да спасим от реката. Всичко останало е потънало. Съвсем разбираемо е, че…

Тя го зяпна с недоумение и после избухна в смях.

— И кой ще повярва на тази небивалица?

— Всеки, на който благоволя да го спомена. Не вярваш ли, че благородниците също ги сполетяват неудобства като това, да си загубят багажа в реката? Уверявам те, че и на висшето общество му се налага да страда отвреме-навреме от дяволските игрички на съдбата.

Щеше да стане на неговата пак, негодника му с негодник. Независимо от всичките й възражения, щеше да я върти на шиш, докато накрая не я изнуди да се съгласи с него.

Тя се почувства задължена да го предупреди за последно:

— Знаеш ли, приятел, ако не спреш да се опитваш да ме превърнеш в дама може да вземе да ми хареса и да си намеря някой лорд за съпруг, вместо просто почтен мъж.

И това не помогна. Той просто отговори небрежно:

— Отдавна не съм застрелвал никого. Явно ми е крайно време.

Това веднага я накара да млъкне. Очевидно се шегуваше, но на нея хич не й хареса. Напомняше й много на начина, по който се държи баща му. Е, той си беше син на Джеймс Малори, и въпреки че беше един очарователен негодник, както братовчедка му го нарече, може би имаше и друг Джереми, когото тя още не познаваше.

— Никога не съм си мислила, Джереми Малори, — каза Ейми — че ще доживея деня, в който ще се влюбиш.

Ейми и Уорън се бяха присъединили към Джереми и Дани на събирането в Крандъл Хаус. Решиха го, когато Джереми отиде да вземе каретата им и му беше напомнено, че „Даниел“ трябва да си има придружителка.

— Пепел ти на устата, братовчедке! — отвърна й Джереми — Все още не си.

Тя избухна в смях, който го накара да изскърца със зъби. Танцуваха и това беше първата им възможност да си поговорят, откакто тя се беше върнала в Англия. Едно трио музиканти засвири след вечеря и след като Уорън беше окупирал Дани и се беше заел да я учи да играе карти, Джереми се остави Ейми да го завлече на дансинга.

Лорд Хедингс все още не се беше появил, а можеше и въобще да не дойде. Ейми се беше съгласила да си сложи едно от най-хубавите бижута — дано да го изкуши. Но каква полза, ако той изобщо не дойдеше.

— Да бе, да — не виждам ли, че не сваляш поглед от нея дори и за минута — каза Ейми, тържествуваща, че е доказала твърдението си.

Джереми изсумтя.

— Ами, тя си е изключителна красавица. Разбира се, че няма да откъсна поглед от нея. Трябва да съм сляп, че да не я гледам.

— Нищо лошо няма в това да си влюбен в нея. И е от добро семейство.

— Ако бях влюбен в нея, въобще нямаше да ми пука от какво семейство е и как, по дяволите, реши че е от добро? Не, няма значение. Забрави, че попитах.

— Не се тревожи. Това не е едно от предчувствията ми. Просто я погледни и я чуй за момент и ще усетиш благородното й потекло.

Той се изсмя на думите й и каза:

— Нямаше да говориш така котенце, ако я беше чула как говореше само допреди няколко седмици. Звучеше като улична отрепка и всъщност си беше точно такава.

— Именно — възтържествува Ейми. — Нали не вярваш, че такъв човек би се научил толкова бързо да говори добре само за няколко седмици? Освен, ако не е говорила така в самото начало. Тя каза, че приятелката й Луси доста се е потрудила, докато я научи да говори като тях. Не си ли се чудил каква е била, преди да се присъедини към тази измет?

— Разбира се, че съм се чудил. Но нищо не мога да направя, след като тя дори не помни цялото си име. И е сигурна, че това копеле, дето се опита да я убие, е убило родителите й. В противен случай щяха да я търсят под дърво и камък, докато я открият, нали? Така че, дори и да си спомни — при кого да се върне?

— Не се надявай толкова — изпухтя Ейми. — Може да има далечни роднини. И нямам предвид тези, които ти си изфабрикувал. А дори и да няма, това не означава, че можеш да я държиш вечно като прислужница. Момичето си е поставило цели, Джереми. Ако не знаеш, ти си спомогнал само за осъществяването на първата. Да си намери работа.

— Знам за проклетите й цели — измърмори той. — Пусто да остане, да не би да ти е разказала всичко по пътя за Лондон онзи ден?

Ейми му се ухили.

— Знаеш, че си имам начин да накарам хората да се отпуснат пред мен и да ми кажат всичко. Никой не може да се скрие от мен.

— За съжаление.

— Не мога да разбера защо още се противиш на очевидното, негоднико. Знаеш, че можеш да й помогнеш и за другите две цели, въпреки че, като се замисля, не бих те нарекла уважаван, нали? — Ейми въздъхна престорено. — Забрави, че го казах.

Джереми се навъси. Мразеше, когато Ейми започнеше да го дразни така. Също като двамата си прочути чичовци и тя можеше да ти изпие кръвчицата, ако си науми.

За щастие, мъжът, който влезе през вратата, смени темата.

— А, ето го най-после.

Ейми проследи погледа му.

— Лорд Хедингс?

— Да, защо не идеш да му се представиш, котенце, и да му дадеш възможност да огледа добре тези джунджурии, с които си се накичила. Ти и Уорън си имате собствена стая, нали? Съмнявам се, че ще се опита да се промъкне, ако разбере, че делите стаята с някой друг.

— Да, имаме си собствена стая. Крандъл се е разбрал с двама по-близки съседи да му помагат, когато има повечко гости и стаите не му достигат. За наш късмет, дойдохме по-рано, иначе щеше да се наложи да си търсим друго място за през нощта. Да разбирам ли, че ти ще трябва да споделиш стаята си с някой друг?

— Разбира се. С още половин дузина ергени по последни изчисления. И Дани беше настанена заедно с другите девойки. Не бях го предвидил това като я домъкнах тук — добави той намръщено.

— Не се тревожи за нея. Тя ще е добре.

Сега той оглеждаше стаята, защото беше забелязал, че Дани не е при масата за карти с Уорън и не можеше да я открие никъде. Но пък Хедингс се запъти точно натам.

— Пресрещни го, преди да е стигнал до масите. Всички знаят, че само това прави по цяла нощ. Играе комар. Аз ще ида да намеря Дани.

Според Уорън, беше отишла да си легне. Да не повярваш. Толкова рано? Споменала, че я боли главата, което накара Джереми да се почувства като долен мерзавец, задето беше забравил за удара по главата й. Тя го беше уверила, че е добре, но явно тази жена се оправяше с лъжите също толкова добре, колкото и с обирите.

Той изкачи стълбите да провери как е. Надяваше се, че в този ранен час в стаята, където я бяха настанили, ще открие само нея. Почука и тя отвори вратата все още облечена. Вероятно самата тя току-що се беше качила.

— Защо не ми каза, че все още те боли главата? — смъмри я той доста остро. После я изгледа подозрително и добави. — Не би ме излъгала за това, нали?

— Разбира се, че бих. Крадците са много добри лъжци, нали знаеш?

Той се намръщи още повече. Тя се усмихна.

— Шегувах се бе, човече. Брей, много си докачлив напоследък.

Той въздъхна и се облегна на рамката на вратата.

— Казаха ми, че Крандъл има много хубава градина. Надявах се да ти я покажа по-късно.

Тя повдигна една вежда.

— Не е ли по-добре да я разгледам на дневна светлина? За да мога наистина да й се насладя.

— Ами, не. Всъщност, няма на какво толкова да се насладиш.

Още не беше свършил да говори, когато ръката му се стрелна и придърпа тялото й към себе си, а устата му покри нейната. Искаше, едва ли не, да я погълне, но се сдържа с последно усилие на волята. Целувката беше много чувствена. Господи, обожаваше вкуса й! Тя се целуваше с цялото си тяло, не само с уста. Притискаше се плътно към него.

Той се отдръпна рязко, преди да изгуби контрол и да я понесе към леглото. Легло, което нямаше да им гарантира усамотение след малко. Отстъпи назад все още треперейки.

— Съжалявам — каза той. — Не трябваше да го правя.

— Не, не трябваше — отговори тя, останала почти без дъх.

Той изстена вътрешно и едва не я сграбчи отново. Вместо това, бързо пъхна ръце в джобовете си и се опита да пренебрегне факта, колко много иска целувките й и самата нея точно в този момент, като смени темата.

— Хедингс най-накрая се появи — каза той.

— Ами, това е чудесно, нали?

— Кое?

— Ако не знае, че съм тук, няма да тръгне да ме търси на сутринта. Със сигурност ще се поинтересува колко хора има в стаята, преди да се вмъкне да краде. Ако въобще опита.

— Ти все още не вярваш, че ще го направи сам, така ли?

— Мисля, че е прекалено умен, за да краде самият той — обясни тя.

— Не съм съгласен. Аз пък мисля, че няма да устои на изкушението.

— Не забравяй какво рискува, ако го хванат.

— Именно. Някои мъже намират опасността за вълнуваща. Но предполагам, че и двамата сме прави. Може и да не рискува често. Обаче бижутата на Ейми са голямо изкушение и е много вероятно да не се сдържи. Тя доста пътува напоследък като съпруга на капитан на кораб. Затова, ако поиска нейните дрънкулки, ще трябва да се възползва от шанса си сега.

— Той откъде би могъл да знае, че тя често отсъства от Англия?

— Защото тя ще му го каже, скъпо момиче. Ейми е също толкова добра, колкото и Реджи в заговорите. Тя ще му спомене, че макар с Уорън току-що да са се прибрали, отново ще отплават след няколко дни. А може би сигурно ще намекне, че този път не възнамеряват да се връщат, защото Уорън обсъжда нов маршрут, който не включва Англия. И съвсем без да иска, ще си остави бижутата в стаята утре сутрин. Така че, това ще е единствения му шанс.

Дани сви рамене примирено.

— Ами, ако е толкова глупав, както казах, добре че вече се бях качила горе, преди да ме види. Просто ще си остана тук утре сутринта и ще се ослушвам за него. Ако възнамерява да краде, сигурна съм, че първо ще се увери, че всички гости са вече долу.

Джереми поклати глава насреща й.

— Не ти ще дебнеш да го заловиш, мила. Ако или когато се качи утре сутрин, аз ще изчакам няколко минути и ще го последвам…

— И ще го изпуснеш, ако е бърз? Ако го завариш тук в коридора или в собствената му стая, нищо няма да можеш да докажеш, нали? Трябва да разчетеш времето до секунда.

— Фактът, че бижутата липсват, ще е достатъчно доказателство.

— Не и ако ги скрие някъде горе. Може дори да ги хвърли през прозореца в края на коридора и съучастниците му да ги чакат отдолу. Ейми със сигурност ще започне да търси нещата, така че той едва ли ще ги държи у себе си.

— Мътните го взели! Доста варианти си измислила. Няма ли да спреш най-накрая да мислиш като крадец?

Тя му се ухили.

— Можеш да го проследиш, както беше намислил. Аз просто ще съм тук и ще те упътя в правилната посока.

— И ще пропуснеш цялото забавление?

— Така или иначе не исках да идвам, приятел. Но, не. Ако не се качи до обяд, аз ще сляза долу. Нямам никакво намерение да умра от глад само, за да ти хвана крадеца.