Да се влюбиш в негодник

Глава 16

— Ехо, къде са всички?

Дани чу гласа на жената и подаде глава иззад ъгъла на горния етаж да види, кой вдига този шум. Три жени стояха във фоайето, облечени по последна мода. И трите бяха красавици. Тя позна едната — братовчедката на Малори — Реджина Идън, която се беше отбила вчера. Е, това обясняваше как са влезли, след като никой не им беше отворил.

Дани нямаше никакво намерение да отговаря на въпроса на дамата. Тя ясно си спомняше какви са задълженията й, и те не включваха отварянето на вратата и посрещането на гости. Знаеше също, че все още няма иконом или портиер, но Клеър беше наоколо и можеше да ги посрещне, точно както беше направила вчера с нея.

Дани се дръпна назад, за да не я видят, но явно не беше успяла да се скрие достатъчно бързо.

— Ей, ти там. Ела долу, моля те.

Дани не помръдна. Изглеждаше, сякаш жената говори на нея, но можеше и да не е така. Сигурно Клеър се бе появила. Все някой трябваше да дойде при целия този шум.

— Знам, че ме чу. Затова не бягай, а ела долу, моля те.

Дани подаде глава иззад ъгъла отново. Абсолютно сигурно беше, че Реджина Идън гледаше право към нея и й махаше с ръка да слезе. Нямаше спасение. Грубостта не беше част от задълженията й.

Тя се понесе надолу с обичайната си енергична походка в стил „ще се справя“ и едва не се приземи по задник върху мрамора, след като се подхлъзна на последното стъпало. Проклет хлъзгав под! Тя се изчерви, но почти веднага пребледня, след като вече можеше да види жените от по-близо. Те не бяха просто красиви, те бяха пленително красиви.

Едната от тях имаше огнена златисточервена коса и сивозелени очи. Тя беше дребничка, с цели десет сантиметра по-ниска от Дани, и изглежда беше в началото на тридесетте. Другата беше по-млада, може би около двадесет и пет годишна и имаше естествено къдрава черна коса и меки сиви очи. Тя също беше малко по-ниска и Дани определено се почувства като някакъв великан, стоейки до тях.

Реджина беше роднина на Малори, но останалите две? Той беше казал, че останалите от семейството са руси, значи тези двете не бяха част от него. И щом такива красавици го посещаваха, значи може би все пак нямаше да иска да я вкара в леглото си. Сигурно само си играеше с нея. Тя изобщо не можеше да се сравнява с тези елегантни дами, а те определено бяха дами. На челото им пишеше, че са благороднички.

— Харесва ли ти новата работа, момче? — питаше Реджина. — Портиерът ми ще дойде по някое време по-късно днес. Сигурна съм, че ще се разбирате чудесно. Той е много добро момче. Междувременно, явно си единствения, който може да ни помогне да се доберем до Джереми. Мога да си представя как е продължила нощта за него и Дрю, след като си тръгнаха снощи от нас. Не че Джереми по принцип става рано. Все още ли спи?

Беше още рано. Едва десет сутринта. Дани определено можеше да каже, че все още е в стаята си, тъй като я беше държала под око цяла сутрин, за да е сигурна, че ще е добре скрита зад някоя друга врата, когато той излезе. Не смяташе да превръща в ежедневие срещите с Малори из коридорите на къщата.

— Не съм го виждал днес, тъй че най-вероятно още спи.

Това трябваше да ги накара да си тръгнат, но Реджина каза:

— Ами тичай горе и го събуди. И му кажи да побърза. Чакат ни толкова много магазини и складове да обиколим днес, ако искаме да обзаведем това място.

— Шъ го водите дъ пазарува?

— Налага се. Ако чакаме да го направи сам, никога няма да видим това място такова, каквото трябва да е. Ще му се наложи да даде поне един прием, но как да го направи, като няма никакъв свестен диван да седнеш на него.

Дани се зачуди дали Джереми знае, че ще дава прием. Тя се ухили самодоволно, докато се качваше по стълбите. Братовчедка му изглеждаше доста нахакана. Дани нямаше да се изненада, ако идеята за приема беше нейна, а не на Джереми.

Тя се спря малко преди да стигне стаята му, осъзнавайки, че ще трябва да го събуди. Беше се надявала да не го види цял ден. Искаше й се да посвикне малко с работата, преди да й се наложи да се изправи пред него. След това, което й каза снощи… дъхът й секна, само като си припомни думите му и начина, по който я гледаше.

Тя продължи напред и потропа на вратата викайки:

— Ставай, господинчо. Имаш гости.

После се затича по коридора да се скрие в някоя празна спалня. Но не успя. Вратата срещу неговата стая се отвори и един рус гигант пристъпи напред и изръмжа насреща й.

— Ако така ще будиш хората, изпрати някоя прислужница следващият път или ще те хвърля надолу по стълбите.

На Дани й се доплака. Тъкмо беше започнала да свиква и сега оплеска всичко. Да разгневи така член на семейството му, че да я хвърли надолу по стълбите? Тя се обърна, готова да се извини, но думите веднага изхвърчаха от главата й. Той беше голям, рус и великолепен. И също толкова изненадан, като нея, когато се огледаха.

— Проклет да съм, ако не си жена. Готов съм да изям целия си кораб дъска по дъска, ако това не е вярно.

— Стомах, пълен с трески, не ми съ стру’а много вкусно — призна му тя.

Той се ухили.

— Предполагам, че ти си прислужницата? Или нека да го кажа така: Надявам се, че ти си прислужница, а не една от любовниците на Джереми.

— Ни съм ничия любовница.

— Значи днес е моят щастлив ден.

— Ъ?

— Тоест, си на разположение, скъпа.

Дани изсумтя:

— Нищо таквоз ни значи.

— Не ме сразявай така толкова рано сутринта. Може и да не мога да се съвзема.

Тъй като изобщо не й изглеждаше сразен, а по скоро самоуверен и жизнерадостен, тя отговори простичко:

— Ще го преживейш.

Дани се обърна отново да си върви. Не беше свикнала мъжете да флиртуват с нея. Жените — да, през цялото време, където и да отидеше. Толкова беше привикнала с това, защото все пак те я мислеха за красиво момче. Беше наизустила няколко изтъркани фрази, за да не ги обиди, но ясно да им покаже, че не се интересува от тях. Но с мъже… и как по дяволите и той я беше разкрил толкова бързо?

Пусто да остане! Права беше да се тревожи, че няма да може да се прави на мъж още дълго. Бяха я разобличили на два пъти само за няколко дни.

Не можа да направи и две крачки когато чу Джереми да казва:

— Слугите ми са забранена територия, Дрю.

— А, така ли? Не съм изненадан. Заради такова личице си струва човек да се откаже дори от плаването по море.

— Нещо, което ти нямаш намерение да направиш, никога.

Той се подсмихна.

— Прав си. Никакъв шанс.

Една от вратите се затвори, но Дани не можеше да каже коя. Тя хвърли поглед през рамо, надявайки се да е на стаята на Джереми. Естествено, че не беше. Той си стоеше там и я гледаше. Не беше съвсем облечен още. Всъщност беше обул само панталоните си.

Тя замръзна. Забрави дори да диша за момент. Стоеше като хипнотизирана. Изглеждаше още по-мускулест без дрехите и твърд като скала. Кожата му беше също толкова тъмна и по гърдите, което подсказваше, че това е естествения й цвят. А косата му, разбъркана от съня, му придаваше такова неустоимо секси излъчване, че тя се почувства като пеперуда, неумолимо привлечена от пламъка на огъня.

О, Боже! Тя се втурна към най-близката стая и се скри вътре. По дяволите! Озова се в килера, където държат чаршафите и материалите за почистване. Беше тъмно и нямаше почти никакво разстояние между вратата и рафтовете зад нея, но тя нямаше никакво намерение да се върне обратно в коридора при този полугол мъж.

Той затропа по вратата и тя изстена вътрешно.

— Махай съ. Не си облечен.

— Ще трябва да свикнеш с това.

— Да бе, как ли пък не.

Тя го чу как се смее и стисна зъби.

— Имаше ли някаква конкретна причина почти да разбиеш вратата, за да ме събудиш?

Тя се изчерви. Сега, когато той постави нещата по този начин тя си призна, че можеше и да не думка толкова силно по вратата. Явно щеше да и се налага да го събужда от време на време и това определено щеше да бъде най-трудната част от работата й. Трябваше да измисли някакъв начин да го избягва. Сигурно щеше да успее да се договори с портиера, когато дойде. Тя се почувства по-добре, но после си спомни, че Джереми стои от другата страна на вратата и чака отговора й. И при това беше полугол.

— Много добра при това. Долу те чака цяла орда жени.

Дъхът й секна. Той беше отворил вратата. Стоеше пред нея, облегнат на рамката с ръце кръстосани на гърдите. А това бяха много широки гърди, в контраст с тесния му кръст. Ето защо беше толкова самоуверен. Много добре си знаеше, че е удивително красива гледка.

В момента беше напълно отпуснат… и явно се забавляваше. Тя впери поглед в сините му очи, за да спре да го зяпа в гърдите.

— Да си говорим през вратата е доста глупаво, не мислиш ли? — попита я той.

— Глупаво е туй, дето въобще говорим след кат’ та чакат гости долу.

— Кой ме чака?

— Брад’четка ти и две други дами.

— Предполагам, че не са се отбили само за да кажат „здрасти“? — каза той с надежда да не е прав.

Тя поклати глава, но дори и животът й да зависеше от това, не би могла да обясни злорадството, което се прокрадна в гласа й, когато му отговори.

— Искат да та влачат да пазарувате.

Сигурно защото беше очевидно, че той не обича да ходи на пазар, иначе досега да е обзавел къщата сам.

Той въздъхна нещастно.

— Проклятие! Ще ми се Реджи да ме предупреждава, когато прави планове, свързани с мен. Но пък разбира се, тогава нямаше да е нашата сладка Реджи. Бъди добричка и ми донеси няколко пасти, докато се обличам. Братовчедка ми едва ли ще има търпението да ме изчака докато закуся като хората.

Каквото кажеше, само да се махне оттук.

Но той не се помръдна. Тя трябваше да се промуши покрай него и, разбира се, го закачи за ръката. Същата тази ръка се стрелна и се уви около кръста й да я спре.

— Следващия път, когато решиш да се скриеш в килера, — той се приведе към нея и зашепна, — можеш да ме извикаш, за да не си сама. Ще се учудиш колко много удоволствие може да се открие в едно такова уютно местенце.

Дани не му отговори. Не беше в състояние да изрече и дума, дори и да се беше сетила какво да му каже. Тя го отблъсна от себе си и полетя надолу по стълбите. Последното, което чу беше въздишката на Джереми. Цяло чудо бе, че успя да стигне до кухнята, без да се разпадне от вълнение, задето се беше оказала толкова близо до него.