Да се влюбиш в негодник

Глава 17

— Изобщо не виждам как ще успееш. Той е заклет ерген и женкар на всичкото отгоре. Посещава такива места само за да угоди на семейството си.

Емили Баскъм слушаше приятелката си само с половин ухо, докато наблюдаваше Джереми Малори, който стоеше в другия на стаята. Не би могла да го сбърка в тълпата, не само заради неговия ръст, но и защото беше толкова греховно красив, че всяка жена в залата го беше забелязала в момента, когато пристигна. Черното му вечерно облекло му стоеше превъзходно. Косата му, която падаше на гъсти черни вълни до врата му беше само малко по-дълга от общоприетото, точно колкото да му придаде леко екстравагантен вид.

И двете момичета бяха дебютантки този сезон, въпреки че Емили определено жънеше небивал успех с несравнимата си красота. Дженифър беше свикнала с това още докато бяха у дома в провинцията. С русата си коса и светлосините си очи, с дребната си, но изящна фигура, Емили предизвика фурор и се радваше на обожанието на всички.

Но от момента, в който зърна Джереми Малори, миналата седмица, тя беше запленена от него и твърдо реши, че той ще бъде неин. Не беше очаквала никаква съпротива и беше доста озадачена, че той почти не й обърна внимание по време на кратката им среща, когато му я представиха миналия път, а сега, когато се виждаха отново, напълно я пренебрегваше, все едно не се познаваха.

Това вече беше прекалено. Тя беше сигурна, че може да завърти главата на всеки млад лорд този сезон, всеки освен Малори. Но тя не искаше никой друг… само него.

Още преди години беше чула слуховете, за това колко е красив, но тъй като живееше в провинцията със семейството си и много рядко идваше в Лондон, не бе имала възможност да установи сама, дали това е истина. Вярно беше. Той изглеждаше наистина умопомрачително.

Приятелката й Дженифър все още се опитваше да я вразуми.

— И единствените жени, на които той обръща внимание са… — тя направи пауза и продължи шепнешком, — тези, за които знае, че може да ги заведе в леглото си, без да застраши статута си на ерген.

— Джен, ти не разбираш! — възрази Емили нетърпеливо. — Ние ще се оженим, дори и да се наложи първо да преспя с него, за да го постигна. По един или друг начин, той ще бъде мой.

— Емили Баскъм, не би посмяла! — ахна Дженифър.

Емили сви нацупено красивите си устни и дръпна приятелката си настрани шепнейки:

— Разбира се, че не, но никой няма да се изненада, че още един ерген е бил завлечен до олтара заради неподходящи слухове по негов адрес, нали?

— Какви слухове?

— Дай ми няколко минути и ще измисля нещо. Но преди това ще му дам един последен шанс да поправи грешката си. Ела с мен. Трябва да му припомним, че вече сме му представени.

— Аз не съм — отбеляза Дженифър, която изобщо не искаше да се въвлича в плановете на приятелката си.

— Тогава аз ще те представя.

— Не можеш да направиш това — изписка Дженифър, дърпайки се. — Ти самата съвсем отскоро го познаваш.

Емили й изшътка да замълчи и я пусна.

— Как очакваш да постигнеш това, което искаш в живота, като си такава страхливка? — въздъхна тя. — Както искаш. Отивам сама. Няма нищо неприлично в това да заговориш мъжа, за когото ще се омъжиш.

— Но ти… няма да…

Дженифър затвори уста, притеснена, че е останала сама, тъй като Емили вече я беше изоставила. Приятелката й беше доста дръзка, но така ставаше, когато си най-красивата жена в цяла Англия. Това й създаваше самочувствие като на кралица.

Джереми я видя, че се приближава и се извърна рязко към първия най-близък изход да избяга, но Дрю неочаквано препречи пътя му.

— Това не беше точно представата ми за прекарване на вечерта — започна той. — Много по-добре се оправям със социалните сбирки, ако първо съм преспал с няколко проститутки.

— Всички сме така — ухили се Джереми и задърпа Дрю към вратата. — Е, хайде, какво чакаме? Този бал беше идея на Пърси и той каза, че трябва само да се появим за малко. Е, направихме го, така че…

— Джереми, не е възможно да си тръгваш толкова скоро. Все още не си ме поканил на танц.

Той можеше да се престори, че не я е чул, но щеше да е изключително грубо от негова страна, затова вътрешно въздъхна тежко и се обърна.

— Лейди Емили, колко хубаво, че се виждаме отново — каза Джереми с учтив, но издаващ лекото му раздразнение тон, надявайки се тя да разбере, че той не се интересува от нея.

Тя не разбра. Лицето й грейна в усмивка насреща му. Определено беше изумително красива, когато се усмихнеше така с тези нейни блестящи сини очи, помисли си той. Беше си сензацията на сезона, но си търсеше съпруг, което автоматично я поставяше в категорията „неподходящи“ за него.

— И аз много се радвам — каза тя с престорена скромност. — Не можахме да си поговорим повече, когато се видяхме миналата седмица.

— Закъснявах за среща. И се страхувам, че и днес е така. Ние тъкмо…

Дрю го сръчка в ребрата и каза:

— Няма ли да ме представиш?

Джереми въздъхна отново.

— Лейди Емили, запознайте се с Дрю Андерсън, брат на мащехата ми.

— Нарочно ме изкара по-възрастен, нали? — оплака се Дрю, поемайки ръката, която Емили беше протегнала към Джереми и я разтърси леко за поздрав, но не я пусна веднага. — Удоволствието е изцяло мое, особено ако сте тук, без съпруга си.

— Съпруг? Но аз не съм омъжена… още.

Дрю се изкашля осъзнавайки веднага грешката си, въпреки че не беше чудно, защо се беше заблудил. Дори и американците знаеха, че неомъжените дебютантки, от едната и от другата страна на океана, не заговаряха сами ергените, без подходящ придружител.

— Съжалявам много за това — отвърна Дрю, хвърляйки в смут младата дама.

Джереми за малко да избухне в смях. Дрю беше доста впечатлен, до момента, в който разбра, че тя е млада и невинна.

Той спаси Дрю от необходимостта да обяснява, какво има предвид като каза:

— Съжалявам старче, но ще трябва да продължиш разговора си с младата лейди някой друг път. Наистина трябва да тръгваме вече. Доста закъсняхме.

— Колко жалко! — каза Дрю. — Но ние наистина… — и този път той задърпа Джереми към вратата.

Независимо от новите мебели, които пристигнаха днес, настроението на Дани си остана мрачно през целия ден и не се беше променило, когато тръгна да си ляга. Но не можеше да заспи. Не можеше и да разбере каква е причината да е толкова унила. Би трябвало да е на седмото небе от щастие. Беше изкарала цял ден на работното си място, на такава хубава работа и не я бяха уволнили. Трябваше да се гордее, че е успяла да тръгне по правия път. Работата не беше трудна и останалите слуги бяха доста приятни. Икономката дори искаше да я научи да говори правилно. Имаше си и чудесна собствена стая. Би трябвало да подскача от радост.

Новите й дрехи бяха пристигнали по-рано през деня. Бяха съвсем обикновени и много удобни за работа. Бялата блуза беше с дълги ръкави и малки къдрички на маншетите, с висока затворена яка, но не толкова стегната, че да я задушава. Полата беше чисто черна. Имаше и една къса престилка, която беше поръбена отново с малки къдрички, но иначе си беше определено престилка за прислужница с дълбоки джобове от двете страни и дори един по дълбок и тесен, който явно беше за пръчката с пера за бърсане на прах.

Тя се полюбува известно време на вида си в огледалото. След като затъкна буйните си къдрици зад ушите, за да ги укроти тя реши, че е доста красива. Сметна даже, че по нищо не отстъпва на тези дами, които сутринта дойдоха при Малори. Това ли виждаше и той когато я погледнеше?

Новият портиер се беше появил около обяд, горе-долу когато пристигнаха и новите мебели. Казваше се Карлтън. Беше млад, може би няколко години по-възрастен от Дани, и изглеждаше съвсем обикновено, но имаше топли кафяви очи. Беше приказлив и добродушен. Дани му обърна доста голямо внимание, докато го представяха на персонала и това го накара да се изчерви няколко пъти. Не че беше точно привлечена от него, но осъзна, че той е от типа мъже, от които би излязъл почтен съпруг и реши да го опознае по-добре, ако има възможност.

Все още не можеше да заспи. Накрая стана и обиколи пак втория етаж, за да е сигурна, че всичко е наред. Беше, като изключим факта, че двамата богаташи още не се бяха прибрали. Вероятно обикаляха града в търсене на жени за забавление.

Така обикновено правеха богатите, нали? Това ли я безпокоеше? Че Малори беше излязъл да търси някоя фуста, на която да запретне полите, защото тя го беше отблъснала? Би трябвало да се радва, ако е така. Това значеше, че ще я остави на мира. Тази мисъл, обаче, въобще не й хареса.

Тя слезе на долния етаж все така начумерена. Тъкмо зави зад ъгъла в края на коридора, когато входната врата се отвори и тя успя да чуе края на разговора между двамата мъже.

— Ами тогава какво чакаш? Тя е само една проститутка — казваше Дрю.

— Не, не е — отвърна Джереми. — И не искам да говоря за нея.

— О, така ли? Ами тази красавица, малката Емили Баскъм, на която й изтекоха очите по теб тази вечер на бала? Не ми казвай, че не си заинтригуван.

— Приличам ли ти на заинтригуван?

— Не, въобще. И точно затова те питам. Защо не си?

— По същата причина, поради която и ти си плю на петите в момента, в който чу, че не е омъжена. Знаеш, че избягвам дебютантките през първия им сезон, втория им сезон или който и да е проклет сезон. Повече от очевидно е, че Емили ми е хвърлила око, но тя иска да се омъжи, а аз не. Сигурен съм, че знаеш за какво говоря.

— Да, сватба или нищо — въздъхна Дрю. — Колко жалко. Тя е една малка сладурана, а и ми се струва, че има много какво да предложи.

Имаше нотка на пренебрежение в тона на Джереми когато отвърна:

— О, не се и съмнявам. Някои имат дори склонността да слагат каруцата преди коня, но само защото са достатъчно самоуверени да мислят, че накрая ще постигнат това, което са си наумили. Познавам не един лорд, който е попадал в капан като този.

— Ъ? — и след като размисли известно време. — О, имаш предвид, да ги принудят да се оженят. Е, това вече наистина е много депресиращо. Смятам да си остана при сервитьорките в кръчмите и прислужниците.

— Някой казвал ли ти е досега, че дрънкаш много, когато се натряскаш?

— Не съм се натряскал. Само съм леко пиян. И защо вие проклетите англичани не говорите английски. Понякога ми трябва речник, та да ви разбера.

Джереми се изсмя тихичко.

— Езикът доста се различава в някои части на страната, но ти сигурно имаш предвид жаргона. И това ще отмине, старче. Сигурно никой няма да използва този израз след година или две.

— И ще го замени с нещо още по-неразбираемо — оплака се Дрю.

— Все едно вие американците не говорите на жаргон?

— Не и толкова неразбираемо — каза Дрю усмихнато.

— Разбирате си го само вие, старче. На мен ми звучи като чужд език.

— Опитай се да не звучиш толкова логично, когато съм пиян, Джереми. Ще ме заболи глава.

Джереми се изсмя. Дори и Дани се подсмихна лекичко, което й напомни да побърза да се прибере в стаята си, преди да са я открили в коридора. Сега, когато Малори си беше у дома, тя заспа веднага.