Да се влюбиш в негодник

Глава 37

По това време сутринта в градската къща на Джереми Дани бършеше прах на горния етаж, когато някой започна да крещи и да пищи. Отначало тя си помисли, че сигурно нещо става на улицата. Такъв беше шумът. Някой се веселеше, друг викаше високо, трети пищеше. Накрая осъзна, че шумът идва точно отдолу и се втурна по стълбите да види какво става.

Суматохата идваше от кухнята. Клеър беше вътре и държеше една тенджера в ръката си като оръжие. И Карлтън беше там. Беше вдигнал една метла над рамото си. Дани първо си помисли, че тези двамата сериозно се караха, но не се гледаха един друг. И госпожа Апълтън също беше там, но тя не обръщаше внимание на врявата. Просто си стоеше до печката и слагаше някакви подправки в яхнията, която готвеше за обяд.

Карлтън се беше навел и търсеше нещо под шкафа. Очите на Клеър шареха като обезумели из цялата стая и също търсеха нещо.

— Какво има? — попита Дани, чудейки се дали и тя да не се въоръжи с нещо.

— Един плъх влезе тук — каза Клеър. — Намерих го в килера и после влезе тук.

— Плъх? В квартал като този? — усъмни се Дани.

— Не е чак толкова нечувано, мила — отбеляза госпожа Апълтън и й хвърли поглед през рамо. — Има ги навсякъде, където има храна, а ние добре сме заредили килера.

— А миризмата от нашата ’рънъ, момиче, шъ ги примами чак от доковете насам — весело каза иконома Арти, докато пристъпваше зад Дани.

Това накара готвачката да се изчерви. Дани още не можеше да повярва на очите си, когато Клеър отново извика:

— Ето го, зад мивката!

Карлтън се втурна в тази посока и завря метлата под обемистата мебел, за да изкара плъха навън. Това помогна и гризача се стрелна към следващото най-близко скривалище — голямата чугунена печка, пред която стоеше госпожа Апълтън. Тя пак не се помръдна, просто продължи да си бърка яхнията и това попречи на Карлтън, но той все пак успя да провре метлата под печката.

— Спрете! — каза Дани, но никой не я чу.

Клеър крещеше на Карлтън какво да прави и го предупреждаваше да не изпусне плъха отново — той почти го беше уловил с метлата когато, гризачът се измъкна и се шмугна под печката. Арти се заливаше от смях доста шумно заради маймунджилъците на Карлтън.

Дани се опита отново да ги предупреди, но печката не беше много близо до земята, та гризача да се почувства в безопасност отдолу с тази метла, стрелкаща се напред-назад. Този път той изтърча на открито. Карлтън се спусна и вдигна метлата да го цапардоса хубаво, но тогава и Дани се спусна към Карлтън и го събори на земята.

— Плъхът избяга, Дани — изкиска се Арти.

— Не се целех в него — изръмжа тя и седна върху гърдите на Карлтън, за да го задържи легнал, докато му обяснява.

— Туй е домашния ми любимец — каза тя на втрещения портиер. — Опитай още веднъж да го убиеш и ще те погна с метлата. Шъ го напра’я да знайш.

Той я погледна ококорил очи, по-скоро изумен, че е седнала върху гърдите му, отколкото, че гледа плъх като домашен любимец.

— Не знаех, че е твой — оправда се Карлтън.

Тя кимна приемайки извинението му и тъкмо щеше да стане от него, когато Джереми влетя в кухнята, привлечен от невъобразимия шум и каза:

— Карлтън, уволнен си.

Дани погледна към вратата и видя, че той не се усмихва. Всъщност беше ужасно сериозен.

— За какво ще го уволняваш?

— За навлизане в чужда собственост.

Странен начин да го обясни, но тя много добре го разбра. Карлтън също, защото се свлече обратно на пода и изпъшка.

Дани изсъска на Джереми:

— Това не е вярно. Аз го повалих на земята, защото се опитваше да убие домашния ми любимец.

— Тогава е уволнен и заради това — добави Джереми.

Карлтън изпъшка отново.

— Не си уволнен, човече, така че спри да пъшкаш! — сопна му се Дани, докато се изправяше на крака. Тя изгледа кръвнишки и Арти, който отново се заливаше от смях.

— Ти наистина ли имаш плъх за домашен любимец, Дани? — попита най-накрая Клеър.

Джереми веднага реагира.

— О, Господи, плъх? Карлтън, вече не си уволнен.

Дани усети как се вбесява все повече и повече.

— Той не е плъх. Мишка е.

— Дани, това нещо беше огромно! — позволи си да не се съгласи с нея Клеър. — Не е възможно да е мишка.

— И какво? Просто е дебела. Добре я храня. Но не е плъх.

— Ти, въобще правиш ли разлика между плъх и мишка? — попита Клеър отново.

Дани се замисли за момент и накрая призна:

— Вероятно не. Какъвто и да е, той си е домашния ми любимец.

Тя се наведе така, че големият джоб на престилката да се допре до земята.

— Ела тук, Туич.

Не беше видяла къде се скри за последно и й отне минута, докато го откри да подава глава изпод кутията за тесто. Нямаше нужда да го вика отново. В момента, в който я видя да гледа право в него, той прелетя през пода и се скри в джоба на престилката й.

— Проклет да съм! — каза Арти. — Леле, това наистина е домашното й животно!

— Не знаех, че плъховете могат да се укротяват — добави Клеър с изумление.

— Мишка е — измърмори Дани.

Клеър се засмя. Смееше се красиво. Повечето от тях никога не я бяха чували да се смее преди това.

И тримата мъже я зяпнаха едновременно. Джереми повдигна вежда въпросително.

— Какво си направила със себе си, момиче? Изглеждаш… по-женствена.

— Страшна красавица е, нали? — намеси се Карлтън. Или наистина мислеше така или все още се опитваше да омилостиви Джереми и да го накара да забрави за ревността си.

Клеър обаче не се изчерви, вероятно защото въобще не му повярва. Но се ухили и му каза.

— Я, не ми говори глупости!

Промяната в момичето наистина беше изумителна, но и самоувереността наистина вършеше чудеса. При Клеър тя беше изгладила всички ръбове и тя беше започнала да флиртува и да се държи по-свободно. Спря също и да се прегърбва и се оказа, че наистина има големи гърди. Това беше и първото нещо, което Карлтън забеляза тази сутрин, когато видя „новата“ Клеър. Беше дръпнала назад косите си, за да се вижда лицето й и беше облякла най-хубавите си пола и блуза, които беше изровила от дъното на сандъка. Тези незначителни промени я правеха да изглежда толкова различна, че едва се разпознаваше в огледалото.

Но всъщност новата й самоувереност беше очертала финалния щрих и беше причината за усмивките и смеха й, които променяха лицето й и разкриваха хубостта й. Не беше красавица и беше леко пълничка, но като цяло беше хубаво момиче, което без проблем можеше да привлече мъжкото внимание.

Най-виновна за разчупване на черупката, в която се беше скрила Клеър, беше Дани, разбира се, и тя беше много горда от това. Снощи те прекараха часове заедно в стаята й, разговаряйки и смеейки се, докато променяха външния вид на Клеър. Станаха близки и Дани почувства, че отново има истинска приятелка. Това толкова й беше липсвало, откакто напусна дома си. Някой с когото да споделя грижите си, малките си победи и горчивите си загуби.

— Деца, хайде, обратно на работа! — каза госпожа Апълтън съзнаваща, че господарят на къщата е още там. — Ще си играете с домашния любимец на Дани по-късно.

Дани извъртя очи и понесе Туич към стаята си да го тури в кутията му. Явно беше започнал да свиква с новото място и беше решил да тръгне на разузнаване извън стаята й. А иначе беше толкова страхлив!

Тя не очакваше Джереми да я последва, когато всички ги гледаха, но определено щеше да поговори с него за този изблик на ревност по-късно. Проклет да е, не трябваше да показва толкова явно на всички, че са любовници. Не, че някой все още се съмняваше… може би госпожа Апълтън още не се беше досетила… и все пак той все едно беше изкрещял на Карлтън „Дръж ръцете си далече от нея! Тя е моя!“

Одеве наистина доста се ядоса, но сега се чувстваше силно развълнувана от неприкритото му чувство за собственост по отношение на нея. Може би той държеше на нея малко повече, отколкото й показваше. Или пък просто беше ревнив към всичките си жени.

За нещастие, сигурно беше второто. Повечето мъже излизаха от кожата си, ако друг мъж покажеше очевиден интерес към жената, с която спяха в момента. Глупаво беше да си въобразява нещо повече, беше просто мъжкия му инстинкт.

— Не държиш други животни тук, нали? Змии, паяци, други плъхове?

Дани се обърна рязко и видя Джереми да стои облегнат на рамката на вратата с кръстосани ръце и крака. Значи все пак я беше последвал. Не биваше да го прави.

Колкото до въпроса му, тя веднага изсумтя.

— Той не е плъх. Просто дебела мишка.

— Щом казваш, скъпа.

— И е страхливец.

— Доколкото знам всички плъхове са страхливци, когато метла стотици пъти по-голяма от тях ги подгони.

Тя се ухили насреща му.

— Сигурно си прав.

Той се отблъсна от вратата. Дани ахна. Отпуснатата му поза е била за заблуда и сега Дани можеше да усети огъня и напрежението в погледа му. Явно още не се беше възстановил от пристъпа на ревност преди малко. Силата на ръцете му, когато я привлече към себе си, за да я целуне, беше още едно доказателство за това.

Той не й причиняваше болка, съвсем не. Но я увличаше в страстта си, езикът му превзе устата й, ръцете му я сграбчиха и я повдигнаха към него, за да усети възбудата му. Тази агресия над сетивата й беше почти плашеща, но също и много вълнуваща. Усещането, че я иска толкова силно, направо я покори. Но също и я направи по-дръзка и тя притисна с ръка тъмната му глава, докато плъзна другата си ръка по гърба му, почти докосвайки задните му части, за да го притисне по-силно към себе си.

От гърдите му се откъсна стон на удоволствие, докато дърпаше ризата й и някак си успя да пъхне ръце в гащичките й галейки я, докато достигна горещата, влажна сърцевина на желанието й. О, Господи! Пръстите му се гмурнаха в нея, отново и отново, навън и навътре, а ръката му я държеше здраво за дупето, докато възбуденият му член я притискаше отпред. Тя беше толкова възбудена, че заскимтя и свърши за секунди. Ако той все още не я държеше здраво, сигурно щеше да се строполи в краката му.

Устата му се плъзна от бузата към ухото й и я близна с език преди да проговори.

— Искам да те храня със сиренце в леглото. И мишката ти може да дойде. Искам да излея шампанско върху голите ти гърди и да го оближа цялото, докато един от нас се опияни. Искам да те обвия в най-фина коприна и да те украся с най-скъпите бижута. Искам да прекарвам повече време с теб, Дани — той се облегна назад и онова чувство на собственост в очите му беше по-силно от всякога. — Стани моя любовница. Обещавам ти, че никога няма да съжаляваш.

Тя не можеше да мисли в момента и не искаше да дава отговор на нещо толкова сериозно. Но и не искаше да го отблъсне, въпреки че всички вече знаеха, че я е последвал в стаята й. Самата тя беше силно разгорещена.

— Не искаш ли да затвориш вратата? — промълви тя с дрезгав глас.

Той се обърна да го направи, само за да се сблъска с Арти.

— Баща ти е тук с чичо ти. Ни знам дали носят добри новини. Пак са съ хванали за гушите, както обикновено, тъй че ми е трудно да с’вана дали новините са добри или лоши.

Джереми въздъхна, но не заради думите на Арти, а защото не беше успял да затвори вратата достатъчно бързо и да прогони натрапниците. Въздишката на Дани беше дори още по-дълбока. Тя имаше нужда да седне. Имаше нужда и от един студен душ.

Джереми като че ли не забеляза това и каза:

— Хайде, Дани, да видим дали планът ти се е оказал успешен.