Да се влюбиш в негодник

Глава 26

Продължавайки да се чуди, след като Луси си тръгна Дани взе да се съмнява, че човекът, който я е търсил е бил нает от лорд Хедингс. Той е питал за жена, а слугата онази нощ бе видял мъж, поне нямаше никакви признаци да е разпознал дегизировката й. Ако са те, би трябвало да търсят мъж с бяла коса, а не жена.

После си спомни и за онова чувство, че някой я преследва онази сутрин. Вероятно след като са я изгубили са взели да разпитват и са открили къде живее. Тя прекоси няколко по-богати квартала, за да стигне до вкъщи. Сигурно е бил някой богаташ, който я е видял да минава през квартала, помислил е че тя го е ограбила и я е проследил, за да си разчисти сметките с нея. Тя вече си беше загубила шапката и е било много по-лесно да познаят, че е жена без нея. Или пък, след като преследвачът е видял къде живее е предпочел да не се намесва сам, а да наеме някой да му свърши мръсната работа.

Това изглеждаше много по-вероятно и не си заслужаваше да се тревожи особено. Тук, където живееше сега, никога нямаше да я открият. Затова тя се качи горе и започна да чисти, без да мисли повече за това.

Неочакваната, но много приятна среща с Луси я беше принудила да изостане малко със задачите си. Беше късен следобед, когато тя най-накрая слезе долу за да изчисти и стаите на първия етаж. Мислейки, че е празен тя влетя в салона, но видя Джереми и братовчедка му да седят на дивана и веднага се завъртя кръгом да излезе. Обаче не беше достатъчно бърза.

— Влизай, Дани, можеш да си чистиш спокойно — й каза Джереми.

— Мога да почакам — увери го тя.

— Не ставай глупава! Виж колко е късно! Давай, изчисти, за да приключиш за днес.

И тя това искаше. Салонът беше последната останала стая. Пък и не беше необходимо да чисти кой знае какво. Никой не беше влизал, откакто тя самата седеше на същия този диван вчера.

Не беше виждала и Джереми оттогава. Той излезе снощи. Излезе отново и тази сутрин рано и току-що се беше върнал. Странно, но къщата не беше същата, когато него го нямаше. Тя не можеше да си обясни защо, но определено го усещаше. Може би защото не можеше да се отпусне напълно когато знаеше, че си е вкъщи? Не, това трябваше да е причината, но всъщност беше точно обратното. Тя явно не можеше да се отпусне когато него го нямаше.

Все още беше малко сърдита за това, че го допусна до себе си вчера. Номерът, който й извъртя онази нощ беше показателен, че не бива да го позволява. Но пък вчера те само си говориха. И научи доста интересни неща за него.

Той беше копеле. Да не повярваш! И кой би могъл да си го помисли, след като живее в такава огромна къща в един от най-хубавите квартали на града… и при това негово огромно семейство и факта, че всеки от тях го приема безрезервно?

Роден и израснал в кръчма! Все още не можеше да го повярва. Но това го принизяваше до нейното ниво. Майка му сигурно не е била по високопоставена от собствените й родители. И защо въобще й го каза? Тя си мислеше, че такива неща се пазят в тайна.

— Тя още ли продължава да чисти? — Реджина попита Джереми, докато Дани прекосяваше стаята, за да изчисти полицата над незапалената камина. — Да не би да обича да бърше прах?

— Не започвай пак… — поде Джереми, но Реджи го прекъсна.

— Кълна се, Джереми, от всички, които познавам ти най-добре трябва да знаеш как да се отнасяш с една любовница.

Дани хвърли един поглед през рамо точно когато Джереми сръга братовчедка си и я изгледа свирепо. Дамата просто изцъка и смени темата, като всъщност се върна на тази, която обсъждаха, преди тя да влезе.

— Не можеш да пропуснеш този бал, Джереми, наистина не можеш. И е чудесна възможност да се оправиш с тази Емили Баскъм веднъж завинаги. От снощи тя разпространява нов слух — че вече сте любовници. Знаеш какво значи това, нали?

— Значи, че е една проклета лъжкиня!

— Не, ние знаем това, но никой друг не го знае. Значи, че е извадила тежката артилерия и е прибягнала до последното си средство, а сезонът едва е започнал.

— Дяволите да го вземат, та аз дори не съм поглеждал към това момиче! — оплака се Джереми. — Не разбирам защо ме е избрала, след като не съм й отделил и две минути от времето си насаме, та да си помисли, че искам да се опознаем по-добре.

— И какво точно си й казал?

— Нищо значимо. Тя беше накарала някой да ни представи един на друг, дори не помня кой, но аз вече си тръгвах, така че не съм й казал повече от две думи. И онази вечер на бала тя дойде при нас с Дрю, но аз отново почти не я погледнах. Пусто да остане, човек би си помислил, че все пак ще й трябва някакъв знак от мен, че се интересувам, преди да подхване тази кампания да ме улови.

— Чудесно, няма що! Отричането няма да ни помогне в това, Джереми. Много добре знаеш, че няма нито една неомъжена девойка в този град, която да не подскочи от радост, ако те хване. Емили Баскъм просто се е заела да направи нещо по въпроса, докато останалите само си седят и въздишат дори за един твой поглед.

Дани пак се обърна, точно навреме да види как Джереми се изчервява. Заинтригувана от разговора им, тя не посмя да продължи с другите мебели, за да не им напомни, че е в стаята.

— Като знаеш толкова много, котенце, би ли ми обяснила, защо е цялото това бързане? — продължи да се оплаква Джереми. — Аз я видях за първи път едва миналата седмица. Мислиш ли, че има някаква причина да е толкова нетърпелива? Да не би да е бременна?

Реджина се намръщи и поклати глава.

— Едва ли. Съмнявам се. Мисля, че момичето яко е лапнало по теб и е решило, че не иска никой друг. Нетърпението й е резултат от това, че е ужасно разглезена. Успях да поразуча малко повече за нея от един стар познат на семейство Баскъм. Той ми спомена, че е единствено дете и баща й я е разглезил непоправимо.

— Но да петни собственото си име във всичко това? Не е ли вече прекалено?

— Ами, сигурно го прави с една единствена цел — баща й да научи и да поеме нещата в свои ръце. Сега разбираш ли защо трябва да дойдеш на бала утре?

— Не, ако аз присъствам утре и тя е там, това само ще…

— Чакай, чакай, ти няма да си сам утре. Снощи срещнах една стара приятелка на братовчедка ни.

— Коя братовчедка?

Реджина изцъка нетърпеливо.

— Даяна, не че това е от значение. Мисълта ми е, че сестрата на тази приятелка е също в Лондон за първия си сезон.

— Познавам ли я?

— Не, не мисля.

— И тогава какво целиш?

— Сигурна съм, че ще се съгласи да я придружиш на бала, ако й обясним за какво става въпрос. И като посветиш на нея цялата вечер, ще докажеш на всички, че романтичните ти намерения са отправени в съвсем друга посока. Просто не трябва да обръщаш на Емили никакво внимание.

— Никак няма да ми е трудно, но другото момиче да не вземе и то да си помисли нещо?

— Не… Виж, възможно е все пак. Те всичките го правят само като ги погледнеш. Но ние ще обясним най-подробно защо го правиш и че тя само ще ти помогне да се измъкнеш от тази отвратителна ситуация, която излиза извън контрол. Пък и тя ще се радва на вниманието ти цяла вечер. Това само ще провокира всички останали младоци да й обърнат повече внимание. Веднага ще се зачудят, какво толкова си намерил в нея.

Джереми се усмихна.

— Преувеличаваш влиянието, което имам, котенце.

— Да бе! Много добре знаеш, че присъствието ти на всяка социална сбирка разбунва духовете веднага. Всички са любопитни дали приличаш на баща си и на чичо си. Тези двама женкари бяха доста прочути с развратното си поведение, преди да се задомят. Ти обаче, някак си успя да се опазиш от скандали до сега и затова никой не знае какво да мисли за теб.

— Правя каквото мога — ухили се Джереми.

— Всички в семейството го оценяват — каза Реджина, потупвайки го по ръката. — Предполагам, че си се научил от Дерек как да пазиш връзките си в тайна. Разбира се, фактът, че си избираш жени, които не обичат да се хвалят с това, също много помага. И да не си посмял сега да ми изтъкнеш лошия късмет на моя Ник в това отношение.

Джереми се засмя неудържимо.

— Никога не бих посмял, мила приятелко. Въпреки че, като се замисля сега, неговият лош късмет с лейди Едингтън май се оказа добър късмет за теб. Съмнявам се, че щяхте да се срещнете въобще или че щеше да бъдеш принудена да се омъжиш за него ако лейди Е не беше изпяла на приятелите си, че той е искал да отвлече нея, но е налетял на теб.

Реджина се намръщи.

— Много ти благодаря, че ми го припомняш. А сега както казвах ако се появиш утре вечер с тази дебютантка и цяла вечер не спираш да я обсипваш с внимание, ще унищожим всичките слухове, че ухажваш Емили. След това никой няма да й вярва повече и тя ще трябва да се оттегли…

— Може би, ако Емили повярва — прекъсна я Джереми. — Това момиче — сестрата на приятелката на Даяна — тя по-хубава ли е от Емили?

Реджина пак се намръщи.

— Ами, всъщност — не. По дяволите, нищо няма да излезе от тази разкошна идея. Прав си, че Емили няма да повярва. Ще ни разконспирира веднага и въобще няма да се откаже, да не говорим, че може и да удвои усилията си.

— Идеята е страхотна и ще свърши работа, но само ако ми намериш момиче по-красиво от Емили. Трудна задача, ако питаш мен. Дамата наистина е зашеметяваща.

Реджина въздъхна.

— Мътните да те вземат, Джереми! Ако мислиш така, защо тогава не се интересуваш от нея? Сигурно и тя се пита същото и си мисли, че просто се правиш на труднодостъпен. Навярно е убедена, че ти прави услуга, като ускорява нещата с тези лъжи и слухове, които разпространява.

— Много е просто, котенце. Помисли само за миг и веднага ще се сетиш.

Повдигайки едната си черна вежда, Реджина каза с престорено комичен тон:

— Защото си решил да си останеш ерген цял живот!

— Абсолютно. Затова не посягам към дебютантки или другите млади госпожички, които си търсят съпруг. Има достатъчно жени, на които да се наслаждавам, без да рискувам да попадна в капана на брака.

— О, спести ми подробностите, моля те! — каза Реджина извъртайки очи. — И ще трябва да забравим за брилянтния ми план. Тази година просто няма момичета дори и наполовина впечатляващи, колкото тази Емили Баскъм. Нито като положение в обществото, нито като външен вид.

Сега Джереми я потупа по ръката.

— Сигурен съм, че ще ти дойде на ум нещо друго, котенце. Винаги измисляш нещо.

Реджина въздъхна.

— Но нямаме време. Тя вече разправя наляво и надясно че сте любовници, въпреки че, не е вярно. Тези измишльотини ще стигнат и до баща й накрая и той ще иска да се види с баща ти, и… знаеш как става.

Джереми се захили лукаво.

— Баща ми ще му се изсмее в лицето и ще му каже да върви да купува съпруг за дъщеря си някъде другаде и че аз не се продавам.

— Тогава той просто ще иде при чичо Джейсън и ти знаеш много добре, че на него изобщо няма да му е забавно, като чуе за какво става въпрос.

Сега Джереми видимо се сви от страх.

— Така… Значи положението наистина е отчайващо. Планът ти звучеше доста добре. Само измисли някое друго момиче, което поне донякъде да може да се сравнява с Емили.

Реджина отново поклати глава.

— Не искам да ти го казвам, но наистина няма голям избор тази година. Единственото друго момиче, за което се сещам, вече е сгодено. Честно казано, не мога да се сетя дори и за една млада неомъжена девойка в цял Лондон, която… хмм…

— Какво?

— Ще се поправя. Има една и аз я гледам в момента.

Дани се извъртя да види за кого говори тя, и свари Джереми и Реджина да зяпат право в нея. Тя започна да се изчервява. Беше следила разговора им много внимателно и не беше необходимо да пита Реджи какво има предвид. Току-що й бяха направили страхотен комплимент и тя все още не можеше да определи как се чувства, след като го чу.

Джереми погледна отново братовчедка си намръщено и заяви:

— Не!

— Но тя е съвършена! — възкликна Реджина. — Направо ще засенчи Емили.

— Не!

— И защо не?! Да, да, знам че ще трябва да си държи устата затворена, но…

— Не е това…

— Разбира се, че е това! — прекъсна го Реджина. — Ако проговори, ще провали всичко. Можеш ли да си държиш устата затворена, Дани? — Дани не пророни нито дума и това даде повод на Реджина да продължи. — Виждаш ли, няма проблеми!

— Реджи, знаеш, че те обожавам, но това сега… е, доста глупаво е. Тя си говори съвсем правилно, ако не е изнервена, н…

— Говори правилно? — прекъсна го отново Реджина изненадана.

— Да, въпреки че, няма гаранции дали няма да допусне някоя грешка. Проблемът е, че тя няма подходящо облекло за бал и не виждам как би могла да й набавиш бална рокля от днес за утре.

— Не го мисли! Ще облече някоя от моите.

Той повдигна вежда.

— Да не си пораснала с десетина сантиметра от снощи?

— Ами, ще пришием подгъв. Стига си упорствал, Джереми. Знаеш, че ще стане. Особено, ако тя се постарае да се държи подходящо.

— Няма да стане, тя не може да танцува, тя…

— Ти отде знаиш, че ни мо’а да танцувам? — намеси се Дани. — Може пък да съм присъствала на тез’ маскени балове в Ковънт Гардън. Може пък да си танцувам чудесно.

— Като мъж, — пресече я Джереми веднага, — някога опитвала ли си като жена?

Дани пак се изчерви. В действителност не беше танцувала никога досега, но я хвана яд, че той веднага реши, че не умее. Пък и тази идея взе да й се струва забавна. Да присъства на бал сред висшето общество. Не си беше и мечтала за това. А щеше да е чудесна възможност да се срещне с някой мъж, който да се влюби в нея и да иска да я вземе за жена. Не лорд, разбира се. Тя знаеше, че не може да се цели толкова високо. Но сигурно щеше да има и други мъже, поканени на това събиране. Други заможни и уважавани мъже, без титли и ограничения като това, за кого да се оженят.

И тя наистина беше присъствала на бал в Ковънт Гардън… е, не точно, но гледаше отстрани, искайки й се да присъства. Хората там явно си прекарваха много добре. И тези балове не бяха само за благородници. Съвсем не.

Всеки можеше да отиде и да се преструва, че е нещо, което всъщност не е.

— Значи няма да танцува тогава — оборваше Реджина последната забележка на Джереми. — Изкълчен глезен и така нататък.

— Тоест, не може да говори и едва ходи? Звучи все едно трябва да е на легло, а не да присъства на бал.

Реджина го изгледа кръвнишки преди да продължи.

— Ти не се ли сещаш? Загубила е гласа си в онзи толкова вълнуващ лов на лисици в провинцията в началото на седмицата. Възстановява се бързо, но все още си пази гласните струни. И пак там си е изкълчила крака, разбира се. Щяла е да откаже да дойде на бала, но не е искала да те разочарова, след като си искал толкова да я покажеш на всички утре вечер. А и факта, че е в града само за уикенда…

— Схванах, Реджи! И като каква всъщност ще се представи?

— Може би далечна роднина на Келси. Тя си има цял куп титли, които изобщо не използва откакто е омъжена за Дерек. Сигурна съм, че няма да възрази, ако обявим Дани за нейна роднина.

— Да я сродиш с дук май е прекалено, не мислиш ли? — възрази Джереми.

— Не, не, някоя от по-непретенциозните титли, разбира се. И ще е много далечна роднина. Може би родителите й са се преместили в Америка и тя е израснала там… не, сетих се — Корнуол. За всеки случай, ако някой усети акцента й. Това ще свърши страхотна работа. Никой, убедена съм, че абсолютно никой няма да се усъмни, че си ухажвал такова момиче през последните няколко месеца и очевидно не е възможно да си се срещал и с Емили Баскъм. Ще решат, че щастливецът е някой друг.

Джереми поклати глава изумен.

— Как го правиш, братовчедке? Направо ме разби, наистина!

— Глупости! — присмя му се Реджина. — Вземам я с мен за да я приготвя. Ела утре с каретата да ни вземеш точно в 9 вечерта. Ще закъснеем само колкото е модерно, не повече.

— Да Ви взема?

— Идвам с вас, разбира се, трябва й и придружителка, нали се сещаш?

— Ти от кога се превърна в мой ангел-хранител, котенце?

— Откакто Ейми ме помоли да те държа под око, докато се върне.

Той извъртя очи. Ейми не беше само тяхна братовчедка, но и най-добрия му приятел и се тревожеше за него много повече от необходимото.

— Далеч съм от мисълта да попарвам ентусиазма ти, но не е ли редно все пак да попиташ Дани дали е съгласна да ме спаси от ноктите на Емили?

— О, Боже, — въздъхна Реджина, — предполагам, че си прав — и се обърна към Дани.

— Съгласна ли си с плана, мила? Джереми наистина има нужда от помощ иначе ще го замъкнат пред олтара, преди да се е усетил.

Дани широко се ухили.

— Ами аз съм доста добра в маскарадите.

Реджина премигна объркано.

— Моля? О, да предполагам, че наистина е така. Ами, хайде тогава. Имаме да вършим толкова много неща, а времето е толкова малко.