Децата на нашите деца

От Моли Кимбъл

ВАШИНГТОН (Глобъл Нюз) — Хората, които излизат от тунелите, са бегълци от времето.

Това потвърди късно днес Мейнард Гейл, един от бегълците. Той обаче отказа да обясни защо бягат от своя свят, петстотин години в бъдещето. Настояваше, че може да разкрие обстоятелствата около бягството им единствено на правителството. И че полагал усилия да установи контакт със съответните власти. Г-н Гейл обясни, че в своето време изпълнявал длъжността на обществен защитник на вашингтонската общност и че бил упълномощен при пристигането си тук да се свърже с федералното правителство.

Той обаче направи поразяващо описание на обществото, в което живее, или по-скоро, в което е живял — свят, в който няма държави и в който концепцията за войната вече не съществува.

Според думите му това било просто общество, принудено да стане такова от екологичните проблеми на нашето време. Вече не било индустриално. Производството му възлизало на по-малко от един процент от днешното. Но всичко се произвеждало така, че да трае дълго. Философията на бързото излизане от употреба била изоставена съвсем малко напред в нашето бъдеще заради изчерпването на природните, изкопаеми, изчерпване, за което икономистите и еколозите ни предупреждават от години.

Тъй като въглищата и изкопаемите горива били почти съвсем изчерпани, според Гейл неговото време разчитало изцяло на термоядрена енергия. Тя била единственото, което поддържало деликатното икономическо равновесие на неговия свят.

Този свят бил изключително компютризиран и голяма част от населението живеело в градове от по шест небостъргача, някои, от които достигащи до километър и половина височина. Градовете не се разраствали повече и оставяли огромни, свободни за земеделие площи. В голямата си част строителството използвало преработени метали, които в наше време са заровени на бунищата. Всичко се ръководело от компютри и операциите били почти изцяло автоматични.

Според Гейл нямало огромни богатства, каквито могат да се открият в наши дни. Никой не бил богат и не съществувала онази бедност, която днес измъчва милиони. Очевидно промяна е настъпила не само в начина на живот, но и в житейските ценности. Животът бил по-прост, no-добър и не бил основан на постоянно съперничество. Почти нямало свръхамбициозни хора…