8.

Селото беше познало глада, но с това вече бе свършено. Защото по някое време през нощта се случи чудо. Високо в небето точно край селото се отвори дупка й от нея започна да се изсипва постоянен поток жито. Първо го видя глупавото куцо момче, което беше ничие, което просто се скиташе из селото и което не бе наред с ума, както и с тялото. Докато се прокрадваше в нощта — разбира се, доколкото може да се прокрадва човек, който провлачва крака си — и търсеше да отмъкне нещо за ядене, момчето видя зърното да се изсипва от небето под ярката лунна светлина. То се уплаши и понечи да избяга, но гладът не му позволи. Не знаеше какво да прави, но това бе нещо ново и можеше да се окаже за ядене, затова не можеше да избяга. Така че, макар и все още уплашено, хлапето се промъкна напред и накрая, когато видя какво е, се втурна и се хвърли върху натрупалата се купчина. Натъпка устата си, започна да дъвче и да гълта полусдъвканото зърно, като се давеше и кашляше, но продължаваше да се тъпче отново и отново, щом успееше да прочисти гърлото си. Несвикнал с такива количества храна, стомахът му се разбунтува. Момчето се претърколи от купчината, отпусна се на земята и немощно започна да повръща.

Така го завариха по-късно другите и го сритаха настрани — един селянин бе излязъл по малка нужда, видя какво става и извика и съседите. Никой нямаше време за някакво си глуповато сакато момче, което просто се скиташе из селото и не беше ничие.

Хората незабавно се надигнаха и всички заприиждаха с кошници и делви, за да отнесат житото, но то беше много повече, отколкото се събираше в селските хамбари, затова старейшините се събраха и съставиха план. Бяха изкопани ями, в които складираха зърното. Това не бе подходящ начин за съхраняване на хубаво жито, но трябваше да го скрият от чужд поглед и в момента не можеха да измислят друго. Поради настаналата суша в земята нямаше влага, която да развали зърното, и то можеше да остане на сигурно място, докато успееха да измислят друг начин за съхранението му.

Но житото продължаваше да се изсипва от небето, а земята беше спечена и се копаеше трудно, и те не можеха да скрият купчината, която продължаваше да се трупа все по-бързо.

А на сутринта дойдоха войници и като изблъскаха селяните, започнаха да откарват житото с камиони. Чудото продължаваше, зърното се сипеше от небето, но вече не бе толкова скъпоценно, поне не само за селяните, а и за много други хора.

Загрузка...