Децата на нашите деца

36.

Сенатор Андрю Оукс се надигна от дълбините на стола, в който беше потънал, и каза:

— Не съм съвсем сигурен, че е разумно да връщаме в страната всички тези войски, господин президент. Трябва да оставим хора в базите си. И ми се струва, че прекалено бързо си позволяваме да изпадаме в паника. Някакви си дребни чудовища нападнали курник в западна Вирджиния и ние веднага връщаме войските. Не ми изглежда правилно. И не съм сигурен, че е съвсем разумно да съобщаваме на журналистите за тези чудовища. Ще хвърлим страната в смут.

— Сенаторе — каза конгресменът Нелсън Ейбъл, — струва ми се, че нещо бъркате протокола. Не са ни поканили тук да решаваме дали да върнем войските, а по-скоро да ни съобщят за това и да ни обяснят причината.

— И все пак смятам — отвърна сенатор Оукс, — че президентът Хендерсън би искал да научи мнението ни. Може да не се съгласи с него, но мисля, че би трябвало да го чуе.

— Точно така, Анди — рече президентът. — Знаете, че през всички тези години често съм ви изслушвал и почти също толкова често съм се възхищавал на казаното от вас. Това не означава, че съм се съгласявал. В повечето случаи е ставало обратното.

— Така е — отвърна Оукс. — Но това никога не ми е пречило да казвам каквото мисля. И смятам, че е чиста глупост да връщаме войските. Няма да е нужна цялата ни военна мощ, за да се справим с някакви си малки чудовища.

— Струва ми се, стана пределно ясно — каза сенатор Брайън Диксън, — че чудовищата няма да останат малки. Единственият разумен начин да се справим с тях е да ги унищожим преди да са пораснали и да са се размножили.

— Но откъде знаем — настоя Оукс, — че наистина ще пораснат или че ще се размножат? Осланяме се на думите на хора, избягали при нас, защото не са били в състояние да се изправят срещу тях. А не са били в състояние да се изправят срещу тях, защото са били беззащитни. Не са имали армия, оръжия…

— Почакайте малко, сенаторе — прекъсна го Ейбъл. — Можете да държите военните си речи на Капитолия. Пресата ги отразява и впечатлявате публиката. Но това тук е само между нас. Няма да успеете да ни впечатлите.

— Господа — намеси се президентът, — според мен съвсем се отклоняваме от въпроса. При цялото ми уважение към сенатора, войските ще бъдат върнати. Ще бъдат върнати, защото министърът на отбраната и членовете на Съвета на началник-щабовете ме увериха, че тези сили са нужни тук. Вече обсъдихме днес този въпрос. Решихме, че не можем да поемем риска нещо да се обърка. Възможно, е да не ни трябват толкова много хора, но така е по-добре, отколкото да проявим нехайство. Има вероятност хората от бъдещето да са ни дали невярна информация, но аз не съм склонен да вярвам в това. Те са отблъсквали чудовищата в продължение на двайсет години и ми се струва, че е естествено да знаят за тях много повече от нас. Разговарях с представители на Академията на науките и те ми казаха, че макар да са необичайни, придаваните на чудовищата особености не противоречат на никой известен биологичен закон. Затова, струва ми се, не можете да твърдите, че решенията ни са безотговорни. Под натиска на обстоятелствата действахме по-бързо от обикновено, но просто нямаме време за губене.

Оукс не отговори, а се отпусна на стола си, като тихо сумтеше под нос.

— Има съобщение, че в Конго се е появило чудовище — каза конгресменът Уейн Смит. — Разполагате ли с повече информация, сър?

— Не — отвърна президентът.

— Не сте ли получили молба за помощ?

— Не — повтори президентът. — Абсолютно нищо официално.

— Ами тунелите, сър? Информацията по новините е противоречива. Известно ни е, че някои са се затворили, но не мога да получа ясна представа какво става.

— Навярно знаете толкова, колкото и ние тук, Уейн. Тунелът във Вирджиния е затворен, разбира се. Без наша намеса са се затворили още два, единият в Уисконсин, другият в Тексас. Предполагам, че са ги затворили хората в бъдещето, когато чудовищата са стигнали прекалено близо до тях. Или пък причината е в някаква повреда. Всички останали тунели в Съединените щати продължават да действат.

— Не смятате ли, че двата тунела, за които споменахте, може да са се затворили, защото през тях вече са минали всички хора? Това все някога трябва да стане.

— Известно ни е, че тунелът в Уисконсин се е затворил, защото входът му е бил атакуван. Съобщи ни го последният от хората, които излязоха от него. Не зная за тексаския. Но що се отнася до вашия въпрос — да, надявам се, че скоро тунелите ще започнат да се затварят, защото са изпълнили предназначението си.

— Господин президент — попита сенатор Диксън, какво знаете за практическия аспект на изграждането на тунели? В състояние ли сме да построим тунелите, за да могат хората да се върнат в миналото?

— Казаха ми, че сме в състояние — отвърна президентът. — В момента наши физици и инженери работят с учени и инженери от бегълците. Хората от бъдещето са избрали местата, на които трябва да се построят тунелите. Окуражаващ е фактът, че няма да са необходими толкова много, колкото, за да дойдат тук. Връщането в миоцена може да стане за по-продължителен период. В бъдещето са построили толкова много, защото през тях е трябвало бързо да мине колкото може по-голяма част от населението. Освен това, както научих, в по-малките страни няма да се наложи да се строят тунели. Хората могат да се транспортират на няколкостотин километра разстояние. Същото се отнася за тук. Ще е по-лесно да транспортираме бегълците до тунелите. Проблемът е, че трябва да построим част от тунелите и през тях да започнат да минават хора преди бегълците да са изяли всичките ни запаси.

— Тоест изграждането на тунелите не е извън възможностите ни, нали така? Трябва ни само време, пари и работна ръка.

— Точно така, Брайън. Работната ръка не е проблем. Бегълците представляват огромна доброволна работна сила и само преди около час Тери Робъртс ми съобщи, че нашите профсъюзи няма да възразят да ги използваме за нещо, което може да се разглежда като федерален проект. Тери ме увери, че профсъюзите ще ни окажат съдействие във всички отношения; дори ако се наложи да допуснат нарушения на правилата си за наемане на собствените им членове. Работната ръка не е проблем. Проблем са парите. Дори промишлеността да последва профсъюзите и да ни съдейства, преди да сме в състояние да започнем производството на съставните части за тунелите ще се наложи огромно преоборудване. Обикновено това е продължителен и скъп процес. Фактът, че трябва да започнем незабавно, да работим денонощно и да свършим за срокове, много по-кратки от обичайните, невъобразимо оскъпява нещата. Освен това ще са скъпи и самите части. Не забравяйте, че този проблем не стои само пред нас. Целият свят е изправен пред него. Основната тежест трябва да поемат най-вече индустриалните държави — ние, Германия, Русия, Франция, Великобритания, Китай, Япония и още няколко други трябва да произведат тези части не само за самите себе си, а и за останалите страни от света. Макар че не се налага да строим толкова много тунели, колкото са използвали хората от бъдещето, за да дойдат тук, трябва да са достатъчно, така че да са приблизително равномерно разпределени. Въпреки че не е толкова голямо, колкото нашето, населението от бъдещето трябва да бъде разпръснато равномерно. Изграждането на нова цивилизация в миналото няма да е възможно, ако пратим прекалено много хора в един район. И произвеждането на частите е само част от индустриалния проблем, пред който сме изправени, макар да е най-трудната и най-важна част. Трябва също да осигурим на бегълците инструменти, добитък и семена, необходими им, за да поставят ново начало. Това ще изисква значителни индустриални възможности.

— Разговаряли ли сте с някой от индустриалците?

— Не лично. Бизнесът е заел изчаквателна позиция, за да види какви ще са действията ни. Още никой не се е свързал с мен. Но ми се струва, че реакцията би трябвало да е положителна. Ще съм разочарован, ако не е така. Проблемът не е само наш, но и техен, на целия свят.

Оукс се понадигна на стола си.

— Имате ли някаква представа, господин президент, колко може да струва всичко това? Някаква приблизителна сума?

— Не — призна президентът. — Нямам.

— Но ще е скъпо.

— Ще е скъпо.

— Навярно много повече от военния бюджет, който като че ли ужасява всички.

— Искате да го потвърдя, разбира се — каза президентът, — и ще го направя. Да, ще струва много повече от военния бюджет, много пъти повече. Ще е по-скъпо дори от война. Може да ни разори. Може да разори света, но какво друго ни остава? Да идем и да застреляме бегълците ли? Това би решило проблема. Такова решение ли ви харесва?

Оукс измърмори нещо и отново потъна в стола си.

— Идва ми наум нещо — каза Ейбъл. — Има възможност да си върнем разходите, независимо колко големи са те. Бегълците идват от време, в което са решени много технически проблеми, в което са разработени нови подходи. Спомена се за термоядрена енергия. Ние още сме далеч от използването й. Термоядрената енергия би била огромен скок напред. Несъмнено има и много други неща. Предполагам, че в замяна на онова, което направим за тях, те ще се съгласят да ни запознаят с основите на тези технологични постижения…

— Това ще ни унищожи — гневно го прекъсна Оукс. Ще довърши работата, която те са започнали. Вземете например термоядрената енергия. Тя, господа, за нула време ще съсипе нефтената и въгледобивната промишленост.

— Предполагам, че медицината в бъдещето е открила причината за рака и лекарство за него — прибави Ейбъл.

— Господин конгресменът е прав — каза Диксън. — Ако разполагаме с преимуществата на всичките им научни и технологични постижения, а навярно и на обществените и политическите им постижения, ще сме в много по-добро положение, отколкото сега. На кого, питам се аз, ще принадлежат новите познания? На човека, който успее да придобие тази информация по какъвто и да е начин ли? На правителствата? Или на света като цяло? И ако принадлежат на правителствата и света, как ще бъдат използвани или прилагани? Струва ми се, че и в най-добрия случай ще имаме да решаваме много трънливи проблеми.

— Всичко това е в бъдещето — каза конгресмен Смит. — В момента имаме два непосредствени проблема. Някак трябва да се избавим от чудовищата и да направим всичко възможно, за да пратим хората от бъдещето в миоцена. Правилно ли съм ви разбрал, господин президент?

— Напълно — потвърди Хендерсън.

— Научих — изтътна Оукс, — че руският посланик щял да идва да си побъбрите.

— Това не би трябвало да ви е известно, Анди.

— Хм, нали знаете как е, господин президент. Ако си на Капитолия достатъчно дълго, придобиваш много канали. Казват ти много неща. Дори такива, които не би трябвало да са ти известни.

— Това не е тайна — каза президентът. — Нямам представа защо идва. Опитваме се да работим по този въпрос заедно с всички правителства. Разговарях по телефона с много държавни глави, включително с този на Русия. Предполагам, че визитата на руския посланик е само продължение на тези разговори.

— Навярно — рече Оукс. — Навярно. Просто ставам малко нервен, когато руснаците започнат прекалено да се интересуват от нещо.