Екзекуцията

18

Накарах го да ми напише разрешение да говоря с доктор Албърт Емерсън и се прибрах вкъщи. Микробусът на Робин го нямаше. В кухнята намерих бележка, в която ме осведомяваше, че е отишла да направи спешен ремонт на апаратурата на един кънтри певец в Сими Вали и ще се върне към седем-осем часа.

Обадих се на психиатъра, очаквайки да чуя поредица от секретарки, ала самият той вдигна телефона. Гласът му бе момчешки и изпълнен с очакване — като на човек, готов за приключения.

Представих се.

— Делауер… Името ми е познато. Занимавахте се със случая Джоунс, нали?

— Точно така.

Изненадах се. Обвиняемият беше богат и защитата сключи сделка. Всичко беше пазено в тайна от пресата.

— Защитата ме повика, когато се чудеха къде да изпратят негодника. Искаха да свидетелствам от негова страна и да му осигуря удобна обстановка. Казах им, че не са познали. Съпругата ми е заместник-прокурор и симпатиите ми са насочени в противоположната посока. Затвориха ли го за дълго?

— Да се надяваме.

— Да, човек никога не знае, щом са замесени пари. И така, какво мога да направя за вас?

— Работя с полицията по друг случай. Професорката по психология, която беше убита преди няколко месеца.

— Спомням си. Близо до университета. Обичате ли криминални случаи?

— Обичам, когато всичко приключи.

— Разбирам какво искате да кажете. И каква е моята връзка с всичко това?

— Теса Баулби. Познавала е жертвата. Обвинила един студент в изнасилване и го накарала да се яви пред някакъв комитет по междуличностни отношения, с председател професор Дивейн. Разговаряме със студентите, замесени с комитета, но Теса не иска да каже нищо и проблемите й не ми позволяват да я притискам.

— Комитет по междуличностни отношения — повтори Емерсън. По тона му разбрах, че Теса не е споменавала за това. — Не съм я виждал от известно време. Което, впрочем, е повече, отколкото би трябвало да ви кажа.

— Имам подписано разрешение от баща й.

— Теса е навършила осемнайсет години и разрешението не означава нищо. И така, каква е теорията? Едно от момчетата е било предизвикано да побеснее пред онзи комитет и е прибегнало към действие?

— При липсата на доказателства, теории много. Полицията работи по всяка възможна версия.

— И Теса е внесла обвинение в този комитет? — учуди се той.

— Да.

— Не може да бъде. Не го пишеше във вестниците, нали?

— Не.

— И как е минал процесът?

— Не особено приятно. Но комитетът не просъществувал дълго, защото университетът го премахнал.

— А някой е премахнал професор Дивейн. Странно. Съжалявам, но не мога да ви помогна. Да речем, че просто нямам какво да ви кажа.

— За Теса или за баща й?

— И за двамата. На ваше място не бих… отделял много време на тази версия. А сега, чака ме пациент, затова да прекратим разговора, докато лекарската ни етика още е непокътната.

Толкова за прословутия комитет.

Да се върнем към доктор Крувич с любопитната история за неговото образование.

Реших да потърся института, в който бе прекарал една година, след като беше напуснал Вашингтонския университет — „Брук-Хейстингс“. Би трябвало да се намира в Корт Мадейра, в покрайнините на Сан Франциско.

Обадих се в Корт Мадейра за информация. Нищо. Нито в Сан Франциско, в Бъркли, в Оукланд, в Пало Алто или някъде другаде в радиус от двеста километра.

Следващата въпросителна бе болницата, където Крувич бе възобновил обучението си, този път като гинеколог.

Медицинският център „Фиделити“ в Карсън.

И там го нямаше в списъците.

Дали не беше пълен самозванец?

Но от университета в Бъркли ми казаха, че Крувич е уважаван член на Асоциацията на бившите възпитаници. Същият отговор получих и от медицинския факултет в Сан Франциско.

Тогава странните неща бяха започнали след като бе получил дипломата си.

Разсъждавах по този въпрос, когато Майло се обади.

— Засега няма други подобни убийства. Полицията в Лас Вегас се опитва да намери Тед Барнаби, приятеля на Манди, за да провери дали ще хвърли светлина върху медицинската й история или върху нещо друго. Дотук нищо. Проследили го до Таху, после следите се губят.

— Веригата на казината — отбелязах аз.

— Да. Интересно, в Лас Вегас познават Крувич. Идвал по няколко пъти в годината и залагал големи суми.

— Точно тип, към какъвто би гравитирала Манди.

— Никой не си спомня да ги е виждал заедно. Но изпратих снимката на Манди в нравствения отдел в Лос Анджелис, за да проверят дали има досие там. Освен това довечера смятам да посетя няколко клуба, където ходят скъпоплатени проститутки.

— Казина, клубове. Страхотен стил на живот.

— Боклуците никога не спят. Защо да го правя аз?

— Намерих и Теса Баулби и научих нещо интересно — започнах аз. Разказах му за разговора си с Уолтър Баулби и с доктор Емерсън.

— Май не им е лесно на семейство Баулби, а? — каза Майло. — Мислиш ли, че бащата е искрен?

— Можеш ли да разбереш? Доктор Емерсън намекна, че няма смисъл да се ровя в тази история. Теса явно не го посещава редовно и не му е разказала за Хоуп, нито за комитета. Господин Баулби обаче прояви самоинициатива. Каза ми името на детектива от Темпъл Сити, който разследвал обвинението. Гъндерсън.

— Ще му се обадя. Фалшиви обвинения… Тогава Мъскадайн може би казва истината.

— Дори да лъже, не виждам каква може да е връзката му с Манди Райт.

— Остава само Кени Сторм Младши, с когото ще се срещна утре следобед в кабинета на баща му. Искаш ли да дойдеш и да провериш психиката му?

— Разбира се. Научих и някои неща за доктор Крувич. Започнах с колите пред клиниката късно през нощта и въоръжения пазач. Множество аборти след работно време, за по деветстотин долара бройката.

— Бентлито иска поддръжка — подхвърли Майло.

— Чакай, има още. На визитната картичка на Крувич пише, че практиката му се ограничава до методи за оплождане, но му липсва официално образование за това. Има и други несъответствия в биографията му. Учил е хирургия в университета във Вашингтон само една година, после отишъл в институт „Брук-Хейстингс“ и сменил специалността си. Станал гинеколог в болница в Карсън — медицински център „Фиделити“. Не мога да намеря нито едно от тези две места.

— Измислени ли са?

— Дипломата му е истинска и няма подадени оплаквания срещу него. Възможно е „Брук-Хейстингс“ и „Фиделити“ да не съществуват вече. Но да се преместиш от престижна болница в невзрачна частна клиника не е равностойно прехвърляне. Така че има вероятност да не е напуснал по своя воля. Може да е бил изритан за неприлично поведение, да се е скрил и после да е кандидатствал в нова област. Да се представя за специалист по оплождане е твърде рисковано.

— Интересно. Да, историята започва да намирисва на нещо по-определено. А Хоуп е била негов консултант? И са оплели конците с тлъстите суми?

— Може би затова Сийкрест говореше толкова уклончиво. Не изневяра, а нещо финансово. Ако си спомняш, той изрично подчерта, че не си е пъхал носа в професионалната дейност на Хоуп.

— Разграничи се…

— Искаш ли отново да поговоря с него?

— Разбира се… А доктор Крувич? Той е единственият, когото уличихме в лъжа.

— Повече ли го харесваш като заподозрян?

— Да кажем само, че развивам интерес към него. Ако мога да го свържа по някакъв начин с Манди, направо ще се влюбя в Крувич.

Стана седем и десет, а Робин още я нямаше. Спешните ремонти сигурно са се усложнили. Обадих се в звукозаписното студио и тя каза:

— Съжалявам, скъпи, но положението е драматично. Ще отнеме известно време — най-малко още два часа.

— Вечеря ли?

— Не, но първо искам да свърша. Не си прави труда да готвиш. Вероятно ще хапна нещо леко.

— Пълнена патица?

Тя се засмя.

— Да, отивай на лов за патици.

Седнах, пийнах кафе и се замислих.

Пицата беше нещо леко.

И в Бевърли Хилс имаше страхотно малко заведение, където още мислеха, че мястото на патиците е във водата, а не увити в тесто във фурната.

По пътя щях да се отбия в Административния център.

Този път първо огледах алеята за коли. Трите места за паркиране зад розовата сграда отново бяха пусти. И лампите пак не бяха запалени.

Улицата отпред беше тиха и тъмна, с изключение на няколкото улични лампи и случайния проблясък на фарове. Ясно, всички бяха приключили с работния ден. Спрях на петдесет метра от входа на розовата сграда и запазих бдителността си, представяйки си нещата, които един неетичен лекар може да направи на пациентка.

Пръстите на Крувич облени в кръв…

Свръхактивно въображение. Когато бях дете, това побъркваше учителите ми.

Фарове. Приближиха се. Патрулната кола обикаляше района.

Ченгетата от Бевърли Хилс се изнервяха от хора, които седят в автомобилите си без основателна причина. Но полицейската кола отмина.

Изведнъж се почувствах като пълен глупак. Дори ако Крувич се появеше, какво щях да кажа?

„Здрасти, само една малка следа: какво точно представлява институтът «Брук-Хейстингс» и какво сте правили там? И между другото, какво става със специалността ви — методи за оплождане?“

Включих двигателя и посегнах да запаля фаровете, когато някакво стържене зад мен привлече вниманието ми. Вратата на сградата до тази на Крувич се вдигаше. Там имаше кола с вече запалени фарове.

Не беше бентли, а малък черен седан. Излезе и зави надясно. Вътре се виждаха двама души. Шофьорът, медицинската сестра Ана, с непроницаемото лице и изцапаните с червило цигари. До нея седеше мъж.

Съседната сграда също беше част от клиниката на Крувич.

Ана стигна до Футхил Драйв, спря и обърна.

Подкарах след нея.

Тя направи още два завоя — на Бъртън Уей и на Рексфорд Драйв. Пое по ниската част в северния район на Бевърли Хилс, после по Сънсет Булевард и излезе на кръстовище Колдуотър Каньон. Отправи се към долината. Може би нямаше нищо зловещо около една работеща жена, която се връща у дома със съпруга или с приятеля си.

Между нас имаше две коли. Движението беше натоварено и карахме едва с трийсет километра в час. На Чероки Драйв видях червен светофар и се преместих в дясното платно, за да огледам колата. Нова тойота.

После Ана свърна надясно и в автомобила проблесна оранжево кехлибарена светлинка. Стрелна се вляво и продължи да се движи. Ана провеси лявата си ръка през прозореца и пусна угарката. На пътя се разпръснаха искри. Мъжът седеше неподвижен. Или се беше излегнал на седалката, или беше нисък.

Крувич не беше гигант. Може би медицинската сестра го караше вкъщи. Или взаимоотношенията им не бяха само делови?

Непрекъснато съзираш любовни авантюри, Делауер. А дори не гледаш сапунени сериали.

Светофарът светна зелено и тойотата се стрелна напред, набирайки скорост, когато започна да изкачва планинския склон на Санта Моника, и се отправи на изток по Мълхоланд.

Намалих. Ана взимаше завоите като човек, познаващ пътя. Преди години шосето Мълхоланд не беше довършено от Удланд Хилс до Холивуд и представляваше километри черна ивица, предлагаща секваща дъха панорама към блясъка отдолу. Сега крайпътните къщи закриваха по-голямата част от пейзажа.

Зад мен нямаше никой. Угасих фаровете. Мълхоланд стана по-тъмен, тесен и тих. Тойотата мина още няколко завоя, после спря. Бях доста назад и успях рязко да намаля, без спирачките да изсвирят. Тойотата остана на шосето. Светеха само стоповете. Продължих да карам бавно и да наблюдавам.

Насреща се зададе кола.

Когато отмина, тойотата пресече диагонално Мълхоланд, влезе в отбивката и спря на циментовата площадка пред висока желязна порта.

На тухлените стълбове блещукаха две бледи светлинки. Всичко друго беше зеленина и мрак.

Мъжът слезе. Беше с гръб към мен.

Приближи се до единия стълб и натисна бутона.

Портата се отвори и мъжът тръгна. Включих на скорост и рязко потеглих. Звукът го накара да се обърне — точно както се надявах.

Видях го за част от секундата.

Познато лице.

Слабо, интелигентно. Пълни устни. Дълги коси, пригладени назад. Хлътнали страни, извити нагоре вежди.

Нисък, но не беше Крувич.

Кейси Локинг, любимецът на Хоуп.

Той се почеса по ухото.

Ако не знаех за пръстена с черепа, нямаше да го забележа да проблясва на нежната му бяла ръка.

Подкарах към кръстовището.

Хоуп и Крувич.

Дипломантът на Хоуп с медицинската сестра на Крувич.

Дали Локинг живееше зад онази порта?

Хубаво жилище за дипломант. Богати родители? Или жилището принадлежеше на Крувич и беше време за съвещание?

Спрях, обърнах и отново се отправих към къщата. Уверих се, че отпред вече няма никой и бавно минах покрай нея. Адресът беше написан с малки бели цифри на стълба вляво и аз ги запомних.

Какво общо можеше да има един дипломант по психология с методите на оплождане или с абортите?

Дали не продължаваше „консултациите“ на Хоуп?

Корупция в големи размери? Достатъчно широка мрежа, за да оплете Хоуп и Манди Райт?

Или нещо невинно — общ научен проект върху нежеланата бременност, психичното въздействие от безплодието и други подобни.

Ала Локинг не спомена нищо такова и Хоуп нямаше публикации на тази тема.

Пък и научната работа не обясняваше защо медицинската сестра на Крувич вози Локинг.

Не, определено липсваше логика.

Когато спрях пред нас, Робин и Спайк се качваха по стълбите.

Бях забравил за пицата.

Тя ми махна, а той рязко се обърна и застана неподвижен. Протегна врат и се закова на място, сякаш беше на състезание за кучета. Зяпа, докато чу моето „Здрасти“, после опъна каишката и Робин го пусна да ме поздрави. Погалих го по главата, а Спайк излая като ловджийско куче и се отърка в мен. Накрая ме поведе към Робин.

Придърпах я към себе си и я целунах страстно.

— Господи — каза тя. — Какъв ли парфюм си сложих тази сутрин?

— Забрави за парфюма. Мисли за вечната любов.

Целунах я още веднъж, после Робин отключи вратата и влязохме.

— Как мина спешният ремонт? — попитах аз.

Тя се засмя, разкърши врат и отметна къдриците си.

— Оправих повечето инструменти. Отгоре на всичко имам още работа. Обещах да настроя китарата на Ено Бърк за записите утре.

— Сигурно се шегуваш.

— Де да беше така. Поне ще ми платят тройно.

— Цяла нощ ли ще работиш?

— Надявам се, че не. Но първо ще подремна.

— Искаш ли да ти направя кафе?

— Не, благодаря. Цял ден се наливам с кафета… Съжалявам, Алекс. Незабравими мигове ли беше запланувал?

— Винаги съм готов за това.

Тя притисна гръб до гърдите ми.

— Искаш ли да подремнем заедно? Тъкмо ще ми разкажеш някоя приказка.

По-късно същата нощ аз седях в кабинета си и преглеждах пощата. Сметки, лъжци, опитващи се да ми продадат нещо и отдавна просрочен чек от адвокат, който колекционираше ферарита.

Не преставах да мисля за Локинг и Ана…

Не успях да открия Майло. После се сетих, че тази вечер той посещава клубовете по крайбрежието.

Разхождаше се сред красиви хора.

Това предизвика усмивка на устните ми.

Прослушах телефонния секретар.

Професор Джулия Стайнбъргър се беше обаждала точно след като бях излязъл.

Дали си бе спомнила нещо?

Беше оставила някакъв номер в университета и в дома си на „Ханкок парк“.

Съпругът й отговори на второто иззвъняване и каза:

— Няма я вкъщи. Вероятно ще се забави. Защо не пробвате утре в кабинета й?

Говореше дружелюбно, но уморено.

Казах името си, облякох анцуг, приближих се до леговището на Спайк в кухнята и го попитах дали иска да отидем на разходка. Той не ми обърна внимание, но когато взех каишката, скочи на късите си крака и тръгна след мен.

Направихме дълга разходка по Глен и се вмъкнахме в няколко тъмни странични улички, където мирисът на цъфтящи дървета беше почти задушаващ.

От време на време спирах, докато Спайк се оглеждаше, ръмжейки срещу невидими неща.