Екзекуцията

21

Върнахме се при колата и аз попитах:

— Вярваш ли му?

— Да повика проститутка е точно онова, което би направило едно тъпо, самотно момче. И вероятно наистина не е достатъчно умен, за да планира предварително. Ако намеря момичето и тя потвърди алибито му, и не изпитам чувството, че таткото й е платил, от списъка ще отпадне още един заподозрян.

Майло извади тънка цигара и я погледна. От Сан Гейбриълс духаше лек ветрец и палмите до сградата се поклащаха в такт.

— Е, сбогом, комитет. Хоуп вероятно е била убита заради нещо в личния й живот. Онези синини на ръката й ме връщат към Сийкрест. И към Крувич, защото може да се е занасял с нея. Въпросът е, че не мога да се приближа до нито един от двамата… и да получа ясна представа за Хоуп. Мнението е поляризирано — или е била Великия спасител на жените, или мъжемразка манипулатор. Нищо за… истинската й същност.

— Един от проблемите е, че няма други близки, освен Сийкрест — отбелязах аз. — Няма с кого да поговорим за развитието й и каква е била извън професионалната си роля.

— Само знам, че е израснала в онова затънтено градче, Хигинсвил. Родителите й са починали, няма братя, нито сестри. Дори да има далечни роднини, трябва да са адски далечни, защото никой не се е обадил след убийството.

Майло се качи в колата.

— И все пак, това не означава, че няма семейна история — казах аз.

— Мога да отида до Хигинсвил и да поразпитам. В такъв малък град някой може да си я спомня.

— Разбира се — без ентусиазъм отговори той. — Ще се обадя на местната полиция и ще им кажа, че ще отидеш. Ще се погрижа да получиш достъп до архивите. Кога искаш да тръгнеш?

— Няма причина да не е утре.

Майло кимна.

— Облечи се подходящо. Там е горещо.

Същата вечер двамата с Робин отидохме да вечеряме в ресторант. В осем часа тя се киснеше във ваната, а аз се бях изтегнал на дивана в кабинета си и препрочитах записките си за Комитета. Неизвестно защо, Спайк предпочете да остане при мен. Вероятно се дължеше на мириса на пържоли, просмукал се в дрехите ми. Голата му валчеста глава почиваше на коленете ми. Хъркаше. Ритъмът беше приспивен и ожесточеният диалог започна да се замъглява пред очите ми.

Не научих нищо. Доспа ми се и разбрах, че е време да спра да чета.

Оставих протоколите и в същия миг телефонът иззвъня. Спайк се надигна, подскочи и изтърча към апарата, като лаеше.

— Докторе, тук е операторката от телефонната централа. На линията е една жена, която явно е много разстроена. Някоя си Мери Фарни.

Посетителката на Женския център в Санта Моника. Сломената майка на Шенийз.

— Свържете ме, ако обичате.

— Ало? — попита груб глас.

— На телефона доктор Делауер. Какво мога да направя за вас?

— Дадохте ми визитната си картичка… в Центъра. Казахте, че мога да… Работите с полицията, нали?

— Да. Какво има, госпожо Фарни?

— А-аз знам кой го направи.

— Кое?

— Кой уби доктор Дивейн.

Разсъних се напълно.

— Кой?

— Даръл. Ще убие и доктор Крувич. Може и да го е направил вече. Знам ли. Вероятно трябваше да се обадя на полицията, но вие…

— Кой е Даръл?

— Даръл… О, боже, как бих могла да забравя името му. Та той винаги е тук. Даръл Балистър. Той го е направил. Сигурна съм.

— Откъде знаете?

— Мразеше доктор Дивейн в червата. И доктор Крувич. Заради онова, което направиха.

— Абортът на Шенийз?

— Тази вечер дойде разярен и обезумял. Беше се дрогирал с нещо. Разкрещя се и прибра Шенийз. Каза, че щял да го спипа!

— Кого? Доктор Крувич ли?

— Да, и взе…

— В клиниката ли отиде?

— Не, не. Вече бил ходил там. Било затворено и това го вбесило още повече…

— Къде отиде, госпожо Фарни?

— В другия кабинет на доктор Крувич. В Бевърли Хилс. Опитах се да му попреча да не взима Шенийз, но той ме блъсна… Има нож. Видях го. Но Шенийз не трябваше…

Казах й да чака на линията, позвъних на 911 и им обясних, че в Бевърли Хилс има проблем, и те ме прехвърлиха.

— Административния център? — попита операторката в Бевърли Хилс. — Та това е на една крачка от нас. Можем да отидем пеша.

— По-добре тичайте — рекох аз и потърсих Майло.

Отговори телефонният му секретар. Обадих се в участъка, после на клетъчния му телефон, където най-сетне го намерих.

— Току-що излизам от клуб „Нан“ — рече той. — И познай какво…

— Спешен случай — прекъснах го аз и му разказах за Даръл Балистър. — Тя каза, че мразел Хоуп и Крувич заради аборта на Шенийз.

— Полицията от Бевърли Хилс тръгна ли?

— Да.

— Добре. И аз потеглям… Каква история. Измислихме толкова много теории, а да се окаже, че е някакъв смахнат тип.

— Вече бил ходил в клиниката, но вдигни на крак и полицията в Санта Моника. Нощем Крувич работи там и може да е тръгнал в тази посока.

— Ще го направя. А ти си запиши телефона и адреса на онази госпожа и я разпитай за подробностите, докато още има желание да помогне.

— Добре — отговорих аз, но когато отново потърсих госпожа Фарни, линията беше прекъснала.

Обадих се на „Услуги“, за да проверя какъв е номерът й, но госпожа Фарни не бе оставила телефона си. В указателя имаше само една фамилия Фарни. Позвъних, но никой не отговори.

Записах номера, облякох се и влязох в банята, за да кажа на Робин, че излизам.

— Внимавай, мили.

— Няма да си давам зор — рекох аз и се наведох да я целуна по врата. — Ще вървя на разстояние от полицията.

Полицията в Бевърли Хилс беше изпратила три патрулни коли. От булевард Санта Моника видях примигващите им светлини. Западният вход на Административния център беше препречен от магаре за рязане на дърва и едно униформено ченге ми махна да се насоча на изток, но точно когато обърнах, от мрака се появи Майло и му каза да ме пусне.

Паркирах на двайсет метра от сградата. Преди да сляза, зад мен спря голям бял микробус на една от телевизионните мрежи. От него изскочи обезумяла на вид жена с платиненоруси коси, сякаш се спусна с парашут от летящ самолет. Спря, огледа се и направи знак на звукооператора и на оператора. Останах в колата си. Тримата хукнаха към Административния център и когато видяха Майло, отново спряха.

Той поклати глава и им махна да продължат, после се приближи към мен. Беше облечен в същия сив костюм, с който бе в кабинета на Кенет Сторм, но бе сменил ризата и вратовръзката със сива фланелка. Представата му за подходящо облекло за посещение на баровете в Лос Анджелис. Светлините на най-близката патрулна кола оцветяваха лицето му в червено. Погледът му бе трескав.

— Какво става? — попитах аз.

— Заподозреният е задържан.

— Бързо действате.

— Злият Даръл се оказа мършав младок с бавни рефлекси. Причакал Крувич пред гаража до сградата, показал нож през прозореца на колата и му заповядал да слезе. Крувич ритнал вратата, която повалила Даръл, взел му ножа и тъкмо се готвел да го пребие, когато дошли ченгетата от Бевърли Хилс.

— А Шенийз?

— Ако тя е малка дребна блондинка в червена блуза, стоеше на тротоара и пищеше. Заведоха я в участъка заедно с Даръл. Обясних на полицаите, че той е заподозрян в убийството на Дивейн и да не вдигат шум, но явно някой е разбрал. Казаха, че мога да разговарям с него, веднага щом те приключат. А мамчето?

— Не можах да я задържа на линията.

Дойде още един телевизионен микробус. И трети.

— Пир за хищници — отбеляза Майло. — Хайде да видим какво прави нашият герой.

Плъзгащата се метална врата на гаража беше отворена, а сребристата „Бентли Турбо“ бе спряла наполовина на тротоара. Вратата откъм шофьора беше отворена и лампата осветяваше черни кожени седалки, хромирани контролни уреди и лакирано дърво.

Но вътре нямаше шофьор. Крувич стоеше наблизо. Беше облечен в черен костюм и черно поло, разговаряше с униформен полицай и разтриваше кокалчетата на ръката си.

Ченгето му се усмихна. Крувич стори същото и посочи бентлито. Полицаят изприпка до колата, качи се, докара я до ъгъла и спря, без да изключи двигателя. Върна се при Крувич, който се ръкува с него. После Крувич видя представителите на медиите и каза нещо на полицаите.

Репортерите насочиха микрофоните и той наведе глава и забърза към бентлито си. Майло и аз го настигнахме, точно когато докосваше дръжката на вратата.

— Добър вечер, докторе — каза Майло.

Крувич рязко се обърна, сякаш беше готов отново да се отбранява. Сетне пак потърка кокалчетата на ръката си и рече:

— А, здравейте, детектив Стърджис.

— Тежка вечер, а?

Крувич погледна ръката си и се ухили.

— Поду ли се? — попита Майло.

— Леко ме наболява, но малко лед и противовъзпалителен мехлем ще свършат работа. Добре че утре нямам операции.

Той се качи в колата си. Майло застана между отворената врата и автомобила.

— Хубава кола.

Крувич сви рамене.

— На четири години е. Взискателна е, но общо взето върви добре.

— Може ли да поговорим?

— За какво? Вече дадох показания на полицията от Бевърли Хилс.

— Съзнавам това, докторе, но ако нямате нищо против…

— Всъщност имам. — Крувич се усмихна. — Първо, денят ми беше тежък, а това бе капакът на всичко. Трябва да сложа лед на ръката си, преди да се е подула.

— Господине…

Крувич поклати глава.

— Съжалявам, трябва да се погрижа за ръката си.

Той превъртя позлатения ключ и моторът на бентлито забръмча почти безшумно. От множеството високоговорители прогърмя кънтри музика. Крувич усили звука още повече и включи на скорост.

Майло не помръдна. Телевизионният екип се бе насочил към нас. Крувич вдигна крак от съединителя и колата потегли. Майло бързо отстъпи встрани и Крувич затвори вратата.

— Кога можем да поговорим, докторе?

Крувич присви очи.

— Обадете ми се утре.

Бентлито тръгна и полицаите разчистиха пътя за бягството му.