Екзекуцията

38

Прибрах се вкъщи и се зачудих как ще бъде решен случаят.

Според прокурора интервюто за набиране на актьори беше хитър, но може би безсмислен номер, защото само доказваше, че Мъскадайн има белег на гърба. Гумите на велосипеда му съответстваха на следите, оставени на местопрестъплението, но марката беше често срещана. Нападението на Мъскадайн срещу Пейдж Бандура беше щастлива случайност, защото даде на полицията основание да го задържат, докато издирването на доказателства продължи.

Щеше ли да се измъкне безнаказан с четири убийства?

И изнасилване. Защото колкото повече мислех за ужаса и душевното състояние на Теса, толкова повече се убеждавах, че й е направил нещо.

Хоуп я бе защитила.

Но сега никой не беше на нейна страна.

Беше ли оттеглила оплакването си на изслушването? Че Мъскадайн е продължил да я тормози?

През последните два дни няколко пъти търсих родителите й. Никой не вдигна слушалката. Оставих съобщение и на доктор Емерсън. Той не искаше да говори за пациентката си, но сега имах факти…

Телефонът иззвъня.

— Доктор Делауер? Казвам се Роналд Остър. Адвокат съм на господин Рийд Мъскадайн.

— Да?

— Господин Мъскадайн иска да говори с вас.

— Защо?

— Господин Мъскадайн знае, че сте консултант на полицията по този случай. Разпитвали сте го в качеството си на такъв. Той мисли, че познанията ви в областта на психологията ще помогнат на съда да разбере мотивите му.

— Искате да му помогна да пледира за по-малко наказание?

Пауза.

— Това не е задължително, докторе.

— Но вие търсите психологично оправдание за онова, което е извършил.

— Не оправдание, господин Делауер. Мотивация. И след издевателството върху него, не мислите ли, че душевното терзание е достатъчно?

Остър явно знаеше за кражбата на бъбрека. Майло бе казал, че прокурорът се въздържа и изчаква да види как ще се оформи обвинението и какво ще бъде използвано като доказателства на предварителното изслушване.

Това означаваше, че Мъскадайн е казал на адвоката си за операцията. Но Мъскадайн още не знаеше кой е получил бъбрека му. И ако прокурорът предпочетеше да не използва тази информация, запазвайки в тайна самоличността на стареца, и ако Остър не зададеше правилните въпроси, подробностите можеше никога да не излязат на бял свят.

Но проблемът на защитата щеше да се отрази и върху обвинението. Защото ако Мъскадайн не направеше самопризнания, щеше да липсва пряко доказателство за вината му: нито оръжие, нито свидетели.

Каква част да се използва и каква част да се скрие?

Лия Шварц, заместник-прокурорът, още се чудеше по този въпрос. Говореше за сделка със защитата или дори за освобождаване. Имаше на разположение четирийсет и осем часа да предяви обвинение или да пусне Мъскадайн под гаранция.

Дали Остър не бе преценил слабостите на обвинението срещу клиента му?

— Е, ще се срещнете ли с него, господин Делауер? — попита той.

— Не.

— Защо?

— Противопоставяне на интересите.

Макар че Остър очакваше подобен отговор, реакцията му бе изпълнена със злорадство.

— Добре, господин Делауер, тогава ви предлагам сериозно да се замислите върху следното: ако ви призова като експерт, ще ви бъде платено. Ако ви призова и вие не сътрудничите, пак ще ви извикам в съда, но като обикновен свидетел. И няма да получите пукнат грош.

— Струва ми се, че ме заплашвате.

— Не, само излагам фактите. За ваше добро.

— Хубаво е да знам, че някой се грижи за интересите ми. Приятен ден.

Обадих се на Майло и му разказах за адвоката.

— Логично — каза той. — Лия каза, че името ти се появило днес, когато разговаряла с Остър. Мъскадайн явно му е разказал за посещението ти и Остър настоява психолог да провери Мъскадайн като доказателство как през цялото време сме знаели, че той е под психическо напрежение. Затова иска да те използва. Това е стара тактика. Използвай консултанта на противниковата страна за свой. Ако не може да те убеди, ще се опита да те унижи в съда и да омаловажи ползата от сътрудничеството ти с нас.

— Предявиха ли обвинения срещу Мъскадайн?

— Не, но има напредък, защото сутринта в апартамента му намерихме хубав голям запас от стероиди. Несъмнено това също ще бъде част от защитата, ако се стигне дотам: предизвикан от наркотиците гняв. Но поне ще го задържим по-дълго. Въпреки всичко, Лия продължава да мисли за сделка, защото се притеснява, че съдебните заседатели ще проявят снизходителност към изпитанието на Мъскадайн.

— А Кати Динаполи? — попитах аз. — Ако я е убил, само защото го е видяла с Манди Райт, съдебните заседатели едва ли ще проявят снизходителност.

— Да, но нямаме доказателства за Кати. Когато споменах името й, той се ухили с очарователната си актьорска усмивка, но това беше всичко.

— Каква е сделката?

— Само убийството на Хоуп. Лия ще настоява, че е умишлено, а Остър — непредумишлено и ще се разберат нещо.

— Щом обвинението е толкова слабо, защо Остър изобщо ще се пазари?

— Може и да не го направи. Засега Лия пази в тайна самоличността на Големия Мики, но може да я разкрие, за да уплаши Мъскадайн: пуснем ли те на свобода, мафиотите ще те очистят. Надява се, че това ще убеди Мъскадайн да приеме по-малка присъда във федерален затвор.

— Добра сделка за четири хладнокръвни убийства. Но обаждането на Остър не означава ли, че според него обвинението е по-силно, отколкото е всъщност?

— Трудно е да се каже. Той е една от новоизлюпените важни клечки. Мисли се за много умен. Онова, което притеснява Лия, е, че Остър може да предложи да няма процес поради недостатъчни доказателства и да успее. Ако намерим оръжието или някакво друго веществено доказателство… Но засега нямаме късмет. Единствените ножове в дома на Мъскадайн бяха за мазане на масло. И никакви огнестрелни оръжия. Покрил е следите си.

— Гладуващ актьор — отбелязах аз, после ми хрумна нещо. — Когато говорих с хазяйката му, госпожа Грийн ми каза, че имала пистолет за самозащита. Мъскадайн се грижел за кучето й, когато я нямало. Това означава, че е имал достъп до цялата къща. Ами ако е използвал нейния пистолет?

— И сетне го е върнал на мястото му?

— Защо не? Без госпожа Грийн да забележи. И се обзалагам, че тя сигурно е регистрирала пистолета, затова дори да е изчезнал, ти ще можеш да наложиш тезата си, че Мъскадайн е бил единственият човек с достъп до цялата къща. Пък и балистичната експертиза ще се произнесе дали куршумът, изваден от главата на Локинг, е съвместим с оръжието. Това няма да го осъди, но може малко да го размекне.

— Това е изстрел в мрака, но защо не… Да, ще й се обадя.

След петнайсет минути Майло отново телефонира и този път гласът му звучеше по-весело.

— Американски „Дерингър“, модел едно, стреля с патрони двайсет и втори калибър — точно какъвто беше изваден от главата на Локинг. Госпожа Грийн не е стреляла с него, откакто преди две години взимала уроци по стрелба. И Мъскадайн наистина има ключ от къщата. Тя намери пистолета в чекмеджето в кухнята, където го била оставила, но оръжието изглеждало много по-чисто, отколкото си спомняла. Много се уплаши. Казах й да не го пипа.

— Мъскадайн го е почистил — казах аз. — Твърде е умен, когато става дума да спасява кожата си.

— Нека още да не празнуваме, но ще отида лично да взема пистолета и да го дам за балистична експертиза. Много ти благодаря.

— И как ще постъпиш с Остър?

— Ще го осветля по въпроса.

След два часа Майло каза:

— Балистичните характеристики съвпадат и заместник-прокурорът Шварц иска да говори с теб.

Познавах Лия Шварц от един предишен случай. Млада, умна, с къдрави руси коси, огромни сини очи и хаплив език.

— Здравей отново — каза по телефона тя. — Благодаря за информацията за пистолета. Би трябвало да ти платя хонорар.

— Приказките не струват много пари.

Шварц се засмя.

— Така е. Що се отнася до Рони Остър, може би трябва да поговориш с него. Особено сега, след като разполагаме с оръжието.

— Защо?

— Защото досега Мъскадайн не е отронил нито дума за престъплението. Може би ти ще го накараш да изплюе камъчето.

— Ако го направи, информацията ще бъде поверителна.

— Не и ако Остър те използва като свидетел. Или дори ако те задължи да дадеш показания под клетва. Така че щом Остър повдигне въпроса за душевното състояние на Мъскадайн, аз ще те подложа на кръстосан разпит и ще извадя на бял свят всичко, което знаеш.

— Ами ако Остър не ме призове?

— Защо да не го направи?

— Защото няма да свидетелствам, че Мъскадайн е невменяем.

— Остър знае това. Ето защо е споменал за душевни терзания, а не за невменяемост. Ще призная на Мъскадайн терзанията му. Негодникът е бил лишен от бъбрек. Ако се явиш в съда и говориш за душевните му терзания, на кръстосания разпит много ще се забавляваме с подробностите. Другата възможност е да напишеш доклад, ако Остър не се сети да ти каже изрично да не го правиш. Стори го веднага, щом имаш възможност, защото след като го напишеш, докладът ще съществува като доказателствен материал. Ако Остър те включи в списъка на свидетелите си или те използва на предварителното изслушване, например, за да осигури на Мъскадайн настаняване в психиатрична клиника, докладът ти вероятно ще изглежда честна игра.

— Вероятно?

— Ще се пазарим, но аз мисля, че номерът ще мине.

— Не знам, Лия.

— Никой не те кара да лъжеш. Мъскадайн наистина е изтерзан. Но не достатъчно, за да оправдае четири убийства. Пък и както вървят нещата, в съда можем да представим само две от тях — на Дивейн и на Локинг. Не знам за теб, но мисълта, че убийствата на Манди Райт и Динаполи никога няма да бъдат разкрити, не изостря апетита ми. Ти можеш да промениш нещата. Използвай терапевтичните си умения и накарай Мъскадайн да пропее. Ти не си се натискал да говориш с него. Остър те принуди. Притисни клиента му и може да получа заповед да му направим рентгенова снимка.

— Ами ако Мъскадайн направи самопризнания и Остър ми каже да не пиша нищо и не ме призове като свидетел?

— Тогава не губим нищо. Ще вземеш малко пари като вещо лице, ще използваме велосипеда и пистолета и ще видим докъде ще стигнем. Но аз мисля, че ще го убедиш да те използва. Разпитай Мъскадайн и кажи истината на Остър: клиентът му е минал през ада. Но не се обаждай веднага на Остър да кажеш да. Това би изглеждало твърде подозрително. Изчакай ден-два, после се съгласи с нежелание.

— Значи съм заложник.

Тя се засмя.

— В името на правосъдието.