Екзекуцията

27

Тътрейки крака към кухнята, Елза Кампос отиде да види как е кученцето в клетката.

— Хоуп и Малкия Мики след толкова много години. Най-умното момиче и най-умното момче.

— Хоуп е давала консултации на адвокат на име Робърт Барони.

— Никога не съм чувала за него.

— А говори ли ви нещо името Кейси Локинг?

Тя поклати глава.

— Аманда или Манди Райт?

— Не. Кои са те?

— Хора, които Хоуп е познавала.

— След като е била прочута, явно е познавала много хора.

— Това е част от проблема. Знаем само, че е била причакана и убита от непознат. Хоуп каза ли ви нещо друго в деня, когато ви посети?

Елза Кампос няколко пъти се опитваше да смени темата и аз очаквах, че ще го направи пак. Но тя се върна, седна и ме погледна в очите.

— Каза ми, че Лоти я завързвала. — Устните й потрепериха.

Седях привидно спокоен, но сърцето ми биеше силно.

— Кога? Защо?

— Когато била малка и Лоти трябвало да я оставя вкъщи за по-дълго време. И когато Лоти водела вкъщи мъже.

— Как я завързвала?

— В стаята й. За леглото. Лоти използвала каишка за куче и катинар за велосипед, оковавала я за рамката на леглото.

— Колко време продължило това?

— Години. Не знаех, защото Хоуп не ми се беше оплаквала. Слава богу, че не е избухнал пожар. Вбесих се, когато научих, но Хоуп ме успокои. Каза, че това не било малтретиране. Винаги й оставяла много храна, напитки, играчки, книги, радио. По-късно и телевизор. Съвсем не изглеждаше ядосана, докато ми го разказваше. Повтаряше, че всичко е било наред, защото Лоти правела онова, което смятала за най-добро.

— Тогава защо го сподели с вас?

— Тревожела се за Лоти. За нещата, които майка й вършела, за да осигури сносен живот и за двете. За нещата, които още позволявала на мъжете да правят с нея.

— Продължила ли е да води мъже вкъщи?

— Типове, които срещала в „Блу барн“ и на други места. Хоуп ги нарече редовни клиенти. Двете се били преместили в голяма къща. Когато на дръжката на вратата на Лоти имало окачена табела „Не ме безпокойте“, Хоуп трябвало да се прибере в спалнята си и да стои там, докато майка й каже, че теренът е чист.

— Пак затворничество.

Елза кимна.

— Понякога чувала какво става. И нямам предвид само секса. Писъци. По тялото на Лоти често имало белези.

— Синини?

— И следи от стягане с въже на китките и глезените. Лоти си слагала грим, за да ги прикрие, но Хоуп ги забелязвала.

— Значи самата Лоти се е завързвала.

— Можете ли да си представите?

— Хоуп разговаряла ли е с майка си за това?

— Учуди се, сякаш това беше нелеп въпрос. „Разбира се, че не, госпожо Кампос. Та тя е моя майка!“

— Но пред вас говори открито.

— Да… но после изведнъж млъкна. Мисля, че искаше да се разтовари, но не успя. Повече не я видях.

Тя пак погледна часовника с кукувицата.

— Как се държа, докато ви разказваше всичко това?

— Беше спокойна. Само дето се разплака за Лоти. Тревожеше се, че някой… клиент може да я нарани. Обясни поведението на майка си с факта, че няма образование и умения и се мъчи да издържа двете по най-добрия начин, който знае. Какво можех да кажа? Знаех, че страда. Затворничка в собствения си дом. Но можеш ли да доведеш приятели на такова място? Опитах да я накарам да говори за чувствата си, но тя не пожела да го направи.

— Горкото дете.

— Да, но като я гледаш, по нищо не й личеше. Красива, самоуверена, съвършени коси, умерен грим. И Лоти явно продължаваше да й купува елегантни дрехи. Копринена блуза, хубав вълнен костюм и обувки. Можеше да мине за двайсетгодишна. Истинска млада дама. И подчерта, че получава само отлични оценки.

— Училището вероятно е било единственото място, където се е чувствала свободна — отбелязах аз, съзнавайки колко далеч бе стигнала Хоуп. Преодолявайки страха, срама и изолацията, само за да загуби живота си в тъмна, пуста уличка. Усетих, че в гърлото ми заседна буца.

— Вероятно. И аз стигнах до това обяснение.

— До кое?

— Задето не направих нищо. Не съобщих в полицията. Колкото и добре да изглеждаше, Хоуп беше непълнолетна, живееше в лоши условия и аз бяха тази, на която се довери. Но си помислих, тя е намерила призванието си, защо да мътя водата? Пък и тогава нещата бяха различни. Ами ако отречеше? Или дали някой щеше да ме изслуша? Лоти работеше за Големия Мики, който имаше връзки с властта. Можеше да го помоли да й помогне.

— Знаете ли дали й беше сводник? Или любовник?

Елза Кампос ме погледна гневно, сякаш най-после й бях дал повод да се ядоса.

— Вече ви казах, че не знам такива подробности.

— Хоуп каза ли нещо за Големия Мики?

— Не. Говори само за Лоти. Сетне изведнъж млъкна и смени темата. Имах чувството, че посещението е експеримент за нея — колко далеч е готова да отиде. А аз не я окуражих достатъчно… Много нощи не спах заради това, господин Делауер. Мислех за горкото завързано дете и как да й помогна. После, грижейки се за ранени кучета, успях да я забравя. Докато не дойдохте вие. И това е всичко, което знам.

Тя пак погледна часовника, стана и бързо отиде до вратата. Отвори я и излезе на верандата. Когато се приближих до нея, кучетата вече я бяха заобиколили.

Замислих се за ротвайлера на Хоуп, който не е бил в състояние да я защити, защото вероятно е бил отровен. За самата Хоуп, преобразила се от затворник в пазител на женските права.

Но нея никой никога не я беше защитил.

Елза Кампос тръгна към външната врата.

— Ако разберете кой я е убил, ще намерите ли време да ми кажете? — попита тя.

— Да.

— Наистина ли? Защото искам да узная какво се е случило.

— Обещавам.

— Добре тогава. Ще направя всичко възможно да се измъкна оттук и ще отида с колата до библиотеката в Бейкърсфийлд. Ще се опитам да намеря книгата й. Малко деца, учили тук, стават прочути.

Последната дума излезе задавено. Изведнъж по набръчканото й лице потекоха сълзи. Тя ги избърса с ръкава си и рече:

— Довиждане. Не знам дали да ви благодаря, или да ви се скарам.

— Довиждане. Благодаря, че ми отделихте време.

Тръгнах, а Елза Кампос добави:

— Когато всичко излезе на бял свят, аз ще бъда идиотката учителка, която не е съобщила на полицията.

— Няма причина да излиза на бял свят.

— Така ли? Нали сте тук, защото мислите, че миналото й е свързано с убийството?

— Може да се окаже, че това няма нищо общо със смъртта й.

Тя се изсмя.

— Знаете ли какво обяснение даде за завързването? Направило я по-силна. Научило я да се съсредоточава. Рекох: „Моля те, дете, едно е да не се оплакваш, ала друго е да твърдиш, че е било за твое добро“. Хоуп само се усмихна и сложи ръка на рамото ми. Сякаш тя беше учителката и ме съжаляваше, че не разбирам. Още помня какво отговори. „Наистина не е нещо особено, госпожо Кампос. Това се превърна в мое предимство. Научи ме на самоконтрол.“